...От днес на "Амстердам Арина", номер 14 върху "бяло-червения" екип на Аякс повече няма да съществува. Защо ли? За да окажат чест на великия Йохан Хендрикус. На днешната дата 25 април, посоченият за най-голям играч на Европа за 20-и век Кройф навършва 60 години...

На "Вейдерстраат" 37 в къщата на търговец на плодове и зеленчуци и една предана домакиня на 25 април 1947 г. се ражда Йохан Хендрикус Кройф. Бащата почива, когато детето е на 12 г. Майката се сеща какво трябва да прави оттук нататък. Срещу къщата им е стадионът на Аякс. Тя започва работа в клуба през август 1959 г. като домакиня. Докато пере екипите на отбора й хрумва гениалната мисъл да запише слабичкото си чедо в детската формация на амстердамския тим. С първата си заплата като професионалист в Аякс през 1963 г. момчето помага на изтънелия семеен бюджет.

Много специалисти се чудят как в тогавашния тежък по маниер холандски футбол пробива техничар като Йохан. За онези времена геният говори: "Виждах, че съм кльощав. Че не мога да разчитам на физически единоборства. Знаех, че ще бъда смачкан. Затова реших, че трябва да ползвам повече главата си, отколкото краката."

Изведнъж в сухата холандска футболна действителност се появява едно момче с дълга коса, което прави невероятни дрибли, сменя мястото си на терена, топката е отправена в различни посоки, а самият той изниква като фантом пред чуждата врата и публиката постоянно е на крака след негови голове. Впоследствие неговият приятел и съотборник Пит Кайзер дори го обвинява, че се впуска в много финтове с топката. Отговорът е: "Пит,смятам, че колкото повече финтирам, толкова повече имам психологическо превъзходство над моя съперник. Това означава, че по-лесно можем да стигнем до двете точки (б.р. тогава за победа се даваха по толкова) и също така да спечелим мача със зрелище, което ще пълни стадионите."
През септември 1970 г. се случва нещо знаменателно за историята на футбола. На Йохан Кройф му предлагат да носи фланелка с номер 9 или 10. Нахаканият момък отсича: "Искам 14". Той вече е просто Йохан Велики и прави каквото си иска.

С годините запалителната смес е готова. Дивата орда на момчетата с дълги коси,  водена от най-суровия треньор Ринус Микелс, започва да шета из Европа и света. С елементи от баскетбол, хандбал и лека атлетика, Аякс играе извънземен тотален футбол и печели с лекота всякакви титли. Децата по света вече не искат фланелката с номер 10 на Пеле.

Търсят тази с номер 14 на Йохан Кройф. В един велик четвъртфинал за Купата на европейските шампиони, игран в Амстердам на 7 март 1973 г. между Аякс и Байерн (4:0), дори Кайзер Франц Бекенбауер стои неподвижно със скръстени безпомощно ръце. На 13 август след дълго разследване на договора му с Барса най-после е сложен официалния параф в каталунския клуб. На 17 февруари 1974 г. каталунците с двамата Йохан - Кройф и Неескнес унижава Реал (Мадрид) с Гюнтер Нетцер с 5:0. На 12 май 1974 г. след 14 години гонене на шампионската титла, Барселона е първи в Испания с 10 т. пред Сарагоса.

През лятото на същата година проститутките от квартала с червените фенери в Амстердам са начервили устните си още преди световния финал ФРГ - Холандия. Готови са да приемат безплатно клиенти от цял свят. Пощите са издали марки "Холандия световен шампион". Въпреки победата на немците с 2:1 в Мюнхен, светът и до днес продължава да тачи холандските футболни естети. За следващия Мондиал'78 в Аржентина Кройф е молен дори от кралското семейство да участва, но той отказва. Следват години на авантюра в Щатите,после обратно в Холандия в Аякс и даже малко във вечния враг Фейенорд.

В треньорската си кариера той продължава да защитава резултатния футбол. "За мен е важно да бием с гол повече. Може резултатът да е 10:9". За него бековете не могат бъдат истински крила. По този повод казва: "Как искате от един краен бранител да тича с топката близо 90 метра и после да центрира точно от фланга?". Дали пък Йохан не е забравил времето на своя тотален футбол, как десния бек Хорст Бланкенбург от магическия тим на Аякс правеше фурори тъкмо по фланга...

Спомени, които топлят щастливците, които са имали възможност да гледат синовете на вятъра, наречени Аякс и Холандия.

