Лудо лято в трансферите, така ще бъде запомнен горещият сезон през 2017 година. Нормалният ритъм световният рекорд да бъде подобряван с няколко сантиметра, в нашия случай с няколко милиона, бе разрушен до основи. От 105 милиона подскочи на 222. Няма как една толкова безразсъдна промяна да не шокира обикновения футболен фен. И да не го накара да си зададе въпроса
в какво се е превърнала
неговата голяма страст.
Защото тази лудост също е заради феновете. Цената на Неймар, на Мбапе се определя от популярността на футбола, която създават точно феновете. И те няма как да не се замислят дали всичко това, което се случва заради тях самите, е нормално. Макар и сравнението с тероризъм да не е много на място, това, което става с футбола, също е взривоопасно. Навремето Ди Стефано, Пеле, Еузебио бяха кумири и легенди, но хората по трибуните не ги свързваха с девет цифри. Те просто им се наслаждаваха на уменията. Сега няма как някой от трибуните да не си помисли, че долу играят колосалните 222 милиона, а той вижда само едно обикновено момче. Да си представим лошия вариант. Какво би станало, ако тези 222 милиона по някаква причина не могат да играят на терена?!
Лудостта от това лято няма да спре. Духът от бутилката излезе. Догодина рекордът може отново да подскочи на над 300, след това над 500 и накрая да стигнат и до милиард. Нормално или не, това ще е тенденцията. Всеки нов талант на 20 години с 20 мача и 10 гола зад гърба си може да отиде на 100 милиона, защото явно свободни пари на футболния пазар има колкото щеш. И никакви
правила за феърплей
не могат да ги спрат.
Отново стигаме до Негово величество двойния стандарт. Десетки отбори, главно от Изтока на Европа, са наказвани и глобявани заради финансови несъответствия. А за най-големите тези правила не важат. Но няма как и да бъдат използвани, защото Неймар води след себе си 80 милиона в Туитър, а всичките те са потребители. Просто факторът глобалност не е отчетен в схемите за финансов феърплей. Неймар може да продаде 10 милиона фланелки за 1 милиард евро. Как да сработи тогава механизмът, в който има някакви установени проценти? Няма как да се получи. Таблицата на приходите и разходите не касае големите клубове и парите, които миришат на мръсен нефт.
Източник: EPA/БГНЕС
На фона на тази трансферна лудост, която прилича много на черния петък, когато милиарди купуват заради самото купуване, най-красивите принципи на футбола изглеждат отживелица. Верността на Тоти, непоклатимата гордост на Билбао, свещената фланелка блаугранас - всичко това са някакви символи и нищо повече. Налице е едно цунами от банкноти, което помита всичко по пътя си. И ерозира философията на играта, която е основана преди всичко върху идеализъм. Сега идеализмът е оценен на 222 милиона.
Истината е, че тази лудост е дирижирана. И хаосът е привиден. Всичко това, което се случи сега, е следствие на несъответствията между развитието на играта и нейното управление. ФИФА и УЕФА не могат да ръководят клубовете и тяхното екстензивно развитие. Веднъж бяха бламирани от правилото Босман, когато на футболистите бяха скъсани веригите. Сега с правилото Неймар връзката между централите в Швейцария и реалния живот съвсем бе прекъсната. Големите клубове рано или късно ще се еманципират в своя собствена организация и ще установят свои принципи. Суперлигата на Европа е неизбежност. Националните първенства са отживелица. Пропастта между реалните неща и желанията е огромна. Промяната идва и никой не може да я спре. Дали е добре или зле за най-великата игра, е трудно да се предположи отсега. Едно обаче е ясно, футболът след лятото на 2017 година никога няма да е същият.
