"Няма да говоря нищо за трансферната си история", предупреждава Андрей Аршавин. Той се надяваше да премине в отбор от Западна Европа, но клубът му Зенит не го пусна. Лидерът на руския национален тим нямаше никакви възражения да говори пред "Спорт Експрес", но разговорът беше труден. Настроението на събеседника беше някъде в района на абсолютната нула.

- В какво настроение дойдохте на сбора на националния отбор?
- В работно.

- Значи всичко, което се случи в последните два месеца, е забравено, докато сте в националния отбор?
- Старая се действително да е така.

- Във вашата история като че ли бе поставено многоточие. Вярвате ли, че трансферът, неосъществен през лятото, може да се състои през зимата?
- Сега е трудно да гадаем. Какво мога да ви кажа? Първо да доживеем до зимата.

- В пресата се говореше, че ако останете в Зенит, условията по договора ви ще бъдат подобрени. Не се ли планира сключването на нов контракт?
- Не сме обсъждали нищо по този въпрос.

- Оптимист ли сте в живота или песимист?
- Аз съм реалист.

- Но да излезе от настоящото ви състояние, без това да се отрази по никакъв начин на психиката ви, вероятно би могъл само някой подчертан оптимист.
- Сигурно.

- Тоест случилото ce ви потиска?
- Естествено.

- Семейството ви тежко ли преживяваше тази история?
- Разбира се, как иначе?

- Кой освен семейството ви помогна в тези тежки дни?
- Имах усещането, че хората, които искаха трансферът да стане, можеха да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. Повечето искаха да остана в Зенит.

- Но на вас по-леко от това не ви ставаше?
- Естествено. Всекиму е нужна подкрепа и колкото повече, толкова по-добре.

- Накара ли ви това да преразгледате някакви свои житейски ценности?
- Засега не съм готов да правя изводи. Времето всичко ще подреди по местата.

- Спечелването на Суперкупата на Европа помогна ли поне малко да се подобри
настроението ви? Или това, че не бяхте титуляр, го развали още повече?
- Разбира се, че настроението ми се подобри. Победата и празненството след това пък и мисълта, че спечелихме още един трофей - всичко това са положителни събития.

- Да се върнем непосредствено към футбола. Как ви се стори, Манчестър Юнайтед с пълни сили ли игра в Монако?
- Да. Те играха нормално, но победихме ние.

- Благодарение на какво?
- На характера на това, че нашите футболисти надиграваха съперниците в определени епизоди, защитаваха се грамотно и не даваха на съперника да се разиграе.

- Ще ви помогне ли тази победа за представянето в Шампионската лига?
- Естествено. Всеки такъв успех по малко променя манталитета ни за добро. Постепенно преставаме да се страхуваме от каквото и да било.

- Може ли да се каже още сега, че манталитетът на Зенит му позволява да се бори като равен с водещите европейски клубове?
- Сега в отбора и в клуба цари еуфория. Струва ни се, че изобщо не можем да паднем от никого. Но дори ако слезем на земята, можем да констатираме, че в отделни, единични мачове Зенит е способен да бие всеки. Разбира се, за целта трябва да сме готови на сто процента и да играем по най-добрия начин, на който сме способни. При по-продължителна дистанция за съжаление не е възможно да се задържи 100-процентовата готовност и затова шансовете ни намаляват.

- Излиза, че сега в Зенит е много по-интересно да се играе, отколкото преди?
- Разбира се.

- Значи би трябвало да имате достатъчно стимули, за да се потопите напълно във футбола?
- Много се надявам да е така.