Хотел "Витоша" в началото на Студентски град. Там бе отседнал отборът на Черноморец преди гостуването си на Левски вчера. Както е известно, по покана на своя приятел и колега от Щутгарт и сега треньор на бургаския тим Краси Балъков, в тима гостува Фреди Бобич. Без предварителна уговорка срещам бившия германски национал, който е европейски шампион с Бундестима приз 1996 година, във фоайето на хотела. Все същия, слаб и висок готов да влезе на терена. Безкрайно непринуден и усмихнат, Фреди веднага се съгласява да поговорим. Роденият в Марибор бивш футболист говори на смесица от сръбски и словенски и нямаме никакъв проблем при общуването. Веднага казва, че е по-добре да си говорим на ти.

- Фреди, как се озова в Черноморец?
- Сам разбираш, че с Краси Балъков се познаваме отдавна. Чухме се и ми обясни какви намерения има. Каза ми, че е станал треньор на отбор, който има традиции и амбиции не само в българското първенство. Каза ми също така, че това съвпада с вижданията му. На мен ми стана интересно от професионална гледна точка и реших да посетя Краси в България.

- Балъков иска да въведе някои рекламни прийоми за привличане на публиката?
- Това е похвално. Съвсем нормално е да въведе неща, които е видял в Германия и Швейцария.

- Как намираш отбора на Черноморец?
- Наистина това е клуб, който е обичан в град Бургас и съм сигурен, че Краси ще постигне с отбора успехи. Но най-важното е в клуба да се развие още повече детско-юношеската школа, от която ще дойдат младите таланти, които ще попълнят отбора. Най-важното е да се модернизира работата с младите.

- С какво се занимаваш сега?
- До скоро бях при вас медиите. Консултирах няколко телевизии в Германия. Беше интересно да бъда от другата страна. После завърших мениджърска школа. Искам да се занимавам с мениджърство в даден клуб.

- Тогава ще те попитам чувал ли си се Предраг Миятович, който изпълнява точно такива функции в Реал (Мадрид)?
- Да. Приказвали сме си на тази тема. По времето на предишния президент на клуба - Рамон Калденов, той свърши доста работа и показа, че разбира от материята.

- Сега искам да те върна в самото начало. Роден си в Марибор. Можеше ли да се занимаваш с друг вид спорт, а не с футбол?
- В училище сме тренирали лека атлетика, баскетбол и други видове спорт, но определено футболът ми бе слабост от самото начало. Родителите ми се преместиха да живеят в Германия в едно градче Дитцинген, близо до Щутгарт. Там започнах първите си стъпки във футбола. Там ми бе и първият отбор, в който съм играл.

- Като малък кои играчи ти бяха идоли от бившата Югославия и в Европа?
- В Европа не ми бе трудно да се влюбя в играта на Марко ван Бастен. Много вълнения преживях, когато гледах европейското първенство в Германия през 1988 година. А неговият гол на финала във вратата на Дасаев срещу СССР, бе феноменален. И днес се смята за може би един от най-великите голове, които някога са отбелязвани. От играчите от бивша Югославия харесвах футболистите на Цървена - Дарко Панчев, Драган Стойкович - Пикси.

- Какви са ти спомените от Щутгарт?
- Разбира се, че ще ти споделя приятното усещане, че с Краси Балъков и Джоване Елбер останахме големи приятели. Радвам се, че публиката ни познава като емблематично силно трио. В света има много играчи, които са се разбирали от пръв поглед и които са оформяли трио, с което стават емблематични. Радвам се, когато се спомене за единия от нас, а после добавят и другите двама.

- Като стана въпрос за Джоване, смяташ ли, че първите силни игри преди години на хегемона във Франция Лион се дължаха именно на него?
- Безспорно е така. Хората сега се възхищават на младия талант Бензема, но не трябва да се забравя Джоване, който мъкнеше нападението на френския тим на гърба си. След като получи контузия в глезена, се оттегли от стадиона "Жерлан", където и до днес съм сигурен, че пазят добри спомени.

