През 2016 г. загубихме Йохан Кройф - най-великият футболен философ в историята. Холандецът притежаваше дарбата да накара другите да мислят. Лесно е да се намерят тезите му, които обясняват защо футболът е игра на пространства и тяхното манипулиране или обяснението на концепцията за фалшивата деветка 3 години преди нейния дебют в съвременния футбол. Най-странното е че, внимателното му слушане води до истинско разбиране още на първо четене на изключително важни неща, изглеждащи ужасно сложни.
В наши дни думата "философ" е придобила по-скоро негативна окраска и често се използва в смисъл на "всезнайко". Но футболът има нужда от философи в традиционния смисъл на думата. Е, не всички имат нуждата от това. Играта може да си остане и просто емоция на приятели около маса пълна с бири, но има и такива, които оставят телевизора включен и за разбора в студиото след мача или влизат в профилираните сайтове. Търсещите знания за аргументирано обсъждане на конкретни мачове имат нужда от теоретична база, а никой не може да я предостави по-добре от авторитетни и достъпно обясняващи капацитети с ясна представа за това, как трябва да се играе футбол.
Теорията обаче звучи досадно. Добрият философски цитат те кара минимално да се замисляш и максимално да вникваш в нещата. А в тази роля Йохан беше гениален.
"Какво е това игра в защита? Обичам да използвам един пример - ние спечелихме Шампионската лига и 4 титли в Испания с Куман и Гуардиола в състава. Няма да намерите по-добър пример за играчи, които не умеят да се защитават в традиционния смисъл на думата, от тези двамата. Но те бяха сърцето на нашата отбрана. Така че какво е играта в защита? Това е въпрос на пространства, които трябва да се отбраняват. Ако ме накарат да пазя огромно поле, аз ще съм най-лошият защитник в света. Ако обаче браня неособено голяма зона, ще съм най-добрият".
Или пък друго от съкровищницата на Кройф. "Статистически е доказано, че играчът владее топката средно около 3 минути на мач, затова е далеч по-важно каква роля изпълнява в останалите 87 минути. Именно те определят колко е добър този играч. Хората винаги са ме мислили за много бърз, но те нищо не разбираха. Аз нямах кой знае каква скорост, но винаги тръгвах преди съперника и затова стигах до топката по-бързо от тях". Звучи елементарно, но определено простите неща са гениални. Защото по думите на холандеца - "Да играеш футбол е просто, но да играеш прост футбол е най-трудното нещо на света".
Според Йохан "да се страхуваш от лоша игра е по-лесно, отколкото да се опитваш да играеш добре." Кройф ни е завещал уроци и по по-специфични теми. "Не може да доминирате в средата на терена, като се използва схемата 4-4-2. Играчите просто не създават достатъчно на брой триъгълници, да се установят в този начин. Постоянното създаване на триъгълници означава, че циркулацията на топката ще бъде непрекъсната." За холандеца "Контраатака може да се получи само при грешка. В този случай имаме правило. Пасовете по ширина са забранени. В моята схема трябва да има колкото се може повече линии, защото отборът трябва винаги да има възможност да придвижи топката дори и с един метър напред. Без това няма как да се покрият противниците веднага след загубата на топката. След пас по хоризонтала това е невъзможно." Разкривайки собствените си принципи, някак мимоходом Йохан обяснява естеството на 95% от контраатаките. Отново ни показва елемент, на който трябва да обръщаме внимание, когато гледаме футболен мач.
Уроците на Йохан са наръчник и пътеводна звезда за всеки, който не само иска да разбере същността на играта, но и се занимава професионално с футбол. Казват, че един младеж толкова добре ги научил, че даже успял да стане треньор на Барселона, Байерн и Манчестър Сити. "Преди да срещна Кройф, аз не знаех нищо за футбола. Мислех, че го разбирам, но когато започнах да работя с него, пред мен се откри нов свят", признава Пеп Гуардиола. Каталунецът е достоен последовател, но някакси овакантеният трон не му отива. Прекалено вглъбеният в себе си маниак поставя преграда и се държи на дистанция, явно несчитайки за нужно да посвещава в идеите си широката общественост.
Затова, най-подходящ да заеме овакантеното място от Кройф, е Юрген Клоп. Германският мениджър на Ливърпул е в състояние да наелектризира не само своя тим, но и феновете, специалистите, дори и съперника. Харизмата му е завладяваща и за разлика от Пеп посланията му стигат и до масите. Философът Кройф едва ли би могъл да се прероди в по-подходящ, от Клоп.
