Албанското знаме – червено с черния двуглав орел, те следва отвсякъде. Хората са изрисували не само лицата, но и телата си. Лион се бе превърнал във втора Тирана на 19 юни, още преди Армандо Садику да донесе историческата победа над Румъния – първата на европейски финали. В 43-ата минута нападателят на Вадуц си запази място във вечността. Сега още няколко дни ще е е жива надеждата, че това няма да е краят на приказката.

Албания е в делириум и се надява.

"Червено-черните" отприщиха невиждана радост и накараха хората да мечтаят. Няма значение кой е следващият, важното е, че надеждата е жива.

„Сигурен съм, че всички албанците са щастливи – не само тези, които живеят в страната, но и по цял свят“, заяви архитектът на успеха Джовани де Биази.

А във Франция албанците могат да се надяват на солидна подкрепа – в Лион имаше 25 000 фенове, много от тях жени. Повечето са от диаспората в съседна Швейцария. До ранни зори градът бе огласен от викове „Албания, Албания“.

Този път нямаше любимото на феновете “Shqipëri Etnike" ("Велика Албания"). Политиката бе останала на заден план в този ден.