Футболната легенда Миодраг Белодедич е на работа в Румънската футболна федерация. Той е желан гост по европейски футболни форуми. Преди финала за Суперкупата в Монако Белодедич бе в зала „Грималди форум", за да участва в тегленето на жребия за Групите на Лига Европа, а след като приключиха мачовете от този турнир той отново бе поканен да тегли жребий.
Този път в Швейцария за първите директни елиминации в Лига Европа, които ще се състоят през февруари и март 2012 година. Както е известно, финалът за Лига Европа през следващата година е на новия Национален стадион в Букурещ, който вече приюти мачове от групите на Шампионската лига, както и срещи от групите на Лига Европа.
Специално за Topsport.bg румънската легенда Миодраг Белодедич отговори на много любопитни въпроси около своя футболен път и сега в качеството на висш функционер в румънската футболна федерация.
- Миодраг, вече сте на работа в Румънската футболна федерация. Независимо от това сигурно още ви е приятно да ви припомнят, че сте бил европейски шампион със Стяуа през 1986 и с Цървена звезда през 1991 година?
- (с блясък в очите) Разбира се, че няма да се уморя да ми припомнят тези два велики момента в моята кариера. Всеки футболист иска да спечели поне една купа на европейските шампиони. А аз имах шанса да спечеля две.
- А каква беше разликата когато взехте КЕШ със Стяуа на Емерих Йеней и после с Цървена звезда на Люпко Петрович?
- О,о в Букурещ още бе комунистически режим. Живеехме в затворен свят. Това помагаше да има желязна дисциплина в отбора на Стяуа. Като се добави, че всички бяхме много добри играчи. Ще започна от вратаря Дукадам, който стана герой в Севиля, като спаси четири дузпи на Барселона и ни направи европейски шампион. От полевите играчи всички бяха равностойни. Имахме футболисти като Пицурка, Бьольони, Лакатуш. А Ангел Йорданеску ни беше учител и съотборник, с който имахме шанс да играем заедно. В Цървена звезда също се бяхме събрали много талантливи играчи, които направиха след това голяма кариера и извън Югославия. Бяхме велик отбор със Савичевич, Михайлович, Панчев, Югович. Спомням си рефрена, който цяла „Маракана" пееше в Белград, след като елиминирахме на полуфинала реванш Байерн. Всички скандираха „Идему у Бари". Нали финала срещу Марсилия, който спечелихме след продължения и дузпи, беше в Бари.
- Каква е разликата за вас от времето, когато бяхте на терена и сега във Федерацията?
- Доста тежко преживях цялата тази промяна. На терена ми беше по-лесно. Познавах всичко. Но свиквам и със сегашната обстановка, защото все пак става въпрос за футбол.
- С кои български играчи се познавате?
- Голям приятел и до ден днешен ми е Любо Пенев. Той вече играеше за Валенсия, а аз дойдох там през 1991 година. Помогна ми да свикна с обстановката в клуба. Там бяхме трима чужденци - Любо, аз и Леонардо, който сега както знаете е спортен директор на ПСЖ. После дойде Миятович.(б.а Белодедич даде в последствие мнението си за своя бивш български съотборник, след като Любо Пенев бе назначен за национален треньор на България) Искам да пожелая успех на Любо Пенев като национален селекционер на България. Убеден съм, че ще се справи на този пост, защото е много амбициозен и държи изключително много на дисциплината. А от треньорите, с които е работил като футболист, има достатъчно солидни познания за да изгради нов облик на националния отбор на България.
- Когато сте бил малък кой ви е бил идол като футболист?
- В Румъния, ако сте чували това име, любимец ми бе Щефан Цамеш от Стяуа. В Звезда съм харесвал Душан Савич, Владимир Петрович-Пижон, Владислав Богичевич.
- След като вече имаше Европейско първенство в Белгия и Холандия, после в Австрия и Швейцария, предстоящо в Полша и Украйна, смятате ли, че е възможно България и Румъния да направят съвместен Европейски шампионат? Вие сте напред с новия национален стадион. Дали е реално България и Румъния да направят заедно Европейско първенство?
- Ние сега започнахме да си оправяме стадионите. Наистина имаме много хубав национален стадион. Но трябва да построим още няколко.
- Ако и ние направим също хубави стадиони?
- О, не е проблем. Ние да направим три-четири стадиона като този в Букурещ, вие в София и в България също три-четири и може да направим не Европейско, ами дори и Световно първенство.
