Малко известен факт е, че Еузебио е един от футболистите, които най-често са играли срещу България както на равнище национални отбори, така и на клубно ниво.

Съперничеството между националните отбори на България и Португалия през 60-те и първата половина на 70-те години на миналия век изключително оспорвано. Даже в повечето случаи то завършва в наша полза.

Първият сблъсък е в квалификациите за европейското първенство през 1964 г. България и Португалия се изправят в предварителния кръг. Първият мач е в София на 7.11.1962 г. и Еузебио тогава е само на 20 години. България печели с 3:1, като голът за гостите отбелязва именно Еузебио. Реваншът в Лисабон се играе на 16.12.1962 г. и завършва със същия резултат, но в полза на португалците.

Тогавашният регламент не предвижда продължения и дузпи, а трети мач на неутрален терен. Срещата е на 23.01.1963 г. на "Стадио Олимпико" в Рим. С гол на Георги Аспарухов 3 минути преди края българите печелят и се класират за следващия кръг. В допълнителния мач обаче Еузебио не играе.

На осминафиналите срещаме Франция и след победа в първия мач с 1:0, отстъпваме в реванша с 1:3 и отпадаме.

Вторият сблъсък е на финалите на световното първенство в Англия през 1966 г., където с невероятната си игра португалците предизвикват истински фурор. Двата отбора са в най-силната група "С" заедно със световния шампион Бразилия и Унгария.

За съжаление може би мачът на португалците с България е най-лесният на това първенство. Мачът се играе на стадион “Олд Трафорд” в Манчестър и завършва 3:0 за тях. Иван Вуцов си вкарва невероятно красив автогол в 17-ата минута, после Еузебио (38) и Жозе Торес (81) ни довършват. Любопитното е, че още в първата минута на мача Еузебио и Динко Дерменджиев се счепкват на терена и главният съдия Хосе Мария Кодесал от Уругвай ги привиква на една страна и ги предупреждава. Припомняме, че на Мондиала през 1966 година все още няма жълти картони.

Португалия печели и трите си мача в групата, а след това и борнзовите медали, като единствената загуба е в един изключително красив мач на полуфинала от бъдещия световен шампион Англия с 1:2.

Единственият българин, който е бил на четири световни първенства си спомня: "Имам доста спомени от Еузебио. Около пет пъти съм се изправял срещу него. Тогава с Португалия се срещнахме често и играехме доста успешно, ако не броим Световното в Англия. По това време той и Пеле бяха смятани като най-големите във футбола. Нещо като Роналдо и Меси в момента. И те също бяха различни по качества. Всеки си имаше нещо свое. Еузебио беше изключителен нападател. С невероятен демараж, физика и техника. Имаше и необикновен удар. Хващаше страхотен фалц и се получаваше нещо като падащ лист. С Торес, който бе висок, бяха страхотна двойка. Аз се гордея, че с малки изключения почти не му дадох да блесне в тези мачове".

Много впечатления от Еузебио има и Иван Вуцов. Пред в. "24 часа" той сподели: "Мачът с Португалия беше един от най-слабите за нашия отбор на световното първенство. Бяхме хвърлили всичко срещу Бразилия, където стояхме прилично на терена. Но Португалия беше просто много добър отбор, а и нелепият мой автогол ни смути и пречупи донякъде. Вкараха ни втори гол още през първото полувреме, после трети към края на мача. Вторият гол беше дело на Еузебио, един много силен нападател. Мисля, че именно 1966 беше неговата година. Той съумяваше много добре да държи топката близо до себе си. Веднъж овладял, много трудно можеше някой да му я отнеме. Много рязък беше и стартът му, ако не му затвориш навреме пътя, си загубен. Минаваше и от ляво, и от дясно. Въобще много труден футболист за опазване, ако не го биеш за първа топка. А той беше доста разумен в това отношение, изтегляше се, не се набиваше напред, предпочиташе да атакува от втора позиция.

Напред беше забит Торес, онзи големият, а Еузебио - зад него. И колкото по-назад, толкова по-опасен ставаше. Веднъж получил топката можеше и сам да играе, и да я подаде точно. За цялата си кариера съм играл срещу много световноизвестни нападатели, но като че ли не съм се сблъсквал с по-добър, по-опасен, по-непредвидим от Еузебио. Играл съм срещу Джани Ривера, Пеле и Гаринча, срещу Флориан Алберт, Бене и Тихи, на световното, срещу Суарес от Интер и т.н.

Повтарям, Еузебио беше най-класният нападател, срещу когото съм играл. Най-стойностният, направо брилянтен, събрал в себе си всички най-добри черти, които определят играча от световна класа. Техника, бързина, поглед върху играта, извеждащ пас, завършващ удар - всичко у него беше почти съвършено. А по някакво стечение на обстоятелствата съм се изправял няколко пъти срещу него. За европейско първенство, два пъти с Левски срещу Бенфика и на световното в Англия".

България обаче успява да вземе много бързо блестящ реванш срещу Португалия. За европейското първенство през 1968 г. жребият изпраща двата отбора в една квалификационна група заедно с Швеция и Норвегия. Първият мач е на 20.11.1967 г. в  София. България печели с 1:0 с гол на Динко Дерменджиев, а Борис Гаганелов успява да опази Еузебио. На реванша в Лисабон четири седмици по-късно с голмайстора на домакините се справя Добромир Жечев и стигаме до 0:0. Така България заема първо място в групата и се класира за четвъртфиналите, където отпада след два драматични мача с бъдещия шампион Италия завършили 3:2 и 0:2.

Това е най-успешното ни участие в европейски първенства, тъй като УЕФА ни класира на 5-о място.

Съдбата още веднъж среща отбора на Еузебио с българските национали. В квалификациите за световното първенство в Германия през 1974 г. отново сме в една група. В София печелим с 2:1 с голове на Бонев и Денев. В ответния двубой завършваме 2:2 с попадения на Зума и отиваме на световното, а Португалия отпада. И в двата мача Еузебио е капитан, като вторият е негов последен за Португалия.

На клубно ниво Еузебио играе за Бенфика срещу Левски в осминаинала за купата на европейските шампиони през 1965 г. Португалците продължават след 2:2 в София и 3:2 в Лисабон. Еузебио и Аспарухов вкарват общо по три гола в двата мача.

Година по-късно цял Пловдив се стича на стадиона да види Еузебио срещу местния "Спартак" в мач завършил 1:1.