Италия: Подцените ли „Скуадра адзура“, ще я видите с европейската титла

ТОПСПОРТ продължава да Ви представя отборите, които се класираха на финалите на Европейското първенство във Франция. Големият футболен турнир започва на 10-и юни, а днес е ред на тима, който винаги е сред най-изявените фаворити за спечелване на трофея – Италия.

„СКУАДРА АДЗУРА“ – НЕПРЕДВИДИМАТА ФУТБОЛНА СИЛА

Дойде време да се запознаем и с тима, който не оставя безразличен нито един футболен запалянко. При тях е лесно, или ги обичаш, или ги мразиш до дъното на душата си.  Това е националният отбор на Италия. „Скуадрата“, който може да те накара да изпиташ мигове на върховна естетическа наслада, но също така и да счупиш телевизора си от яд след някоя сензационна загуба.

Предполагам, че всички знаете до болка славната история на „адзурите", затова ще се спрем само на постиженията на европейската сцена.

Европейското първенство по футбол определено може да се каже, че е по-слабият форум за италианците. Въпреки гениалните футболисти, които тази нация е раждала, „скуадрата" е печелила този континентален форум само веднъж. Това се случва през далечната 1968 година, когато пред собствена публика,  Джиджи Рива и компания вдигат титлата след два епични двубоя с Югославия.

Източник: GettyImages

Континенталното отличие сякаш носи някакво странно проклятие. Години по-късно, италианците така и не се добират до нов триумф. Нещо повече, на цели 6 пъти, футболната сила бе елиминирана още в груповата фаза. А когато биват подценявани, играчите на този отбор биват най-опасни. Пример за това са финалите през 2000 и 2012 година. В тях обаче „адзурите“ определено нямаха късмет, губейки от най-добрите отбори за тези периоди – съответно Франция и Испания.

Точно затова, Италия може да се нарече „бомба със закъснител", която може да избухне във всеки един момент по френските терени.

ПЪТЯТ ДО ЕВРО 2016

Три месеца след разочароващото представяне на Мондиал 2014, Италия започва участието си в европейските квалификации. Водена от вече новия си селекционер – Антонио Конте – „Скуадрата“ е видимо променена. Повикани са доста нови играчи, а успешният му стил на работа в Ювентус се пренася плавно и в редиците на „адзурите“. По ирония на съдбата, Италия попада в предварителна група „Н“, където съперници са Хърватия, Норвегия, Азербайджан, Малта и нашият национален отбор.

Четирикратните световни шампиони стартират впечатляващо кампанията си  с три поредни успеха. В жертва падат отборите на Норвегия (2:0), Азербайджан (2:1) и Малта (1:0). Типично за тях, те взимат необходимото и при тежките си мачове срещу Хърватия (1:1) и България (2:2). Двубоят на „Васил Левски“ пък може да се окачестви като един от най-слабите на Италия в тези квалификации. Немощният тим на Ивайло Петев без малко да сюрпризира гостите. В ролята на техен спасител обаче се проявява нападателят Едер, който изравнява с красив гол няколко минути преди последния съдийски сигнал.

Източник: GettyImages

Разковничето към спечелване на първото място бе месец юни, 2015 година. Тогава Италия оцелява при изключително тежкото гостуване на Хърватия, правейки 1:1 в Сплит. Марио Манджукич извежда домакините напред в самото начало. Гол от дузпа на Антонио Кандрева обаче подсигурява точката.  Малко след това хърватите допускат две поредни издънки – 0:0 с Азербайджан и 0:2 от Дания, което се явява и точната възможност за Италия да си набави необходимата преднина. България и Малта са победени с минимален резултат. Визите за Франция пък са подпечатани с победата 3:1 над Азербайджан. Точни тогава са  Едер, Ел Шаарави и Матео Дармиан. Следва протоколен мач с Норвегия, който е спечелен с 2:1. Така селекцията на Антонио Конте финишира на първа позиция с актив от 24 точки, с 4 пункта повече от втория класирал се за континенталния форум – Хърватия.

От началото на годината, Италия изигра две контролни срещи. Съперници бяха настоящия световен шампион Германия (4:1) и европейският такъв – Испания (1:1). И докато момчетата на Конте бяха трагични срещу Бундестима, те демонстрираха своите реални качества в проверката срещу „Ла Фурия“. Иберийците обаче се спасяват в  Удине и двубоят завършва 1:1. Точен за Италия е Лоренцо Инсине.

