Сеп Блатер даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+.
Ето и акцентите от втората част от изказването на бившия президент на ФИФА:
- Г-н Блатер, кой беше най-добрият ви приятел, докато работехте във ФИФА?
- Вижте, най-добрите ми приятели през цялото това време са били бившите футболисти. Те винаги са ми правили компания при различни събития. Винаги са стояли много близо до мен. Трябва да кажа, както и по-рано го направих, че един от хората, които никога не ме забравиха и които винаги ми изпращаха позитивни съобщения, и ми се обаждаха за подкрепа, е Михаил Касабов. А през цялото време, в което съм бил в Цюрих, отношенията ми с Петър Александров винаги са били прекрасни и ще останат такива. За тези две личности мога да кажа, че са истински приятели. И винаги са с мен. Приятелите не са толкова много. Повечето са от Швейцария. Като например треньорът на националния тим Якуб Кун. Те вярват във футбола, вярват и в мен. За мен играта винаги е била на първо място.
- Гледал ли сте филма за ФИФА и съгласен ли сте с неговото съдържание?
- Една френска компания реши да направи филма за ФИФА, а всъщност той трябваше да е за историята на световните първенства. Филмът не беше презентиран правилно и коректно. Не беше и по правилния канал. Беше изкаран като филма на Блатер, а в това няма никаква истина. Той трябваше да е само за историята на мондиалите. Един ден този филм ще се върне на екрана, защото историята на световните първенства е изключително пъстра. И никой не може да я заличи.
- Футболът много се промени от 1975 г. до днес. Коя е най-разумната промяна на правилата в този период?
- Правилата и духът на играта на практика не са се променили. Говоря в тяхната основа. През всичките тези години най-големите дискусии са били около правилото за засадата. Най-разумната и правилна промяна във футбола беше за връщането на топката към вратаря, при което той да няма право да я хваща с ръце. Това се оказа нещо много важно за динамиката на мача. Засадата? Активна или пасивна - това е глупост. Или си в засада, или не си! В моите речи винаги съм говорил за засадата. И съм казвал на аудиторията, че човек не трябва да допуска да остава в засада в живота си. Нали разбирате и вие какво имам предвид под засада? Сега сме свидетели на навлизането на технологията за голлинията или както още я наричат телевизионен асистент на съдията. За първи път тя беше тествана на световното клубно първенство в Япония през декември. Мисля, че ако се въведе коректно и професионално, тя ще помогне много на футбола.
- Вие не бяхте ли противник на въвеждането на технологиите във футбола?
- Дали съм бил противник? Не, аз бях нещо повече - бях против абсолютно всички технологии. И в началото на новия век призовавах те никога да не бъдат вкарвани в играта. Но по-късно осъзнах, че понякога на терена се случват големи несправедливости. Най-важните от тях, разбира се, са дали има или няма гол. Видяхме го и на световното първенство в Южна Африка през 2010 г. Тогава казах, че на всяка цена трябва да има технология. Но се появиха много съперници, особено в лицето на УЕФА и Мишел Платини. Те казаха: "Не, не и не!" Когато веднъж започнеш с технологиите, задължително трябва да имаш и телевизионно покритие. Само, че в никакъв случай не можеш да използваш технологиите заради засадите. Тогава мачовете ще спират непрекъснато. Но например при спорни положения за дузпа, повторението би могло да помогне за справедливост.
- По ваше време броят на отборите на световното първенство се увеличи от 16 до 32 отбора. Не става ли така турнирът по-слаб и скучен?
- Според мен идеалният формат за световно първенство е с 32 отбора. Той имаше невероятен успех. Това е турнир в рамките на един месец и най-добрите държави са на световно. В този формат ще се играе през 2018 и 2022 г. А какво ще се случва след това и дали ще има успех, няма как да знаем.
- А какво мислите за промяната световното първенство да е с 48 отбора, а Евро 2020 да се играе в 13 различни държави?
- Вижте - има нов президент, който има нови идеи. Ще видим как ще се реализират. Моето мнение е, че турнирът трябва да се идентифицира с една държава, а не с цял континент.
- Вероятно така ще имат шанс за участие на финали и повече държави като България. А не смятате ли, че през последните години прекалено много се увеличи дупката между големите и малките?
- Не може да се спре тази тенденция. И аз също дори не знам как може да бъде спряна. В последните години икономиката оказва огромно влияние върху футбола. В играта влизат прекалено много пари. Това са икономически движения, които не могат да бъдат стопирани. Държавната подкрепа и мощните фирми наляха много средства. Виждате как се развива футболът в САЩ. Там обаче има таван на заплатите. Футболът трябва да е демократично движение. И съответно на практика става невъзможно да се контролират всички тези средства, които компании са готови да вложат в най-великата игра.
- Мислите ли, че във футбола реално има финансов феърплей?
- Феърплей има на терена. Няма обаче финансов феърплей. Въобще във финансите няма феърплей. Във финансите има добро и лошо. Така нареченият финансов феърплей във футбола не кореспондира с финансите. Защото при тях просто липсва такъв. Ти притежаваш пари, ти получаваш пари... Това реално не е феърплей. Феърплеят е на терена. Той е въпрос на духа, на душата, на сърцето. А парите нямат душа.
- Вие сте участвал в много избори във ФИФА. Честно състезание ли е това?
