На 15 декември 1995 г. Европейският съд постанови правилото "Босман", което предизвика революция в професионалния футбол. Според него играчите са свободни агенти след изтичането на договорите им и клубовете нямат право да искат за тях трансферна сума. Законът е кръстен на белгийския халф Жан-Марк Босман, който през 1990 г. играе в Лиеж, но след изтичането на договора му не може да продължи кариерата си никъде заради трансферната сума, която клубът иска за него.

Белгиецът никога не стана голям футболист, но в Европейския съюз постигна най-голямата победа. Благодарение на него всеки играч с изтекъл договор може да премине в друг клуб без трансферна цена.

Днес най-голямата сделка заради Босман е на Роберт Левандовски. Той премина без пари от Борусия (Дортмунд) в Байерн и не спира да вкарва голове. Това лято Андреа Пирло напусна Ювентус без пари, за да заиграе в Ню Йорк Сити.

Юве взе от Манчестър Юнайтед бисера Пол Погба като свободен през 2012-а. Днес цената му е 100 милиона евро. Емблематична е сделката за Луиш Фиго от Реал в Интер през 2005-а. Челси пък си взе доказан лидер като Михаел Балак от Байерн по този начин през 2010-а. Първият в историята голям трансфер след правилото „Босман“ е на Стив Макманаман от Ливърпул в Реал.

20 години след като сложи началото на нова страница в развитието на футбола, Босман сподели в интервю за организацията на професионалните футболисти (FIFPro), че всичко това му е коствало много и не е сигурен, че е доволен от резултатите.

Как започна процесът, който доведе до правилото "Босман"?
- Започнах делото, защото Лиеж искаха да орежат заплатата ми със 75% и да ме лишат от всякакви бонуси. Условията не ме устройваха и исках да премина във френския Дънкерк, но двата клуба не можеха да се разберат. Другият проблем беше, че когато футболист не се съгласяваше с условията на клуба, местната федерация го лишаваше от състезателни права. Опитах се да се споразумея с Лиеж извънсъдебно, но те не пожелаха и така започна съдебното дело.

Как преминаха петте години, в които се водеше делото?
- Беше трудно за сам човек да носи на гърба си всичко това, дори и да имах подкрепата на FIFPro. Така беше във футбола като цяло. Играчите се страхуват да говорят, защото се боят, че ще имат проблеми с клубовете си.

Защо вие бяхте различен?
- Не знам, не мога да го обясня. В началото самият аз не разбирах случая добре, но с времето започнах да виждам, че системата на УЕФА и ФИФА беше архаична, и това ме мотивира да се боря докрай. Беше труден период, но в крайна сметка приключи доста бързо. През последните две години ние бяхме сигурни, че ще спечелим делото. УЕФА и ФИФА не приеха да се споразумеем, мислеха, че никога няма да спечеля и заради политическия натиск няма да има решение по случая. FIFPro ми помогна и на 15 декември съдията каза: край на ограничението за чужди футболисти и играчите могат свободно да си тръгнат след изтичането на договора им. Това означаваше, че футболистите нямаше повече да бъдат третирани като коне, пилета или крави, а като нормални работници.