До началото на Европейското – „Скуадра адзура“ ще премери сили с Шотландия (29 май, стадион „Та‘Кали“ – Малта) и Финлндия на 6 юни във Верона.

Основният лагер на тима във Франция ще бъде разположен в град Монпелие.

ТРЕНЬОРЪТ – ПЪРВО И ПОСЛЕДНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА КОНТЕ

Антонио Конте е част от младата генерация италиански треньори, за които може да се каже, че промениха съществено футболната философия на Апенините. Изключително успешен като клубен треньор, през 2014 година Антонио прие предизвикателството да поеме националния тим. Трудно е да си изградим някакви сериозни изводи за неговата работа, тъй като все още не сме видели как води „Скуадра адзура“ на голям международен форум. Това ще се случи за първи и последен път на Евро 2016. Добре знаете, че след края на надпреварата, някогашният сърцат халф на Ювентус поема за Острова, където прие да води лондонския гранд – Челси.

През футболната си кариера, роденият на 31 юли, 1969 год. Конте, играе само за два отбора. Започва професионалната си кариера през 1985 г. в Лече (89 мача, 1 гол). През 1991 г. преминава в Ювентус. С екипа на „Старата госпожа“  до 2004 г. изиграва 296 мача с 28 гола. В националния отбор прави своя дебют през 1994 г. До 2000 г. изиграва 20 мача с отбелязани 2 гола. Носител на сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. Носител на сребърен медал от европейското първенство през 2000 г.

Източник: GettyImages

Антонио започва доста трудно своята треньорска кариера. Конте става помощник  на Луиджи Де Канио в Сиена през сезон 2005-06. През юни 2006 година, той подписва с втородивизионния АК Арецо, но поради слаби резултати бива уволнен през октомври. През 2007 година отново застава начело на АК Арецо, като записва 5 поредни победи. Това, обаче не е достатъчно за оцеляване и отбора изпада в по-долна дивизия.

Първият му голям успех е през сезон 2007/2008, когато печели промоция с Бари за Серия „А“. Неговата кариера в елита продължава с назначаването му в Аталанта през 2009 година. На „Адзури Д‘Италия“ обаче Конте влиза в сериозен конфликт с местните тифози и напуска скоропостижно. През 2010 година отново се доказва като майстор по спечелването на промоции, извеждайки и Сиена до Серия „А“.

През 2011 година, Конте се връща в Ювентус като треньор. Неговата задача там е да направи отбора шампион в Серия А в сезон 2011-12 и в крайна сметка успява, като отбора не допуска нито една загуба през сезона. Същата година печели и Суперкупата на Италия. На 27 януари 2013 г. Конте е обявен за треньор за 2012 г. от Асоциацията на професионалните футболисти в Италия. В дебютният си сезон в Шампионска лига 2012/13, Конте извежда отбора до четвъртфиналната фаза. В груповата фаза Ювентус успява да победи действащия шампион Челси, а в последният кръг, на практика и го изхвърля от турнира като е победен отбора на Шахтьор Донецк. На осминафинал Ювентус срещат отбора на Селтик и го отстраняват с две победи с общ резултат 5-0. На четвъртфинала Ювентус е отстранен от Байерн Мюнхен. В същия сезон в Серия А, Конте печели титлата за втори пореден път. В следващия сезон извежда отбора до трета поредна титла в Италия и до полуфинал в Лига Европа. Същия сезон са подобрени два рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон(33), а втория за най-много спечелени точки в един сезон(102). Втория е и европейски рекорд в първенствата от топ 5. На 15 юли 2014г. Конте подава оставка. Така се стига и до неговото назначение в националния отбор.

На 4 април тази година пък официално бе съобщено, че ще води Челси през новия сезон.

Бляскавата кариера на Конте обаче има и лек тъмен отенък. През 2012 година Конте е обвинен в укриване на престъпление , докато е бил старши-треньор в АК Сиена. В крайна сметка бива наказан за 10 месеца да не води отбора на Ювентус. Впоследствие наказанието му е намалено на 4 месеца.

Източник: GettyImages

Освен стриктен във футболно отношение, Конте е абсолютен педант, когато става въпрос за здравословно хранене. Националният селекционер забрани на своите играчи да похапват джелато, паста или пица по време на Евро 2016. Специалистът иска неговите футболисти да се хранят изключително здравословно, за да бъдат в кондиция за престижния континентален форум.

