Един дъждовен амстердамски следобед дава път на слънцето, когато Рууд Гулит се приближава усмихнат на уговорената среща за интервю. Преди 35 години, на 1 септември 1981 г., е дебютът му за Холандия. Тогава той е на един сезон разстояние от това да стане съотборник на великия Йохан Кройф във Фейенорд.

Двамата винаги са били нещо повече от съотборници. Рууд се жени дори за племенницата му Естел Кройф, което е негов трети брак. Толкова много неща се промениха в холандския футбол от времето на тези гениални футболисти. Лалетата бяха финалисти на световно първенство и европейски шампион, а сега не успяха да се класират за Евро 2016. Холандският футбол е сянка на елегантността, която илюстрираше Аякс преди време.

„В Холандия си мислим, че знаем всичко“, споделя носителят на „Златната топка“ за 1987 г. „Гордеем се с това колко добри бяхме по времето на Кройф и през 1988 г. Но това бе много отдавна.“

Срещаме се с Рууд точно месец след като бе в центъра на

последната сапунена опера

в холандския футбол. Първоначално приема да стане помощник-треньор на националния отбор, но само 4 дни по-късно променя решението си. Гулит започва да говори с растяща емоция. „В момента холандският футбол е една каша. Намерих много проблеми на най-високо ниво. Исках да бъда помощник, но тогава бях подведен от Ван Брьокелен, новия технически директор. Разбрах, че води преговори и с Ван Бастен, при това зад гърба ми. Как да имам доверие на този човек? Това бе много добро решение по моите стандарти, защото сърцето ми казваше „да“, но разумът надделя и разбрах, че не е подходящият момент.“
В новата си книга Гулит отхвърля системата 4-3-3, обичана от всички холандци. Той намира различен вид на красотата в алтернативни начини на игра. На въпрос дали Аякс вече е избягал от системата 4-3-3, Рууд възкликва невярващо: „Не! Те играха в Ростов преди месец и бяха

заличени на терена

по сила и скорост. Когато Йохан пое Аякс, кой купи? Роналд Спелбос и Ян Вутерс, които могат да ви сритат и да подават топката от точка А до точка Б.“
Гулит точно бе навършил 20 г., когато се присъедини към Фейенорд. „Йохан постоянно ни напътстваше. Той ме предупреди, че след като премина в друг клуб, трябва да се подготвя за факта, че хората няма да ме харесват повече. Също така трябва да накарам тези около мен да играят по-добре. Каза ми, че сме били истинските победители на Световното първенство през 1974 г. Но за мен това не е така. Понякога в Холандия се заблуждаваме. Морално можеш да спечелиш сърцата на хората, но по-важното е да вдигнеш трофея.“

„В Холандия, ако предпочиташ Мауриньо пред Гуардиола, който е възпитаник на Йохан Кройф, все едно си богохулствал в църква. Всеки обича играта на Барса, защото това е стилът на Йохан. Но на мен ми допадат по-голямата част от нещата, които прави португалецът“.

Той потрива лицето си: „Нямам представа кой ще спечели Висшата лига. Английският футбол затова е най-интересен, защото 5 или 6 отбора могат да се намесят в битката.“ Лесно може да се усети болката, че е бил отхвърлен като мениджър. Въпреки първоначалният му успех с Челси и спечелването на ФА къп той бива уволнен 9 месеца след това. Последваха разочарования в Нюкасъл, Фейенорд, ЛА Галакси и Терек. Но има ли още глад за това да бъде треньор? „Ако това е правилното нещо, ще го направя. Имам какво още да дам“, отговаря той.
Кройф бе на 68, когато почина през март т.г. „За последно бяхме заедно на голф турнир. Имах чувството, че усещаше, че това може да бъде последният му такъв, защото беше нетърпелив да играе. Но той бе горд,

Йохан никога не е
искал съжаление

Имах привилегията и късмета да го имам в живота си. Благодарен съм му, защото непрекъснато се грижеше за мен. Той беше като гениално дете, което отива в университет на 12-годишна възраст само защото е по-умен дори от професорите. Беше просто уникален.“

Треньорската професия не се развива по желания от Рууд начин, но той има лична утеха. Чувствайки, че се е провалил като баща на 6 деца, той сам се грижи за 15-годишния си син Максим в момента.

„За последните 2 години и половина детето ми живее с мен. Имах моменти, когато бях много нещастен в личния си живот. Не и сега обаче. Една от причините да не бъда във футбола през последните 3 години е, защото искам да бъда до моя син. Тази жертва е най-голямата победа в моя живот“.