Агресивната парична и лихвена политика на ЕЦБ не успя да повиши съществено икономическия растеж в еврозоната, заяви в сряда членът на банката и президент на Латвийската централна банка Илмар Римшевич.
Той обвини липсата на напредък по отношение на икономическите реформи и на стимулиращия финансов пакет на Европейската комисия като причини за намаляване на доверието и на кредитирането въпреки масовото инжектиране на пари в брой от страна на ЕЦБ от 2015-а година насам.
Това наводняване на Евросистемата от ЕЦБ с пари помогна за стабилизиране на ситуацията, но в действителност не даде значителен тласък на общия икономически растеж, заяви Римшевич пред латвийско радио, цитиран от БНР.
Позовавайки се на собствената си страна като пример в това отношение, Илмар Римшевич посочи, че голяма част от парите, които неговата централна банка инжектира в латвийската икономика са в банкови сметки и в очакване на по-добри времена.
Неговото изявление е факт, след като по-рано този месец ЕЦБ разшири схемата си за покупки на активи, известна като "количествени улеснения", до края на 2017-а година, отбелязвайки, че е все още убедена, че инфлацията в еврозоната се е насочила към целевото ниво от малко под 2 на сто.
Това е третия член на ЕЦБ, който през последните дни изрази разочарование относно стимулиращата парична програма на централната банка.
През миналата седмица главният икономист на ЕЦБ Питър Прает, който беше архитектът на програмата за "количествени улеснения", заяви, че нейното влияние върху инфлацията е било разочароващо.
Няколко дни по-късно, президента на Бундесбанк - Йенс Вайдман, който е дългогодишен критик на агресивната стимулираща програма, отбеляза, че централните банки са до голяма степен безсилни по отношение на съживяването на потреблението и търсенето, предупреждавайки, че се иска прекалено много от тях.