В неговия „черен списък“ попадат още сладкишите,  гризините, чипсът и изобщо всякакъв вид картофи.

СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ

Едва ли ще открием топлата вода, ако кажем, че най-силното италианско оръжие е защитата. Сработеността на играчите от Ювентус не се поставя под съмнение.  Конте залага на схема 3-5-2 или 4-3-3 в зависимост от съперника. В момента той притежава голям брой универсални футболисти, които могат да играят на повече от един пост. Друг голям плюс на „адзурите“ е силният отборен дух.  Традиционно, италианците нямат равни, когато говорим за тактическа грамотност.

Мнозина смятат, че слабата страна на Италия е свързана с липсата на двама от основните им играчи Марко Верати и Клаудио Маркизио. „Скуадрата“ ще изпитва трудности и в атака, където се залага на повече от противоречиви футболисти.  На Апенините също така се шири мнението, че младоците на Конте нямат шампионски характер. Необходимата рутина, която ще ги измъкне от изключително трудната Група „Е“.

ГОЛМАЙСТОРЪТ – ЛОРЕНЦО ИНСИНЕ

За първи път от доста години селекцията на Италия страда от липсата на качествен централен нападател. Времената на Бобо Виери , Пипо Индзаги и Лука Тони отминаха безвъзвратно, като техни „достойни“ наследници са субекти като Чиро Имобиле,Симоне Дзадза и натурализирания Едер. Първият от изброените се провали в Борусия (Дортмунд) и му се наложи да се завръща в Торино, където постепенно намира старата си форма. Дзадза е дълбока резерва в Ювентус, но пък има уникалната способност да бележи във важните мачове. Едер пък направи звезден трансфер в Интер, ала рязко загуби головата си форма.  Да не говорим и за Грациано Пеле, който през пролетта съвсем забрави какво е да бележиш за Саутхямптън.

Така цялата отговорност пада върху един 163-сантиметров техничар, който ще има за цел да поведе своите съотборници към европейски успехи. Става въпрос за Лоренцо Инсине. Един от любимците на Антонио Конте, който непрестанно променя позицията му на терена. Където и да го постави в атака, звездата Наполи демонстрира типичната южняшка жар и непрестанно създава проблеми за съперниковата отбрана.

Източник: GettyImages

Лоренцо Инсине е роден на 4-ти юни 1991-ва година. Израснал е в неполитанския квартал "Фратамаджоре", откъдето са и други популярни футболисти като: Франческо Лудо и Артуро Луполи. Лоренцо има още четирима братя, като всички те също са в сферата на футболната игра, но играят в различни италиански дивизии.

Кариерата на Инсине започва доста трудно. Баща му е съкратен от работа и се налага да работи на пазара, за да изкарва прехраната на семейството, което живее в апартамент от 70 квадрата. С изкараните пари от сергията, Инсине-старши купува и първия чифт обувки на своя обичан син. Малкият Лоренцо пък си мечтае повече от всичко да се превърне в голям футболист като идола на всички в Неапол-Диего Марадона.

Следващите пречки пред Инсине са свързани с неговата физика. Изключително ниският му ръст е голяма пречка, като редица футболни академии отказват да дадат шанс на 15-годишното момче. Бъдещата звезда продължава да играе футбол по прашните улици на Неапол, като там безспорните му качества са забелязани от скаути на Наполи. За отбелязване е, че малко преди преминаването му при "небесносините", Лоренцо е предлаган на Торино и Интер, но те така и не са впечатлени от потенциала му.

Не след дълго, бъдещият италиански национал става основна фигура в "Примаверата" на Наполи, където дава сериозна заявка за пробив в първия тим. Последва мъдър ход на неполитанските шефове, които го преотстъпват на скромните Фоджа и Пескара. Там под ръководството на чешкия специалист Зденек Земан, Инсине изживява голям прогрес в играта си, ставайки истинска звезда. Последва завръщане в Наполи, а оттам насетне всичко е една бляскава история за възход и всенародна любов....

Швеция на Ибра - кошмар за всяка защита на Евро 2016

Ерик Хамрен гласува доверие на шестима от играчите, които през миналата година триумфираха на първенството до 21 години

Инсине има всички качества да се превърне в новата легендарна "десетка" Италия и Наполи.  Със своите 163 сантиметра, той е по-нисък в сравнение с легендата Диего Марадона, но и далеч по-кротък от аржентинското величие. Има невероятен поглед върху играта, перфектна техника и нисък център на тежестта. Експлозивният му старт е негово основно оръжие, като няма никакви проблеми с надбягването на съперников бранител. Разбира се, негов недостатък е играта във въздуха.

