Хората са казали "Всяко чудо за три дни". Оказа се обаче, че прословутата ръка на Тиери Анри (при асистенцията за изравнителния гол на Галас за 1:1 в реванша от баражите за световното с Ейре в Париж) продължава да разбунва духовете на всички слоеве от френското общество. Не направи изключение и предаването "Обект на скандала" на водещия Гийом Дюран, което се излъчва всяка втора сряда в месеца по Франс 2 от 23,30 наше време.

За последното издание бяха поканени хора от различни сфери на френския елит. Сред тях бе дори и прочутият кинорежисьор Клод Шаброл. Темата бе "Заслужава ли френският национален отбор да отиде на световно първенство след ръката на Анри и трябва ли да се въведе видеото във футбола така, както е в ръгбито".

За чест на френския културен елит присъстващите бяха категорични, че "през следващото лято в ЮАР на французите ще бъде доста трудно да поддържат отбора на Реймон Доменек". "Ние обичаме Франция, но не и начина, по който се класирахме за световното", бе единодушното мнение.

Друга теза бе: "Да, иска ни се да харесваме националния тим. Но се насилваме и не можем, защото начело е човек, който не заслужава да бъде там. А именно - Доменек."

В един момент думата взе един от участниците в дебата, журналиста от Европа 1 и хроникьор в "Обект на скандала" Фредерик Боно. Неговата теза бе също много интересна.

"Със сигурност след мача на "Стад дьо Франс" ирландците са се почувствали много ощетени и техните привърженици са били в тежко психическо състояние. Но аз помня какво изпитвах, когато бях на 15 години през 1982 година и немският вратар Тони Шумахер прати в безсъзнание Патрик Батистон на полуфинала на световното в Севиля. И после как Германия отиде за наша сметка на финала. Страдах доста време, плаках много, но после ми мина. Ще им мине и на ирландците", каза Боно.

В един момент се разрази дебат дали ако се въведе видеото, докато се изяснява ситуацията на терена, мачовете няма да свършват след по-малко от три часа вместо след малко повече от 90 минути и какво ще се прави, ако по-бедните отбори не могат да си осигурят видеоапаратурата. Също така се спомена, че видеото може да направи така,
че да изчезне спонтанността в играта. Прибързани решения ще има винаги. В един момент Фредерик Боно помоли за внимание и поиска да коментира специално подготвен от него видеоматериал.

"Знаете ли какво се случи на 11 февруари 2009 година в Дъблин - започна Боно. - Игра се мач в група 8 от световните квалификации между Ейре и Грузия. Още в първата минута отборът на гостите отбелязва гол. И мачът си вървеше в полза на Грузия цели 70 минути. Ирландците не намираха път към вратата на грузинците. За сметка на това финландският съдия Джони Хютия реши да подпре по най-арогантен начин домакините, които бяха на път да загубят.

Ето виждате на екрана как топката удря рамото на играч на Грузия и реферът, без да му мигне окото, отсъжда дузпа. Ние искаме от Тиери Анри в баража срещу същите тези ирландци едва ли не да отиде при съдията Мартин Хансон и да го помоли да не признава попадението на Галас, за което е подал. А в същото време забележете какво прави радетелят за спортна правда Роби Кийн в мача с Грузия.

След като съдията Хютия отсъжда най-тежкото наказание, Роби взима топката, без да се интересува, че всъщност няма дузпа, и вкарва от бялата точка. След това несправедливо попадение духът на грузинците падна и отново Кийн отбеляза победното попадение за 2:1. Ако Ирландия бе загубила, можеше третият отбор в група 8 да стане втори и да се изправи срещу нас на бараж. И знаете ли кой е третият отбор в тази група?

Ами нашите стари приятели - българите. Да, точно те! И тогава на "Стад дьо Франс" щеше да стане като на "Парк де Пренс" през 1993 година. Нямаше да се стигне до продължения и 103-ата минута, в която толкова да дискутираме ръката на Анри. Просто щеше да се появи отново Костадинов в 90-ата минута или някой нов такъв и всичко да свърши..."

Ето това бе многозначителният коментар на симпатичния хроникьор. От който наистина можем и ние, българите, да си направим извод. Ясно е, че вторият гол на Костадинов - за 2:1, на 17 ноември 1993-а за Франция ще продължава да се появява във всякакви мрачни конфигурации. Но е ясно и друго. Ако наистина на този стадий на съревнованието в група 8 ирландците бяха паднали от Грузия, тогава от четири мача щяха да имат 7 точки.

Ние бяхме с три от три срещи точно преди двубоя в Дъблин. Така че разликата нямаше да е седем точки, а четири, и при наша две победи - на "Кроук Парк" и в София, щяхме да надминем "детелините".

Да допълним и какво каза тогава Кийн по повод рамото, ударено на него и останалите ирландци за отсъдената дузпа срещу Грузия.

"Срещу Грузия може да ни е спасила смешна дузпа, но лошо няма", изцепи се Роби. Интересно как същият той девет месеца по-късно ще обърне палачинката на феърплея и ще хленчи за ръката на Анри. От цялата тази работа ние изглеждаме най-големите глупаци. Защото се оказа, че Франция продължава да я е страх от нас. А ние можехме наистина след "Парк де Пренс" да създадем и чудо на "Стад дьо Франс".

Ето как една измислена дузпа за Ейре може би ни попречи въпреки всичко, което ние самите вършим и говорим, да извършим подвиг. И да докажем за сетен път, че във футбола няма логика. Поне не при нас - българите...