Диего Симеоне е един от най-уважаваните треньори в съвременната футболна история. Аржентинският специалист достигна до феноменални успехи с любимия си Атлетико (Мадрид), което го направи апетитна хапка за множество от големите европейски грандове. Още като активен състезател, Чоло бе един нестихващ вулкан от емоции. Любовта му към футбола зареждаше всички негови съотборници, превръщайки го в идол за фанатични привърженици като тези на Лацио и Ривър Плейт. Уникалната му страст сякаш се предава по наследствен път, тъй като Симеоне среща своето отражение в най-големия си син Джовани. Един млад и талантлив нападател, който самоуверено е тръгнал по стъпките на своя именит баща. Това е и днешният герой в рубриката на Topsport.bg-„Бъдещите звезди на световния футбол".

Джовани Симеоне е роден на 5 юли, 1995 година в испанската столица Мадрид. Нещо напълно логично, тъй като по това време баща му е част от легендарната селекция на Атлетико (Мадрид). С оглед успехите и славата на своя родител, Чолито от малък се влюбва във футболната игра. Той не пропуска нито един мач на татко Диего, бидейки неговия най-горещ фен по трибуните на „Висенте Калдерон", „Олимпико" или „Джузепе Меаца".

Първите му футболни стъпки датират от вече далечната 2008 година, когато баща му го записва в именитата школа на аржентинския гранд Ривър Плейт. През този период Чоло е старши-треньор на мъжкия тим, където обаче се задържа само един сезон. Не така стоят нещата с Джовани, който моментално се влюбва в „милионерите" и работи здраво, за да изпълни своята мечта-да пробие в представителната гарнитура.

„В моето семейство се говори денонощно за футбол. Гледаме, играем и коментираме заедно с баща ми и моите братя. Бих казал, че съм обсебен".


Блянът му се превръща в реалност в началото на месец август 2013-та година, когато играе своя първи професионален мач с екипа на Ривър Плейт. Той записва пълни 90 минути, но не успява да спаси своите от поражение с 0:1 от Химнасия (Ла Плата).

„Доста често мисля за пропуските, които правя по време на мач. Това замъгляваше сериозно моето съзнание. С течение на времето осъзнах, че велики футболисти като Лео Меси също не бележат от всяко положение"

Година и половина по-късно, Чолито все още не може да се пребори за регулярно титулярно място, но въпреки това впечатлява с невероятното си себераздаване и тактическа дисциплина. Специалистите му предричат бляскаво бъдеще, а доказателство за това е важният му принос за спечелването на аржентинското първенство и Купа Судамерикана.

„Всички мислехме, че е в Ривър Плейт само заради баща си. Той обаче демонстрира уникално хладнокръвие и успя да разгърне своя страхотен потенциал. Той е страхотно момче и отличен съотборник. Труди се по унищожителен начин по време на тренировките. Иска да стане велик нападател, а условията това да се случи са много големи", заяви колегата му в Ривър-Емануел Мамана.


И ако историята на Джовани до тук не изглежда много интересна, моментът му на слава бе преди няколко седмици. Тогава синът на Диего Симеоне изуми с представянето си с младежкия отбор на Аржентина до 20-години. Заедно със съотборниците си, той завоюва първото място на т.нар малката „Копа Америка", която донесе на „гаучосите" квоти за предстоящите Олимпийски игри в Рио. По време на надпреварата, Чолито бе „под пара", печелейки голмайсторския приз с актив от безпрецедентните 9 гола в 6 срещи. Това не остана незабелязано и от съгледвачите на редица европейски скаути, които вече гледат със съвсем други очи на „връзкаря" Симеоне.

„Той е страхотен реализатор. Умее да играе с глава, а също така е еднакво силен и с двата крака. Порасна изключително бързо. Джовани много бързо осъзна трудността на това да имаш известен родител. Изявите му вече го превърнаха в една много силна индивидуалност с бляскаво бъдеще", заявява селекционерът на Аржентина U-20 Умберто Грондона.


Стилът му на игра наподобява този на Радамел Фалкао. Чолито е доста маневрен и може да се движи свободно по всички позиции в нападението. Подобно на баща си, той е доста емоционален и понякога влиза в сериозни пререкания със съперникови играчи или съдии. Голямата му мечта е да спечели европейската Шампионска лига, като дори има малка татуировка на „трофея с ушичките" на рамото си. Ако развитието му продължи в такъв възходящ аспект, нищо чудно той да смени клубната си принадлежност съвсем скоро. Няма да е изненада, ако бъдещият му нов отбор се казва Атлетико (Мадрид), където да се подвизава под вещото ръководство на своя баща и най-голям идол във футболната игра.

Вижте някои от най-добрите отигравания на Джовани Симеоне.