ГОЛЕМИТЕ ОТСЪСТВАЩИ – Легендата Пирло, лудият Марио и „Атомната мравка“

Седмици преди да събере своите възпитаници на базата в Коверчано, Антонио Конте трябваше да понесе сериозен удар. Двама от основните му играчи в халфовата линия – Марко Верати и Клаудио Маркизио получиха тежки контузии, които ги лишиха от участие на ЕВРО 2016. Особено неприятна бе новината за халфа на ПСЖ, от който се очакваше да бъде един от лидерите на тима по негоступриемните френски терени.

Абстрахирайки от проблемите с гореспоменатите, селекционерът разбуни духовете на Апенините с отписването на двама играчи, които със сигурност щяха да придадат допълнителна класа на „Скуадрата“. Първият от тях е легендата – Андреа Пирло. Въпреки своите 37 години, уменията и опитът на Маестрото щяха да бъдат безценни. Играчът с №21 вече нееднократно е доказвал, че за него възрастта е само невзрачно число, което заличава тотално с гениалните си отигравания. За съжаление Пирло така и не получи повиквателна, а в опит да се оправдае, Конте заяви, че лично е провел разговор с Андреа и не изпитва никакво чувство за вина.

Източник: GettyImages

Още по-изенадващо е отношението му към друг играч, който се подвизава в американската МЛС. Става върос за Себастиан Джовинко, който буквално подлуди цяла Северна Америка. „Атомната мравка“ се превърна в същински Меси за всички любители на „сокъра“, а част от попаденията му за ФК Торонто бяха просто изумителни.  За близо година с екипа на канадците, юношата на Ювентус вкара 30 гола в 45 мача. Изявите му пък възбудиха интереса на редица европейски грандове, като за момент дори се заговори за негов трансфер в Барселона. Класата на американското първенство обаче не била достатъчно висока и поради този факт, Себастиан също ще гледа Евро 2016 по телевизията.

Компания ще му прави и Марио Балотели. Тук решението е абсолютно заслужено с оглед трагичните му изяви с екипа на Милан. Бало стана едно цяло с резервната скамейка, а когато се появяваше в игра така и не помагаше на „росонерите“. Попаденията му срещу  Удинезе и Алесандрия пък не му донесоха нищо друго освен огромна доза подигравки. Към днешна дата Марио не е желан нито от Милан, нито от клуба, с който има постоянен договор – Ливърпул. Съобщава се, че вариант за неговата кариера са новаците от Кротоне.....

Източник: GettyImages

ЗВЕЗДИТЕ

За съжаление този път съставът на “адзурите” е доста по-невзрачен в сравнение с предходните години. Същите тези нападатели, които сега е взел Антионио Конте, нямаше да бъдат резерви в приятелски мачове селекцията на Марчело Липи преди 10 години, за съжаление  генерацията е друга.

Спомен от славното минало обаче носят живи легенди като стражът Джиджи Буфон, Андреа Брадзали и Даниеле Де Роси. Именно това трио ще напомня за епичното германско лято през 2006-а година, когато „Скуадрата“ изкачи световния връх за четвърти път. Доказани лидери на терена и извън него, които със сигурност ще вдъхнат нужната увереност на своите далеч по-млади колеги.

Източник: GettyImages

Излишно е да споменаваме , че най-силното оръжие на Италия е защитата. Запазено място за стартовите 11 имат бранителите на Ювентус – Леонардо Бонучи и Джорджо Киелини. Синхронът между двамата изобщо не трябва да се коментира, тъй като е на извънземно ниво. Третият централен бранител се очертава да бъде Андреа Брадзали. Неговото място обаче далеч не е толкова сигурно и в останалите дни ще трябва да се бори с далеч по-младите си конкуренти – Давиде Астори (Фиорентина) и Анджело Огбона (Уест Хям). В зависимост от стратегията за мача, в игра може да видим и крайните бранители Матео Дармиан и Матиа Де Шилио, който изнесоха сравнително стабилен сезон с отборите си Манчестър Юнайтед и Милан.