- Да, що се отнася за тези избори, на които съм бил свидетел. Имал съм само едни трудни избори. Бяха първите. При следващите не съм имал почти никакви проблеми, защото бях доказал, че това, което говоря, го и правя. Затова ми беше лесно да продължа напред.
- Какви грешки направихте като президент на ФИФА?
- Който работи много, от време на време прави и грешки. Историята ще каже кои са били моите. Но със сигурност те не са били на терена. Защото футболът никога не е бил толкова добър и атрактивен, колкото е днес. Също така ФИФА е финансово стабилна организация. Финансово животът ѝ върви добре. Такъв е моят характер - да се доверявам на мениджърския екип. Но ще ви призная - разбрах, че е грешка, ако се предовериш на хората.
- Бихте ли ни казали - кой или коя организация ви принуди да напуснете ФИФА?
- Никой не ме е принудил. Те опитаха да убедят света, че ФИФА е мафиотска организация. Свикаха пресконференция в Ню Йорк или Вашингтон, не съм сигурен вече, веднага след моето преизбиране за президент. Затова, както казах и по-рано, поех инициативата. Реших да оставя моя мандат настрани в тази бутилка и да започна реорганизация на ФИФА. Но да остана президент. Исках да спася ФИФА, а не да спасявам себе си.
- Има ли нещо нечестно при даването на световните първенства на Германия през 2006-а, на Русия през 2018-а и на Катар през 2022-а година?
- Не. Сега се върнаха назад и започнаха да говорят за Германия. Защо не попитат например как Швейцария е взела домакинството през 1954 година? Откакто аз съм президент на ФИФА, при крайния избор за домакин, последната дума винаги са имали политическите сили в света.
- Вярно ли е, че сте искали световното през 2022 година да е в САЩ, а не в Катар?
- Исках мондиалите през 2018 и 2022 г. да бъдат в двете най-могъщи държави. Имам предвид едно в Русия и едно в САЩ. Това щеше да е от огромно значение и за световния мир. А всъщност изборът на домакинство се превърна в убийствен пирон в сърцето на ФИФА.
- Нека поговорим за нещо по-лично. Как върви животът на Сеп Блатер след 41 години във ФИФА?
- На първо място сега съм пенсионер. Но моят характер никога няма да ми позволи да бъда истински пенсионер. Имам си секретарка и продължавам да работя. Не мога да не правя нищо. Просто е невъзможно. Сега малко повече гледам от другата страна на живота. Обръщам повече внимание на семейството ми, на моята любов. И разбира се на здравето ми. То е на първо място. Сега зареждам батериите. Вчера бяха на 91 процента, днес са на 92, а утре ще бъдат на 93 процента заредени. Животът ми продължава да е много атрактивен. Имам контакти в много сфери извън спорта. Както и контакти в различни университети. Канят ме за различни речи, дискусии със студенти. Написах и книга, вероятно ще издам и друга. Имам много публикации в различни медии.
- А разбрахте ли сега кои са най-истинските ви приятели в живота?
- Аз знам кои са. Много са малко истинските. Вече казах за двама от вашата страна.
- Кой е най-значимият медал или грамота, която пазите във вашата къща?
- Вижте, през всичките тези години съм получил страшно много отличия, медали. Една от най-важните е титлата, която получих от спортната академия в София. Тя е много важна, защото е заради спорта. А не просто от университет, който иска да си извоюва точки, защото е наградил президента на ФИФА. Затова това завинаги ще остане нещо много специално в моя живот.
- Гледате ли мачове сега?
- Разбира се, разбира се. Един от последните много интересни мачове беше финалът на световното клубно първенство.
- Кой мач никога няма да забравите?
- Мачът, който никога няма да забравя е моят първи на световно първенство. Беше през 1954 г. в Женева между Франция и Мексико. Не можех да повярвам, че гледам двубой от мондиал. Трябваше като юноша да участвам в един демонстративен мач преди това, но не стана, защото валеше силен дъжд. Другият невероятен двубой, който се е запаметил в главата ми, е финалът на световното първенство в Йоханесбург през 2010 г. между Испания и Холандия. Този мач беше истински бисер на футбола.
- Кой е най-добрият футболист в историята на футбола?
- По мое мнение това е аржентинецът, който играеше в "Реал" (Мадрид).
- Алфредо ди Стефано.
- Точно Алфредо ди Стефано. Следях го, докато беше футболист на "Реал" (Мадрид). Тогава мачовете се играеха следобед, защото не всички стадиони имаха осветление. И не всеки двубой се излъчваше по телевизията. Когато ги даваха, предаванията бяха черно-бели. "Реал" бе винаги белият отбор. Тогава спечели пет пъти поред турнира на европейските шампиони. Най-много ме впечатляваше Алфредо ди Стефано. Когато години по-късно се върнах при моя роден клуб "Висп", взех изцяло бели екипи за отбора. Минаха още години и "Реал" (Мадрид) ме направи свой почетен член. А там ме представи не кой да е, а именно Алфредо ди Стефано.
- Г-н Блатер, много ви благодарим за това интервю и ви каним отново да дойдете в България. Нека като финал ни кажете кое е вашето хоби извън футбола?
- Имам две хобита. Първото е, че обичам да гледам филми. Най-вече криминални. Второто е да следя геополитиката по целия свят. Това ми помага, защото съм обиколил повече от 200 държави по света, срещал съм се с президенти и премиери. И все още съм много любопитен какво се случва на тези места.
