Главният виновник за успехите на Борусия (Дортмунд) безспорно е Юрген Клоп. 45-годишният специалист признава, че дълго време е трупал знания, за да достигне до сегашното си ниво.

Преди 12 години бившият нападател завършва университета във Франкфурт, където получава диплома за спортен специалист.

Самият Клоп твърди, че най-важните си уроци в получил в практиката, а не във Висшето училище.

Един от тях гласи следното: „Дисциплината трябва да върви ръка за ръка със забавлението. Само със забрани - не става, трябва и смях".

Ето и най-важните житейски правила на Юрген Клоп.

* Аз не съм един от тези, които може да каже: "Играхме ужасно" и след това да бъде в състояние да отидете на ресторант и да се забавлява". Взимам футбола много придърце.

* Аз вярвам в моите играчи и не искам да се отричам от тях по никакъв начин. Аз вече съм направил своя избор и сега го следвам. Точно както е връзката с жена.

* Знам, че играчите ми имат личен живот. Те са млади момчета, и аз съм готов да ги разбера, ако поставят семейството пред футбола. Когато един играч идва при мен и ми казва: "Моята приятелка ще ражда и не мога да играя", Никога няма да му отговоря: "И какво от това?". Той просто трябва да е до нея и да забрави за мача. 

* Не обръщам внимание на това, което хората казват за мен. Във футбола винаги всичко е свързано с резултата. Страхотен човек вчера, а утре - идиот. И всичко това, защото отборът му внезапно е загубил.

* Научих се да отказвам. Преди време бях с жена ми на ресторант. Тъкмо щях да хапна и към мен дойде момиче за автограф, после още едно и така останах гладен. Вече им казвам „Моля, изчакайте докато аз се нахраня".

* Имам лоши новини. Момчетата от Азербайджан наистина могат да играят футбол.

* В моята работа няма място за нормалността. Или това е нормално - да гледате седмично по 30 DVD-та с мачове?!

* Франц Бекенбауер веднъж каза: "Отборът - той е много повече от нас". Наистина е много прав. Екипът е хиляда пъти по-важен от мен и хиляда пъти по-важен от всеки един играч.

* Прочетох веднъж една книга за мотивация. Там се разказва за един съветски плувец,  хипнотизиран преди състезанието като си е мислил, че е акула. Това значително е подобрило  скоростта му. След първите 50 метра обаче той буквално е излязъл от басейна. С мотивацията е важно да не се прекалява.

* Дисциплината трябва да върви ръка за ръка със забавлението.