В средата на терена много ще се разчита на опита, който имат Рикардо Монтоливо, Даниеле Де Роси и Тиаго Мота. Антонио Кандрева ще атакува по един от двата фланга, като за тази цел ще получи и максимална свобода от Конте. Ролята му и на организатор на атаките няма да бъде подмината. Така той ще има същите функции, каквито има и в клубния му Лацио.  Като заговорихме за „бианкочелестите“, няма как да не кажем добри думи и за другия национал на „орлите“ – Марко Пароло. Лично за мен, това е един изключително ценен състезател, който и най-вероятно ще бъде един от твърдите титуляри на „адзурите“.Марко умее да убива в зародиш съперниковите атаки. Умее да изнася топката, а пасовете му са изключително акуратно. Има и добрия нюх към това да бележи важни  попадения. Към днешна дата се намира в далеч по-добра форма от Мота и Де Роси.

Източник: GettyImages

Алесандро Флоренци пък е истинска мистерия. Звездата на Рома се влияе изключително много от собственото си представяне. Няколко грешни отигравания могат да съсипат неговата психика и да го превърнат в „невидим“ за всички останали на терена. Флоренци е изключително ценен за селекционера Антонио Конте, тъй като умее да играе на повече от една позиция. На Евро 2016, най-вероятно, ще го видим в ролята му на халф-бек.  На такава позиция можем да видим и младата надежда на Фиорентина – Федерико Бернардески, за който тепърва ще се говори през следващите месеци.

За нападението ще бъда кратък. Повиканите нападатели трудно ще се превърнат в основна фигура за „Скуадрата“. Всички надежди са насочени към Лоренцо Инсине, който обаче не класически стрелец. Фаворит за тази позиция сякаш е Симоне Дзадза, който има 1 гол в европейските квалификации. Той падна още в първия кръг, когато победена бе Норвегия.

Източник: GettyImages

ОЧАКВАЙТЕ НЕОЧАКВАНОТО ОТ ДЖАКОМО, ЕЛ ША И ДЖАКЕРИНИ

Въпреки наглед невзрачния си състав, италианците притежават няколко интересни имена, които определено могат да сюрпризират в позитивен аспект. Първият е Стефан Ел Шаарави. Прероденият „Фараон“, който така и не бе оцнен от родния Милан, за да се превърне в голямата звезда на Рома.  Офанзивният халф буквално се прероди на „Олимпико“, където за 16 мача в Серия „А“, наниза 8 гола. Опасните му пробиви и перфекнтите асистенции пък са само маркер за негово евентуално много силно европейско първенство.

Подобно нещо можем да твърдим и за Джакомо Бонавентура. Един от малкото футболисти на Милан, които няма от какво да се срамуват през този трагичен за тях сезон. Джак притежава страхотна борбеност, която често му помага да открадне топката от съперника. Плътен изстрел и техника на висока скорост, които го правят идеален за един от фланговите нападатели на Конте. Бонавентура демонстрира отлична форма и във финала за Копа Италия, където на няколко пъти затрудни бразилеца Нето.

Източник: GettyImages

След затишие от няколко години, името на Емануеле Джакерини отново се споменава с респект в италианските медии. След провала във Висшата лига, дребосъкът дъгло време не намери път нагоре. Съвместната му работа с Роберто Донадони в Болоня обаче бе нещото, което отново му върна любовта към играта. През изминалата кампания той бе сред лидерите на „рособлу“, отебелязвайки 7 гола в 28 мача. Игра изключително силно в контролата срещу Испания, което според мен ще се окаже и достатъчно да получи повиквателна за Евро 2016.

ПРОГНОЗА ЗА КЛАСИРАНЕ – ЧЕТВЪРТФИНАЛ С МНОГО ТРУДНОСТИ

Колкото и да симпатизирам на Италия, няма как да не отбележа, че селекцията на Антонио Конте едва ли ще направи запомнящ се континентален форум. Няма да е изненада, ако „адрузите“ отпаднат още и в груповата фаза, където техни съперници са повече от корави тимове като Ейре, Швеция и Белгия.

Джиджи Буфон и компания обаче притежават сериозен турнирен опит, който би им помогнал да достигнат максимално далеч. При сполучлив жребий за елиминацииите, „Скуадрата“ може и да се добере до четвъртфинал. За повече обаче звездите на Серия „А“ сякаш нямат нужните футболни доводи.

Нека все пак не забравяме, че когато е най-подценявана, Италия винаги сътворява своите най-големи успехи.

