Най-големият проблем на трансферния прозорец е, че дадена сделка е изцяло зависима от личното желание на играчите, клубовете, дори агентите. Всяка от тези страни може в последния момент да реши, че нещо не е чак толкова хубаво, колкото е било преди два часа. Или просто да са закусили нещо гадно и от там целия ден да е различен. Поради това и мразя да пиша за сделки. Мразя да разсъждавам за трансфери преди да са се случили реално. Дори някой да твърди, че един трансфер е факт, нещата могат да се променят във всеки един момент, поради някакъв незначителен детайл. Примерно училището за детето на някой играч. Или нещо подобно. Да добавя и медиите. Мнозина питат кои са най-достоверни. Ок, нека го обясня така. Всички може да са достоверни и всеки може да лъже. Важно е какво имат казват източниците. Големите медии губят интерес към източник, който ги подведе веднъж или два пъти. Просто спират да го използват. Поради което и повечето агенти, когато искат да пуснат слух (който не е верен или е спекулативен) рядко го правят през тях, а предпочитат по-малките сайтове, които са готови на всичко, за да имат посещения. Това е дребно описание на цялата лудост, която представлява пазара по това време на годината.

Нека напишем някакъв списък на трансфери, върху които медиите ежедневно разсъждават.

1. Уейн Рууни – интерес на Челси, Манчестър Ю казва, че играчът не се продава.

2. Луис Суарес – интерес на Арсенал, дори оферта. Ливърпул казва, че няма да продават. Реал Мадрид също се интересува, но засега не е склонен да даде много пари.

3. Сеск Фабрегас – интерес на Ман.Ю, дори оферта, че и две. Барса официално мълчи, а отделни хора дават изявления, че не се продава. В същото време Юнайтед прави втора оферта. Арсенал пък има правото на сделка, ако Барселона реши да продава. Изобщо интригата е сериозна.

4. Гонзало Игуайн – Арсенал и Реал се договарят за цена от 23 милиона паунда. Реал обаче назначава Анчелоти и използва случая да вдигне цената до 30 милиона паунда. Арсенал заявява, че ще има сделка само на предишното ниво. Наполи показва интерес. И сега всички чакат кой ще мигне пръв.

5. Гарет Бейл и Роналдо – двамата най-желани играчи. За тях важи друго правило „всички ги искат, обаче цената е малко висока и нагарчат".

Интригата се добавя и от напускането на Тито Виланова от Барселона и свързването на Вилаш-Боаш с поста. Тази вероятност намаля, защото ми се струва, че „каталунците" няма да платят за треньор със сигурност, а Тотнъм няма да го пусне лесно, така че това поне едва ли ще се случи, но не пречи в пресата да се „дъвче" темата ежедневно.

Всяка от тези 5 точки има своите вариации. Аз не искам сега да правя прогнози кой къде ще отиде и как ще завърши всичко това. Но на базата на всички различни информации ми се струва, че си заслужава да се изтъкнат няколко извода.

1. Ситуацията с Уейн Рууни е интересна. Преди две години той обяви, че иска в Юнайтед да бъдат привличани големи имена, за да се бори отбора за големите трофеи. Бе жертван Бербатов, за да се освободи място за англичанина на върха на атаката. Юнайтед не стана шампион, а в края на онзи сезон Рууни бе видимо изморен. Ок, след това бе взет Робин ван Перси, който е голмайстор от световна класа, при това доказан. И Рууни се оказва на пейката в определени моменти. И сега същият този Рууни е недоволен от този факт. Ами, на мен ми се струва, че проблемът е по-скоро в него. Ако беше онзи играч, който прави разликата в мачовете, едва ли щеше да е на пейката срещу Реал и вместо него на игрището да е Уелбек. Няма треньор, който сам да си забие такъв нож в гърба.

Сега Рууни иска да напуска и да отиде другаде, вероятно в Челси. Какво ще постигне? Нима Мауриньо ще го остави в състава, ако не е достатъчно ефективен. Имам усещането, че Рууни започна да приема за даденост своята позиция на номер 1 в съставите на отборите, в които играе. Включително и Англия. А в последните два сезона той не е на онова равнище, което да го прави изключителен, макар да е качествен футболист. През октомври ще стане на 28 години. Това е възраст, в която вече е редно да се замисли за две неща. Първо – дали е достатъчно добър на позицията си. И второ – къде е бъдещето му като позиция? Не съм убеден, че Рууни има отговор на двата въпроса. Иначе като име, като марка, от маркетингова гледна точка, англичанинът би бил добра сделка за всеки клуб.

2. Луис Суарес. Той е изключителен играч, но ми се струва, че е твърде рисковано да бъде взиман, защото носи след себе си доста противоречиво отношение на всички към него. В същото време е уникален като футболни способности. И от тук идва противоречието, защото не си съвсем наясно какво взимаш и какво ще получиш? А също и какво губи Ливърпул? Объркана работа. Днес се появиха информации, че мърсисайдци може би ще му предложат нов договор, което ще е ясна индикация дали иска да остане.

