Името на Андре Вилаш-Боаш е едно от най-коментираните в европейския футбол в последните седмици. Младият наставник извървя пътя от "Осанна" до "Разпни го". От триумфа в Лига Европа с Порто, който го превърна бързо в най-актуалното име в треньорската професия, до тежкия момент, в който в момента се намира отборът на Челси.

"Сините" от Лондон записаха 4 загуби в рамките на шампионата на Англия, като три от тях бяха от основни конкуренти - Манчестър Юнайтед (1:3), Арсенал (3:5) и Ливърпул през уикенда (1:2). Това пък постави под сериозна въпросителна шампионските амбиции на тима. За капак - Челси играе много слабо и в Шампионска лига, където първо има шанс да отпадне, а дори да се класира, ще го направи като втори отбор в своята група и ще чака доста тежък съперник като Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) или Интер.

Всичко това постави под въпрос бъдещето младия специалист на "Стамфорд Бридж". Вече се спряга и името на Гуус Хидинк като негов наследник. Истината обаче е, че португалският специалист заслужава своя шанс в тима на Челси.

Какво всъщност пречи на Вилаш-Боаш? Отговорът е кратък и ясен - постоянните сравнения с неговия учител в професията Жозе Моуриньо. Очакванията към Вилаш-Боаш са да повтори едно към едно всичко, което направи Специалния на "Стамфорд Бридж". Само че както мач с мач не си прилича, така и треньор с треньор няма как да си приличат.

Ако Вилаш-Боаш не идваше с визитката на Малкия Моуриньо, едва ли някой щеше да се вглежда чак толкова яростно в резултатите му. Да, той на този етап допуска грешки и слаби резултати, но в крайна сметка работи в Челси само от няколко месеца. Има нужда да наложи своите виждания за играта, а дори като успехи Челси все пак не е изгубил шансове за нито един трофей на този етап.

Има много обективни причини за слабата форма на "сините". Напредналата възраст на повечето лидери - Тери, Лампард, Дрогба. Те постепенно трябва да бъдат замествани, но това няма как да стане с магическа пръчка. Освен това, трябва да бъде адмириран стремежът към оптимално офанзивен футбол, от страна на Вилаш-Боаш. Та нали именно заради прекалено страхливата игра на тима Моуриньо бе освободен от тима. Не само заради това де, но такава бе една от основните изтъкнати причини от собственика Роман Абрамович.

Вилаш-Боаш е първият след Специалния, който се опита да промени нещо в тима. До голяма степен можем да кажем, че клубът вървеше по натрупаната от Моуриньо инерция. Нито Аврам Грант, нито Сколари пробваха да променят кой знае какво. Гуус Хидинк имаше самочувствието и знанията да го стори, но пък нямаше времето. Карло Анчелоти пък не получи шанс.

Пред всичко това, Вилаш-Боаш представлява алтернативата. Един човек, който е по-млад от повечето си футболисти. Един човек, който се изправи пред съблекалня, пълна със супер звезди, но въпреки това дръзва да променя схема и начин на игра, без да се огъва под очакванията за непременни резултати на мига. Най-малкото заради това португалецът заслужава своя шанс. Ако не успее, то ще стане поредният треньор, който е минал през мелачката на Абрамович. Ако се справи, то той със сигурност ще разчупи статуквото така, както го направи Моуриньо преди време. Просто защото е различен.

И веднъж завинаги трябва да спрат сравненията между Малкия и Големия Моуриньо. Двамата са толкова различни. Единият се е устремил към трета Шампионска лига с трети различен отбор в Реал Мадрид и е един от хората, които диктуват футболната мода в Европа в последните години. Другият е едва в началото на кариерата си и заслужава своя шанс да остане в историята като Вилаш-Боаш, а не просто като Малкия Моуриньо. Качествата и смелостта за това са налице.