Белгия: Скритият финалист на Евро 2016

Уникален състав, претъпкан от световни звезди

МАЧОВЕТЕ В ГРУПОВАТА ФАЗА НА ЕВРО 2016 (ГРУПА „Е“)

13 юни, 22:00 часа Белгия – Италия (Лион, „Стад Олимпик“)

17 юни, 16:00 часа Италия – Швеция (Тулуза, „Стадион Мунисипал“)

22 юни, 22:00 часа Италия – Ирландия (Лил, „Стад Пиер Моруа“)

ИТАЛИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА:

1960 (Франция) – Не участва

1964 (Испания) – Квалификационен кръг

1968 (Италия) – ШАМПИОН

1872 (Белгия) – Квалификационен кръг

1976 (Югославия) – Квалификационен кръг

1980 (Италия) – Четвърто място

1984 (Франция) – Квалификационен кръг

1988 (Германия) – Полуфиналист

1992 (Швеция) – Квалификационен кръг

1996 (Англия)  - Групова фаза

2000 (Белгия и Холандия) – Финалист

2004 (Португалия) – Групова фаза

2008 (Швейцария и Австрия) – Четвъртфинал

2012 (Полша и Украйна) – Финалист

ТОП 3:

НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ ЗА ИТАЛИЯ:

Джанлуиджи Буфон (вратар, 1997 - ) 156 мача

Фабио Канаваро (централен защитник, 1997-2010) 136 мача

Паоло Малдини (защитник, 1988-2002) 126 мача

НАЙ-МНОГО ГОЛОВЕ ЗА ИТАЛИЯ:

Луиджи Рива (нападател, 1965-1974) 35 гола

Джузепе Меаца (централен нападате, 1930 -1939) 33 гола

Силвио Пиола (нападате, 1935-1952) 30 гола

Ейре е големият аутсайдер на Евро 2016

„Детелините“ едва ли ще изненадат съперниците си

РАЗШИРЕН СЪСТАВ НА ИТАЛИЯ (Антонио Конев все още не е определил 23-ата си избраници за Евро 2016) Списък с повиканите от него 30 футболисти, които тренират под негово ръководство на базата в Коверчано.

ВРАТАРИ:

Джанлуиджи Буфон (38 години, 156 мача, Ювентус)

Салваторе Сиригу (29 години, 15 мача, ПСЖ)

Федерико Маркети (33 години, 11 мача, Лацио)

ЗАЩИТНИЦИ:

Джорджо Киелини (31 години, 82 мача, 6 гола, Ювентус)

Леонардо Бонучи (29 години, 55 мача, 3 гола, Ювентус)

Андреа Брадзали (35 години, 54 мача, Ювентус)

Матиа Де Шилио (23 години, 22 мача, Милан)

Матео Дармиан (26 години, 21 мача, 1 гол, Манчестър Юнайтед)

Давиде Астори (29 години, 11 мача, 1 гол, Фиорентина)

Анджело Огбона (28 години, 10 мача, Уест Хям)

Даниеле Ругани (21 години, 0 мача, Ювентус)

Давиде Дзапакоста (23 години, 0 мача, Торини)

ПОЛУЗАЩИТНИЦИ:

Даниеле Де Роси (32 години, 101 мача, 17 гола, Рома)

Рикардо Монтоливо (31 години, 62 мача, 2 гола, Милан)

Антонио Кандрева (29 години, 36 мача, 3 гола)

Тиаго Мота (33 години, 25 мача, 1 гол, ПСЖ)

Емануеле Джакерини (31 години, 25 мача, 1 гол, Болоня)

Стефан Ел Шаарави (23 години, 18 мача, 3 гола, Рома)

Марко Пароло (31 години, 18 мача, Лацио)

Алесандро Флоренци (25 години, 15 мача, 2 гола, Рома)

Федерико Бернардески (22 години, 2 мача, Фиорентина)

Джакомо Бонавентура (26 години, 2 мача, Милан)

Жоржиньо (24 години, 1 мач, Наполи)

Марко Бенаси (21 години, 0 мача, Торино)

Стефано Стураро (23 години, 0 мача, Ювентус)

НАПАДАТЕЛИ:

Чиро Имобиле (26 години, 12 мача, 1 гол, Торино)

Грациано Пеле (30 години, 11 мача, 4 гола, Саутхямптън)

Едер (29 години, 9 мача, 2 гола, Интер)

Симоне Дзадза (24 години, 9 мача, 1 гол, Ювентус)

Лоренцо Инсине (24 години, 8 мача, 2 гола, Наполи)