Всеки, който е прекарал известно време в света на рокендрола, знае, че той е пълен с лудост. Там гъмжи от хора, които искат да избягат от конвенционалния свят и търсят място, в което техните странности да не изглеждат толкова причудливи. Водещите в тази общност са барабанистите. Не зная точно по каква причина, но 95 процента от тях са сертифицирани зевзеци. Може би удрят кожите на барабана, за да освободят лудостта в душите си. Някои от тях са алкохолици, други са работохолици, трети като Томи Лий - откровени сексманиаци.

На всеки, който е свирил в група, сигурно му е писвало от барабаниста заради неговата необуздана лудост. Много често обаче най-лудите барабанисти са и най-добрите, затова никой не ги гони от бандата. Идиотщините на барабаниста се толерират, доколкото е възможно, тъй като в рокендрола е много важно да не се създават никакви пречки пред креативността и нетрадиционното.

Докато четях материалите за това как играчът на Арсенал Джак Уилшър запалил цигара, си помислих, че футболът може да научи много от тези традиции в рокендрола. Иисус Христос сигурно вече е заклеймил Уилшър. Джак, Джак, Джак, не знаеш ли, че трябва да се грижиш за тялото си? Помисли за децата, докато се тровиш с тези цигари, помисли за фитнеса си. Какво ще стане с капацитета на белите ти дробове?!


О, Джак, какво направи!
Всички сме толкова разочаровани от решението ти да повишиш нивата си на допамин с малко сладък никотин. Никой футболен професионалист не би направил подобно нещо. Какъв лош пример даваш, погледни колко е тъжен твоят мениджър. О, Джак... Виж Райън Гигс. Наистина този йога е застарял неимоверно и вече изглежда на 50, но не хапва и грам масълце, за да не надебелее. Той е един фитнес фашист във футбола.

Играта стана далеч по-бърза и футболистите трябва да са перфектни атлети. Фитнесът е особено важен, особено в английския футбол, за който казват, че е невероятно бърз. Не трябва ли обаче малко да забавим темпото, да играем по-интелигентно и да задържим притежанието на топката? Като онези гадни пушачи испанци, италианци и германци, които печелят европейски и световни купи. Германците си имат един момък, на име Месут Йозил, който прилича на пълен алкохолик.

Едва ли е много подходящо един футболист по цял ден да си пълни дробовете с дим, при положение че му трябват за дългите спринтове по време на мачовете. Но Уилшър е един от малкото английски играчи, които притежават талант, визия и умения в краката си, за да направят нещо повече с топката, отколкото да тичат цял мач като куче, бягащо от капан.

Без такива като Уилшър съвременният футбол е просто една стерилна атлетика, което най-редовно нагледно демонстрира Дани Уелбек. Какво като Уилшър е по-бавен заради това, че пали цигара от време на време? Има доста хора, които могат да тичат и заради него, но не разполагаме с такива, които могат да сътворят нещо интересно на терена като него.

Обсебени от скоростта
и физическата издръжливост
постоянно правим грешката да заменяме подобни футболисти с по-бързи и по-издръжливи от тях. Без да си даваме сметка, че в един момент някой трябва да направи нещо с топката в краката. А това също е една от формите на професионализъм във футбола.
Франческо Тоти, също както и повечето италианци световни шампиони, е любител на пушенето.

Той е на 37, но изглежда
с 10 години по-млад от фитнес
маниака Гигс
и продължава да играе на топниво за Рома. Контролът върху топката и асистенцията му за третия гол на вълците през уикенда бяха забележителни. Обзалагам се, че наред с цигарите си хапва и масълце, без да се плаши, че ще стане по-бавен на терена. Не прилича на невротик.

По-скоро има вид на човек, на когото не му пука от нищо. Той е един гений, а футболът има нужда от такива хора. Суператлети, които могат да тичат, без да спрат, в продължение на 95 минути, не правят тази игра красива. То е по-скоро надбягване. Точно това се стремим да правим и ние в Англия с тази наша пословична обсебеност от фитнеса и така наречения подходящ начин на живот. Това ли искаме наистина?

В ера, наситена със статистика, рискуваме да изпаднем в положението да измерваме всичко, но да не осъзнаваме защо точно гледаме и на какво трябва да се наслаждаваме. Така както рокендролът има нужда от своите брилянтни барабанисти, и футболът не може без креативните си гении, без значение какво правят в обикновения си живот тези две групи хора. В миналото към тях имаше по-голямо разбиране и импровизаторите бяха на почит в световния футбол.

Сега
здравната бригада обстрелва
поголовно с мюсли и
моралистки проповеди
и гениите се превърнаха в рядка порода. Предпочитам да гледам как дебелият Ян Мьолби подава 60-метров пас, а не как някакъв жокей бяга по 14 км на мач, без да притежава елементарен поглед или каквито и да било футболни умения.

По ирония на съдбата Англия изигра най-успешните си първенства в годините, в които имаше поне по двама полудействащи алкохолици в състава си. Трябва да си физически подготвен в някаква степен, за да играеш, но не бива да забравяме, че футболът не е фитнес тест. Той е забавление.  Ако фитнесът и здравето са толкова важни за този спорт, защо клубовете биват спонсорирани от компании за бързо хранене, алкохол или безалкохолни напитки, от които се хваща диабет от втори тип?

Всеки знае колко са вредни съставките в тези храни и напитки за човешкото тяло - захари, изкуствени подсладители, рафинирани въглехидрати и растителни мазнини, които се ползват всекидневно.

А пушенето?
То се счита за
неморално

Мат ле Тисие беше най-неподготвеният физически футболист, но хората с удоволствие си даваха парите, за да го гледат. В съвременния фашистки фитнес режим Ле Тисие изобщо нямаше да припари до професионалния футбол. Нито пък който и да било от великите таланти на миналото.

Осъзнавате ли какво губим от тази вманиаченост във фитнеса? Кой знае колко талантливи млади футболисти се провалят заради по тази причина. И всичко това в името на думата "професионалист". Добър футболен професионалист обаче означава да можеш да забавляваш хората, не само да си най-здравият физически. Точно като добрия барабанист.