- Познаваш добре Херта, защото си играл там. На какво се дължи техният възход. Да не би на Воронин. И имат ли реални шансове за титлата?
- Защо всички се хващате за Воронин. Той просто вкарва част от головете. Цялата истина е, че Херта умее да играе хитро. Разиграва добре съперниците си. Дори в Берлин играят предимно на контраатаки и така извличат максимума. Това е. Имат всички шансове да станат шампиони. Да не забравяме, че Феликс Магат с Волфсбург също прави чудеса.

- Играл си и за Болтън един сезон. Какво си спомняш?
- Във Висшата лига е удоволствие да се играе. Манчестър Юнайтед играеше много трудно срещу нас. Дейвид Бекъм тогава бе страхотен.

- Добре ли е за него и за Милан, че отиде да играе в Италия, а не остана в американския ЛА Галакси?
- Бекъм е симпатично момче, но определено не е същият, какъвто бе едно време. Според мен неговото отиване в Милано има повече комерсиална цел.

- Защо според теб в Шампионската лига пак продължават всички английски отбори, а италианските отпаднаха?
- Нещата просто се променят. Преди беше обратното. Много е важно, че в момента във Висшата лига в Англия се изливат прекалено много пари и това се отразява на самочувствието на техните клубове.

- Може ли тежката загуба на Манчестър Юнайнед от Ливърпул в шампионата с 1:4 да повлияе на отбора по пътя към титлата и евентуален нов финал за Шампионската лига?
- В никакъв случай няма да повлияе. В отбор, който има треньор като Алекс Фъргюсън, това е невъзможно.

- Дали може следващият наставник на отбора на Манчестър Юнайтед да бъде Жозе Мауриньо?
- Напълно възможно и логично е след време Мауриньо да отиде там. Ако стъпи на "Олд Трафорд" като треньор, Жозе ще разбере магията и сам ще иска да изгражда нови поколения шампиони.

- Да те върна към времето, когато бе германски национал и, разбира се, след това ще поговорим за европейската титла с Бундестима. Как те забелязаха и влезе в първия тим на Германия?
- След като още от малък играех в Германия, не беше проблем да бъда забелязан. Разбира се, за мен европейската титла през 1996-а е сбъдната мечта. Действително на финала спечелихме малко щастливо с този "златен гол" в продълженията на Оли Бирхоф, който беше негов втори в мача. Но преди това направихме силни срещи в групата. След това на четвъртфинала се справихме с Хърватия и после на полуфинала с Англия, които бяха домакини. За мен титлата, която взехме, се дължеше на факта, че имахме невероятен колективен дух и всъщност това не бе титла на 11 футболисти, които излизаха да играят, а на всички 22-ма, които спомагаха за добрия климат в отбора. Също така наставникът Берти Фогс бе в отлична треньорска кондиция.

- Разкажи нещо повече за мача с Англия?
- Какво да кажа. Това бе един от мачовете, които не се забравят, защото бе спечелен на "Уембли". Също така с всеки сблъсък между Германия и Англия се пише страница от световната футболната история.

Това е Фреди Бобич:

Роден: 30.10 1971 г в Марибор
Висок: 1,88 м
Тежък: 80 кг
Пост: Нападател
Кариера:
Сезони Клубове Мачове Голове
1990/1992: Дитцлинген
1992/1994: Щутгарт Кикерс 62(26)
1994/1999: Щутгарт 148(69)
Дебют в Бундеслигата: 19.08.1994
срещу Хамбургер(1:0) с негов гол
в 90-ата минута
1999/2002: Борусия(Д) 56(17)
2001/2002: Болтън 15(4)
2002/2003: Хановер 96 27(14)
2003/2005: Херта 54(8)
2005/2006: Риека 8(2)
За "А" отбора на Германия:
37 мача 10 гола

Отличия:
1996: Европейски шампион с Германия
1997: Носител на Купата на Германия с Щутгарт
1998: Финалист за КНК с Щутгарт
2002: Шампион на Германия с Борусия (Д)