ВИЗИТКА:

25.04. 1947 г.- В Амстердам се ражда  Йохан Хендрикус Кройф
КАТО ИГРАЧ
1963 г. - Първият му договор с Аякс.
15 ноември 1964 г. - Дебют срещу Грьонинген - 1:3 (вкарва гола за тима си).
22.05.1966 г. - първа титла с Аякс. С 14 точки аванс пред Фейенорд.
07.09.1966 г. - дебют с Холандия срещу Унгария (2:2), кв. за Евро'68. Кройф бележи втория гол.
26.10.1977 - последен мач срещу Белгия (1:0) кв. за Мондиал'78
Шампион на Холандия с Аякс: 1966, 1967 (голмайстор с 33 гола), 1968, 1970, 1972, 1973, 1982, 1983. Има 201 гола в първенството на Холандия.
Шампион на Холандия с Фейенорд: 1984.
Шампион на Испания с Барселона: 1974.
Носител на купата на Холандия с Аякс: 1967, 1979, 1971, 1972.
Носител на Кралската купа на Испания с Барселона: 1978.
Носител на купата на Холандия с Фейенорд: 1984.
За националния тим:48 мача (33 като капитан) и 33 гола.
1974 г. - Световен вицешампион.
1976 г  - 3-о място на Евро'76
"Златна топка" на "Франс Футбол": 1971, 1973, 1974.
Носител на КЕШ с Аякс: 1971, 1972, 1973.
Междуконтинентална купа и Суперкупа на Европа с Аякс: 1972.
Обявен за футболист №1 в Европа за XX век.
Играе в: Аякс (1959-1973 и 1981-1983), Барселона (1973-1978 има 148 мача и 48 гола), Лос Анджелис Ацтекс (1978-1979), Уошингтън Дипломатикс (1980), Леванте (1981), Фейенорд (1983, 1984)
Носител на холандския "Орден на почетния легион"
КАТО ТРЕНЬОР
АЯКС (1985-87)
Купата на Холандия - 1985, 1986.
Носител на КНК - 1987.
БАРСЕЛОНА (1988-96)
Шампион на Испания - 1991, 1992, 1993, 1994.
Носител на Кралската купа на Испания - 1990.
КЕШ - 1992.
Суперкупа на Европа - 1992.
КНК - 1989.

Български футболни легенди за него:

ДИМИТЪР ПЕНЕВ: "Не мога да забравя епичните мачове за КЕШ с Аякс. През следващата година, когато ги елиминирахме, беше трудно. Той беше вече в Барселона, но духът му още бе в Аякс. С националния отбор също съм го срещал много пъти. Беше удоволствие да се играе срещу него. На последния мач на Стоичков срещу Англия дойде на крака в София. Така се събрахме двамата, които изградихме Ицо като футболист. Аз в ЦСКА и в националния, той в Барса."
ХРИСТО БОНЕВ: "Думите ми няма да стигнат да говоря за него. Само елегантната походка по терена бе достатъчна  да му се наслаждаваш. Той бе движещата сила на големия тим на Аякс. Доказа се и като треньор. Успя да види таланта на Христо, да го укроти по свой начин и да го направи любимеца на каталунците Стойков"
КИРИЛ МИЛАНОВ: "За мен Йохан Кройф направи революция във футбола така, както "Бийтълс" в музиката. По чиста случайност носих неговия култов номер 14 една година. Ще ви кажа как стана. Отивам в Левски след Академик(Сф). И веднага ме взимат на приятелски турнир в Москва с Динамо и Спартак. Станах голмайстор с 9 гола и ми подариха един страхотен голям мечок. Та при първия мач всеки взима фланелка от шкафчето. На мен ми се падна тази с №9. Казвам си: "Не мога и не съм достоен да нося екипа на най-великия български играч Гунди". Хвърлих я зад шкафчето и казах, че нямам фланелка. Тогава първата, която взех беше с №14. След една година обаче разни хора от МВР ме задължиха  да облека пак "деветката".
АНДРЕЙ ЖЕЛЯЗКОВ: "Когато взехме през 1984 дубъла с Фейенорд и Кройф ми беше съотборник, имах чувството, че ми се сбъдна една детска мечта. В съблекалнята беше като в училище не само за мен, а за всички мои съотборници. Когато той правеше разбор ставаше тихо като в църква."
ХРИСТО СТОИЧКОВ: "Той ме откри за Барселона, където изкарах най-хубавите си години. В треньорската професия от него съм научил, че може да допуснем определен брой голове, но трябва да вкараме един повече."