Руското първенство е едно от малкото в Европа, в което няма отбори пълни с чужденци. Това е възможно благодарение на правилото "6+5". То казва, че максимум 6 легионери могат да играят по едно и също време на терена за даден отбор. Разбира се, руската Висша лига също не може да се спаси от порочната практика да бъдат натурализирани чужденци, за да се заобиколи ограничението.

Вратарят на Локомотив (Москва) - Гилерме Маринато е роден в Бразилия. От 2015-а година е с руски паспорт, но не да освобождава място за друг чужденец в отбора. При него историята е далеч по-различна.

Снимка 325865

Източник: GettyImages

Като юноша преминава академията в Парана. Любопитното е, че започва първо да се занимава с футзал. Затова и става вратар. На 10 години Гилерме е най-високото момче сред връстниците си. Неговият ръст му пречи да бъде полеви играч, все пак, бразилците са известни с пъргавост и техника. Хлапето показва завидни умения под рамката, а останалото е история.

Първият му професионален договор е с Атлетико (Паранензе). Още на 20 години е забелязан от руски скаути - висок 1,97 см вратар със завидни рефлекси. Столичният гранд Локомотив решава да го привлече. За правата му "железничарите" броят 1,25 милиона евро. От 21-ви август 2007-а вече е играч на Локо.

Даден му е №85. Идеята на ръководството е да не го хвърля директно в "боя", а първо да го изчака докато се адаптира. Потенциалът на Гилерме се вижда и от Луната, но треньорският щаб не иска да пришпорва налагането му сред титулярите.

В първия си сезон изиграва едва 3 мача за резервите на Локо. Втората година не е по-различна. В 2/3 от времето бразилецът е тежко контузен, което допълнително му пречи да навлезе в ритъм. Самият той признава: "Първите ми 2 години в Русия бяха много тежки. Езикът е коренно различен, културата също. През периода, в който не играех се опитвах да науча колкото се може повече за тази прекрасна страна. Хората тук много ми помогнаха да се адаптирам".

Снимка 325864

Източник: GettyImages

Всички в отбора са търпеливи с Гилерме. Дебютът му е 2 години след като е привлечен - на 12-ти юли 2009-а срещу Том (Томск). Запазва "суха" мрежа, а гол не пада и в другата врата. От следващия сезон - 2010 (последен, в който руското първенство се играе през една календарна година, а не на полусезони) вратарят вече носи №1 и изиграва всичките 30 мача на "железничарите" във Висшата лига.

Пробивът на Гилерме сред титулярите не става по мед и масло, а предаността му към цветовете на Локомотив е ценена от феновете вече 10 години. През 2013-а Локо провежда зимната си подготовка в Кипър, а за нов капитан Славен Билич избира... Гилерме Маринато.

На терена стражът е отличник. Извън него метаморфозата продължава. "Вече свикнах с тукашната телевизия. Дори гледам любимия Фламенго с руски коментар", споделя футболистът в интервю от 2011-а.

"Обичам Кремъл и Червения площад. Винаги водя гости от Бразилия в Мавзолея на Ленин. Не знам защо Вагнер Лав се оплакваше от руския фасул, той е досуща като нашия (б.а. фасулът е много популярно ястие в Бразилия). Все пак, най-важно е кой го приготвя", усмихва се вратарят и поглежда към съпругата си Рафаела.

Снимка 325863

Източник: GettyImages

Двамата живеят щастливо в Москва от 10 години и без да се замислят наричат града свой дом. Местната култура се харесва все повече на футболиста на Локомотив. През 2015-а се случва неизбежното - получава руско гражданство. Той обича тази страна. Не закъснява и повиквателната за лагер на "сборная".

На въпрос как се е почувствал, когато е разбрал, че попада в разширения състав на Русия отговаря: "Щастлив! Много се радвам, че получавам тази възможност. Сърцето ми е наполовина руско. В тази страна съм от много време и я обичам".

Гилерме е първият чужденец, който играе за националния отбор на Русия.

"Да нося тази фланелка е чест за мен", споделя юношата на Атлетико (Паранензе) след дебюта си за най-голямата страна в света. Той е в приятелски мач срещу Литва (3:0), а отзивите от представянето на стража са положителни. Част е от "сборная" на Евро 2016, но не записва минути.

Реакциите по повод натурализирането на бразилеца са в двете крайности.

"СРАМОТА! Започнахме и ние да разчитаме на чужденци. Толкова ли нямаме собствени таланти?", "Нека бъдем обиктивни. Гилерме е най-добрият вратар в първенството ни. Тук е от 2007-а. Заслужава да играе за националния отбор.", "Защо бихме избрали него? Та ние имаме поне още 5-6 играчи на неговото ниво. Дори не включвам Игор Акинфеев.", "Той беше брилянтен. Радвам се за Гилерме, както бих се радвал за вратар роден в Русия.", "Скоро "сборная" ще се напълни с тъмнокожи африканци. Помнете ми думата".

Снимка 325862

Източник: GettyImages

Това е малка част от мнението на руските фенове в социалните мрежи. Темата все още е на дневен ред година по-късно. Местните запалянковци не отричат за качествата на стража, който от 2010-а година насам е неизменна част от руската Висша лига. Цената му от 1,25 милиона евро се увеличи петорно. "Железничарите" не си го дават, а и той не изразява особено голямо желание да напуска своя дом.

Свидетели сме на натурализация на един куп чужденци в световния футболен елит. Немалка част от тях дори не могат да говорят местния език. Гилерме Маринато живее в Русия от 10 години - половината от съзнателния си живот. Москва е неговият дом. Да носи фланелката на "сборная" е чест и привилегия за него.

Локомотив се гордее със своя руски вратар.