В Хонвед често се говори за миналата "Златната ера". Сега обаче една чисто нова епоха започна за клуба, особено след спечелването на купата на страната през миналата година. Тогава бе сложен край на продължилата 11 години суша без трофей.

Може би сегашното участие в турнира за Интертото не отговаря на представата на феновете за възраждане на старата слава. Хонвед прескочи втория кръг на турнира заради повече голове на чужд терен срещу Теплице.

В събота пък успя да направи 0:0 като гост на австрийския Щурм (Грац) и съхрани немалки шансове за прескачане в купата на УЕФА. През миналата година феновете имаха повод за оптимизъм, когато тимът спечели купата на страната.

Тогава наистина изглеждаше, че клубът е на крачка от нещо голямо. Джордж Хемингуей, американски бизнесмен от унгарски произход, който притежава местния франчайз за "Пица Хът" и "Кей Еф Си", стана собственик на клуба година по-рано и неговият стил на внимателно финансиране сякаш даваше резултат.

Обновяването на стадион "Божик" донесе особеното чувство, че клубът върви напред и се доближава до корените си. Корени, които включват играчи като унгарската легенда Ференц Пушкаш, 4 шампионски титли през 50-те години и други 8 през 80-те и 90-те. "Повечето стадиони на професионалните клубове в страната са под всякаква критика.

Те приемат своите фенове и гости при едни ужасни условия, твърди Хемингуей. - Моят въпрос е дали би отишъл на опера, ако там тоалетните бяха в такова състояние, в каквото са на стадиона? Не са ли заслужили футболните запалянковци същите условия, каквито имат и феновете на Верди?"

Новият собственик остави 19 играчи да си тръгнат, доведе нови 15, но така и не направи силни изказвания и закани, каквито са характерни при подобни случаи на покупка на клуб. Той настояваше за класиране в средата на таблицата в първия сезон и изграждането на шампионски състав за 2009 г.

Възроди и традиционните връзки на Хонвед с Унгарската футболна академия, като твърдеше, че трябва да се изградят основи за бъдещето на клуба. Това бе по-скоро еволюция, а не революция. В това няма нищо лошо, особено в първенство, в което продажбата, фалитите и обединенията на клубовете са ежедневие.

Класирането за евротурнирите донесе увеличение на приходите от спонсорски, рекламни и телевизионни права, но и чувство за романтика. Кампанията в континенталните надпревари обаче не продължи дълго. Хонвед се нуждаеше от дузпи, за да отстрани молдовския Нистру, а след това бе отстранен от Хамбургер с общ резултат 0:4.

На домашната сцена нещата изглежда вървяха добре. Победа над Дебрецен и такава като гост на МТК. След 14 мача Хонвед изглеждаше като претендент за титлата. На 10 ноември тимът бе на върха на класирането. И тогава дойде гостуването на Татабаня.

В другите държави обикновено има два големи отбори, които доминират в местното първенство. Ситуацията в Унгария е противоположна. Всяка година има два малки клуба, които едва успяват да завършат първенството, тимове, които се борят за оцеляването си.

Татабаня поне се отърва от срама на Шопрон, който около Коледа загуби професионалния си лиценз и през втората половина на шампионата съперниците, които трябваше да играят срещу тях, получаваха служебна победа с 3:0. За да бъде чувството на унижение още по-силно, Татабаня щеше да завърши в класирането след Шопрон въпреки двойно повечето изиграни срещи.

Това щеше да бъде факт, ако на фалиралия клуб не бяха отнети спечелените 11 точки. За 30 мача Татабаня успя да вземе 2 победи и 4 равенства, като единият от тези успехи бе срещу Хонвед. Тимът на Хемингуей така и не се съвзе от това поражение. След като победи Пакс на 15 март, клубът спечели едва 2 точки в следващите си 10 мача, преди да вземе реванш от Татабаня в последния кръг.

Резонно Атила Супка напусна клуба по време на сезона, а мястото му на треньор бе заето от Габор Пьольоскей. Нямаше проблеми с контузени или катаклизми, останали скрити от обществеността, просто рязък спад във формата и вярата в силите. Хонвед отново игра финал за купата, но загуби с 0:7 от Дебрецен у дома и с 1:9 общ резултат. Остана Интертото.

През лятото дойдоха само две нови попълнения - вратарят Балаш Рабочки от Витес и халфът Бела Мароти от Капошвар. Според някои наблюдатели изглежда Хемингуей е загубил интерес, но по-скоро е внимателен и със сигурност не се паникьосва.

"Всеки първодивизионен клуб трябва да има собственик и да е със стабилни финанси, твърди американецът. - Отборите, които не могат да покрият тези стандарти, трябва да бъдат пратени в долната дивизия. Първенството се нуждае от толкова отбори, колкото е способна да издържа икономически футболната общност."

В Унгария счетоводният баланс е също толкова важен, колкото и подсилването на отбора. Клуб с изпълним бюджет има огромно предимство. Отборът на Хонвед бе достатъчно добър през първата част на миналия сезон, няма причини да се счита, че сега ще е по-различно.

Може би титлата е малко далеч, но Топ 4 - не чак толкова. Собственикът трябва да отложи плановете си с поне 2 години, но трябва да продължи да вярва в своята политика, която със сигурност даде резултат в първите 18 месеца от неговото управление.

Понякога е нужно да се примириш с факта, че нещата просто се случват. Или както бе казал веднъж Валери Лобановски: "Пътеката си е пътека. Тя е пътека и през деня и през нощта, такава е и на зазоряване."


ТОВА Е ХОНВЕД

Основан: 1909 г.
Стадион: „Божик" - 13 500 места
Президент: Джордж Хемингуей
Треньор: Габор Пьольоскей
Цветове: червено-черни


Успехи

Шампион на страната: 13 пъти (1949-50, 1950, 1952, 1954, 1955, 1980, 1984, 1985, 1986, 1988, 1989, 1991, 1993)
Купа на страната: 6 пъти (1926, 1964, 1985, 1989, 1996, 2007)
Купа Митропа: 1959