Малцина са оптимистите за бъдещето на футбола във Франция през 2010. "Петлите" търпят унищожителни критики за представянето си на Мондиала - последно място в група "А" и едва 1 точка. Загуби от непретенциозния домакин Южна Африка (1:2) и Мексико (0:2)...
Катастрофа.
Източник: GettyImages
След първото полувреме на двубоя с "трикольорите" Никола Анелка псува своя треньор Раймон Доменек. Френската федерация го отстранява от отбора - нападателят не се извинява. Флоран Малуда също скандализира с присъствието си в Африка. Стотици фенове пък стават свидетели на свада между Патрис Евра и кондиционния треньор по време на открита тренировка. За капак целият отбор отказва да напусне автобуса в знак на протест.
Това са акцентите на френската мъка на Световното първенство през 2010.
Саморазрухата в лагера на "петлите" продължава и след шампионата. Новият треньор - Лоран Блан е принуден да повика напълно нов състав за дебютния си мач срещу Норвегия (1:2). 23-та "герои" от Южна Африка са оставени у дома за назидание.
Френският футбол е в несвяст. Все пак отборът успява да се класира за ЕВРО 2012. Новият селекционер продължава линията на самоунищожение със своите изказвания преди шампионата. Между редовете се разчитат обиди на расисткa основa.
Източник: EPA/БГНЕС
"Не разбирам защо продължават да развиват този прототип на футболист у нас: голям, силен, мощен. Нека развиваме повече технични и интелигентни играчи, а не само бързи и здрави атлети", апелира Блан. Академиите във Франция са пълни с момчета, отговарящи напълно на горното описание - 99% от тях са тъмнокожи. Интерпретацията на специалиста поражда вълна от коментари. По това време започва да се говори за бежанската вълна.
През 1998 нацията ликува. "Петлите" са световни шампиони. Състава е определен като успешна сплав - "Чернокожи-бели-араби" ("Black-Blanc-Beur"). Расизмът е потъпкан - Франция вдига купата. Пръв го прави капитанът Дидие Дешан.
Той е човекът, който поема националния отбор през 2012, дни след отпадането от европейското първенство (на четвъртфинал).
Поставя си за задача да обедини нацията, да я накара да повярва в тима. Да сложи окончателен край на разделението и скандалите. 6 години по-късно спокойно можем да кажем, че Дешан го стори! Критики винаги ще има - "Защо не е повикал Лаказет и Марсиал?", питаха се медиите на Острова. Специалистът им отговори на терена в Русия.
Изгради приятелска атмосфера, колектив. През ден гледахме забавни клипчета от съблекалнята на "петлите" - настроението в отбора бе отлично, дразгите и караниците - забравени. Нека видим отново радостта след головете на Килиан Мбапе във вратите на Аржентина и Хърватия. Резервите се втурнаха да го прегръщат, за малко да го контузят от радост. Показателно, че отборът е едно цяло.
Баланс. Това бе ключът към френския триумф в Русия. Големите имена преглътнаха егото си и не обърнаха внамание на критиката. Погба свикна с нея още след завръщането си в Манчестър Юнайтед. На Мондиала видяхме един нов Пол Погба - дисциплиниран, вършещ страхотна работа в защита. Антоан Гризман прие с охота ролята на плеймейкър, оставяйки Мбапе да изостря френските нападения. "Седмицата" се съгласи да излезе от светлините на прожекторите и бе избран за "играч на мача" в големия финал. Заслужено.
Промяната в поведението е осезаема в сравнение с ЕВРО 2016, когато отново Франция заслужаваше да триумфира. Тогава липсваше баланс и дисциплина.
"Няма да лъжа. Мислихме, че вече сме станали шампиони. Победихме Германия и си казахме, че вече е свършено - това е бил финалът. Радвам се, че този път подходихме професионално от първата до последната минута на първенството", призна Погба.
Източник: GettyImages
Друг паралел с 1998 е, че отборът отново е сплав от французи - с различна етническа принадлежност. 17 от 23-та футболисти спокойно можеха да изберат да играят за друга страна. Преди 20 години това разнообразие също се оказа печелившо. "Горд съм да представям Франция. Всеки има право да живее в тази красива страна. За нас е чест", сподели емоционално Блес Матюиди.
"Петлите" започнаха бавно и пестеливо. Дешан бе запазил най-добрите си 11 за фазата на елиминациите. Дори за момент не позволи на някоя от ярко изразените личности в състава му да се изяви индивидуално. Прагматичната му философия олицетворява типичния френски девиз на мускетарите: "Един за всички - всички за един".
Дешан пое трупа разглезени звезди. В момента те са задружно семейство!
