Пресцентърът на Хамбург преди четвъртфинала Италия и Украйна е претъпкан до дупка. Колеги от различни страни са насядали навсякъде и наблюдават предишния двубой между Германия и Аржентина. След края на мача се оглеждам за някоя известна фигура. На един стол прелива едно тяло. Гледам го в гръб - с широки рамене, типично спортна фигура. За кратко се учудвам, след което устремено се отправям към него. Как не? Случаят да интервюираш парагвайската вратарска легенда Хосе Луис Чилаверт е повече от благодатен. Интервюто за "Топспорт" протича бързо и неусетно.

- Хосе Луис, като гледам изражението ви, сигурно ви е мъчно за Аржентина?
- Не беше трудно да познаете. Нормално е страните от Южна Америка да се подкрепяме.

- Как намирате първенството?
- На пръв поглед няма разлика между отборите от различните континенти. Нали играчите на повечето тимове се състезават в Европа и са свикнали да играят тук. Приятно впечатление ми направиха африканските тимове. Особено Гана и Кот'д Ивоар. Имат отлични лидери като Есиен и Дрогба. Проблемът на "слоновете" бе, че бяха в много тежка група. Но пак направиха отлични мачове.

- Как според вас се представи родният ви Парагвай?
- Както винаги на ниво, но малко не ни достигна да прескочим групите и да се класираме на осминафиналите. Обикновено тази цел винаги сме я достигали.

- Роке Санта Круз ли е вашият водач?
- Всички познавате много добре него, но и другите ни играчи са на ниво.

- Какви спомени пазите от осминафинала на Мондиал'98 между бъдещия тогава световен шампион Франция и вашият тим?
- (Усмихва се и се хваща за главата.) Този мач хем искам да си го спомням, хем не. Като си помисля, ако голът на Лоран Блан не беше паднал в 118-ата минута...

- Щяхте ли да отразите дузпите?
- Сто процента. Играта ни беше тръгнала, включително и моята. Бях заключил вратата със сто катинара. Отникъде не се виждаше как французите, които бяха и домакини, ще отбележат гол. Не ни пукаше нито от публика, нито от някой друг. Между впрочем, зрителите се бяха смълчали. Както и да е. Явно останахме в историята с този мач независимо, че паднахме. Влязохме в графата на красиво губещите.

- Защо атрактивните вратари като Хуго Гати, Рене Игита и Чилаверт сте все от Южна Америка?
- Ще ви го обясня много просто. Защото у нас остава махленското, уличното. Нашите треньори не ни правят роботи, които да са свикнали като автомати да отработват едни и същи движения. В Европа вратарите са без фантазия. Те се учат от малки на механични движения. Затова и най-добрите винаги имат по някое слабо място. Докато ние запазваме естествената си гъвкавост. Затова не е случайно, че на Игита му хрумна тогава да избие топката с т. нар. "скорпион". Не ни пука дали това ще стане на тренировка, или на финал на световно първенство.

- Кой за вас е най-добрият вратар на първенството в Германия?
- За съжаление, той вече няма да играе, защото Аржентина отпадна. За мен Абондансиери е последовател на това, за което ви говорих. Мисля, че е готов. Още много малко му трябва и ще стане много стабилен вратар.

- Кой от европейските вратари ви харесва?
- Донякъде Буфон. Аз имам слабост към италианските вратари, защото любимец ми е бил Дино Дзоф. Гледал съм многобройни негови записи. Но мой идол и връх във вратарската професия си остава ненадминатият Лев Яшин.

- Защо Бразилия никога не е имала много добър вратар?
- Познатата теория е, че когато имат десет отлични футболисти, вратар много-много не им трябва. В Европа това в клубен аспект го бяха постигнали Аякс в началото на 70-те с Кройф и Неескенс. Нямам нищо против Стуй, но те бяха такъв съвършен отбор, че можеха да играят и без него. Що се отнася до Бразилия, може би най-легендарният им вратар си остава Жилмар. Сегашният Дида за бразилските стандарти е много добър. Не случайно тим като Милан разчита на него.

- Като на вратар трябва да ви задам неизбежния въпрос: кой има по-голямо предимство при дузпата - стражът, или този, който я изпълнява?
- Винаги този, който бие, е имал повече предимство. В повечето случаи ние сме мишени. Предимството на изпълнителя е и в това, че може да ни излъже с поглед. Специално аз се старая да се концентрирам в неговото изражение. Водя психологическа битка лице в лице. Откакто влезе правилото вратарят да се движи по голлинията, донякъде се увеличи нашето предимство, защото по този начин разконцентрираме този срещу нас.

- Има ли разлика между дузпата в редовното време и дузпите след продълженията?
- Да вкараш, или да изпуснеш, е еднакво решаващо. Както и да спасиш. Но като че ли когато става въпрос за единайсетметрови удари след продълженията, тогава повече предимство имаме ние вратарите. Тези, които бият, са под по-голямо напрежение. Ние няма какво да губим. Можем да станем герои.

- Понеже съм от български вестник, сигурно си спомняте мача в Монпелие на мондиала през 1998-а?
- Как не?! Явно ние вратарите тогава сме си свършили работата, щом завършихме 0:0. Голям приятел съм с Христо Стоичков, с Любо Пенев, с Емо Костадинов, но искам да предадете специални поздрави на Наско Сираков. Когато играехме заедно в Сарагоса, с него бяхме голяма комбина.

- Кога ви бе по-лесно - като вратар, или сега като телевизионен коментатор?
- Ако ви отговоря, без да се замисля, сигурно ще ви кажа, че с вратарския екип ми бе по-лесно, защото от дете съм се занимавал с това. Но от друга страна, преоткривам чара на коментаторската професия. Сега разбирам колко са свързани медии и играчи. Когато на терена стане нещо красиво, е много приятно да реагираш веднага и да се възхитиш с пълен глас така, както ние, южноамериканските коментатори, си го знаем и можем.