Подобно и на другите хора в изброените сделки и тук има чисто стратегически въпрос. Ако Ливърпул вземе 40 милиона паунда, това ще помогне на Брендън Роджърс чувствително да промени състава си и да вземе поне трима, ако не и четири нови футболисти по негово желание. Но нито един от тях няма да е доказана звезда. Може би това е тест, дали Ливърпул вярва на настоящия си мениджър в дългосрочен план. Защото за Ливърпул би било чиста печалба да се вземат четирима играчи подобни на Стъридж и Коутиньо на цената на един Суарес. За Арсенал, който очевидно най-много го желае, пък Суарес също е от полза, защото е голямо, скъпо, доказано име, което би задоволило изискванията на феновете да се харчат пари за нови класни попълнения, макар че носи противоречия със себе си. И двата клуба обаче може да се окажат губещи, имайки предвид примера с Торес. Така че пак е сложно да се мисли какво ще стане.

3. Сеск Фабрегас. Тук пък е още по-объркано. Арсенал също е намесен в цялата история, защото по договора с Барселона, Артилеристите имат няколко клаузи. Ето ги:
- ако друг клуб поиска да купи Арсенал и отправи оферта, която Барселона ПРИЕМЕ, то Арсенал има правото да даде същата оферта с един паунд повече и да има първа опция при купуването на футболиста.
- ако играчът не пожелае да отиде в Арсенал, но Барселона се съгласи да го продаде, то тогава Артилеристите получават половината от трансферната сума, която е договорена.
- ако Фабрегас поиска да напусне Барселона и да отиде в Арсенал (без друг клуб да е замесен), то цената на сделката е фиксирана – 25 милиона паунда

Всичко това прави разговорите още по-комплицирани. Ако Барса се съгласи на 30 милиона, а Сеск откаже да се върне в Арсенал, то каталунците ще вземат само 15, което ми се струва малко. От друга страна, има няколко факта в интернет, с които Сеск може да подсказва, че не би се съгласил на оферта от Юнайтед и този интерес ще свърши работа на Венгер, за да го върне в Арсенал. Има няколко снимки в различни социални мрежи, които каталунецът е „харесал". В тях той е с фланелката на Арсенал и се държи агресивно срещу футболист на Манчестър Ю. Веднага след изявлението на Ван Перси, че холандецът би се радвал да види Сеск с екипа на Юнайтес, Фабрегас е престанал да го следва в Туитър. Да не забравяме обаче, че Юнайтед ще удвои заплатата на Сеск. Да припомня, че той си намали парите, за да премине от Арсенал в Барселона. Така че цялата история също е доста усложнена и може да отиде във всяка посока, имайки предвид и въпросът с треньора при каталунците.

Тук е интересно и какво влияние ще има Дейвид Мойс върху тези сделки. Защото Юнайтед има нужда от привличането на голяма звезда в годината, когато шотландецът започва работата си в клуба и наследява Фъргюсън. В противен случай ще се приеме, че той не може да привлича звезди, което не е хубаво за имиджа на клуба в новия режим. Така че очаквам Юнайтед дори да плати малко повече пари за даден играч, но да има ново попълнение в клуба.

4. Гонзало Игуайн е още по-интересна тема. Дори не е ясно дали той иска да напусне. Твърди, че би искал да играе задължително в Шампионската Лига, което вади Ливърпул от уравнението с оферта от пари и Игуайн за Суарес. Челси също показа интерес в един момент, но когато излезе варианта с Рууни, явно Мауриньо се отказа да търси такова развитие. Твърди се, че той е втори избор за Венгер след Суарес и поради това договорената първоначално сделка не е завършена. В същото време Реал продължава да надува цената. Сега се твърди, че Наполи дава 35 милиона евро за играча. Важно е и какво мисли Анчелоти. Ако той иска да задържи Игуайн, то тогава ми се струва, че е изключено аржентинецът да бъде продаден.

От друга страна това лято е доказателство, че Арсенал премина на следващо равнище в своите трансферни планове. Говори се само за големи имена, много пари. И тук възниква важен въпрос – може ли Венгер да взима такива играчи? Защото в неговата кариера в Арсенал не е имало подобни трансфери. Той буквално няма голяма звезда, която да е взел готова. А за такива играчи принципно се плаща малко над стойността, която спортните им качества диктуват. Те обаче създават и сериозен емоционален заряд във всеки клуб. Така че е важно дали Венгер има способността да привлича такъв тип играчи, защото Арсенал вече е клуб с огромни финансови възможности, които ще стават все по-големи.

5. Гарет Бейл и Роналдо. Всички говорят за тях, но е ясно, че сделки трудно ще има. На мен ми се вижда невъзможно. Може би за уелсецът има някакъв вариант, но само ако бъдат извадени страшно много пари.

Финално ще кажа защо не давам прогнози за развитието на всяка сделка. Ситуацията може да се смени невероятно бързо. Но при всички положения тези пет различни теми са свързани една с друга и развитие в някоя посока ще доведе след себе си до ефекта на доминото. Съветвам обаче всички просто да се въоръжат с търпение. За мен няма нищо сигурно, докато не бъде обявено официално. Всяка информация е напълно възможно да е просто част от преговорния процес. Важи и за всички останали сделки.