Епохите във футбола се маркират от великите личности, които са оставили незабравима и неизличима следа след себе си. Някои го правят с таланта си на терена, други с гениалността си извън него. В последните 15-20 години всяка една голяма победа се свързва със съответния неин стратег. Така се появи кастата на топтреньорите, в която членуват една дузина велики умове, които обират всички значими клубни отличия.
Гуардиола, Конте, Симеоне, Клоп, Анчелоти - всеки един от тях е смятан за гениален и велик. Но всеки един от тях ще остане в историята не само с личните си постижения, а като треньор, живял и творил по времето на Специалния Жозе. Този индивид за футбола е като Леонардо да Винчи rли може би Шекспир. А защо не и Рихард Вагнер. Геният на португалеца е съизмерим на споменатите негови предшественици, творили в други области на изкуството. Всички вече знаем, че е гениален, но това не пречи да се прибавят нови щрихи към портрета. Първо, тазгодишната кампания бе много специална за Специалния. На 55 години при липса на постижения мнозина щяха да го причислят към пенсионерите в професията. При загуба от забавачката на Аякс, Моуриньо щеше да бъде буквално унищожен и съсипан. Двете спечелени маргинални купи щяха да му дадат толкова основания за задоволство, колкото имаше Ван Гаал с трофея си от миналата година. С други думи - пълна мизерия.
Специалния обаче намери специален път да не повтори съдбата на Ван Гаал. Направи го като истински гений. До март кой от феновете на Юнайтед въобще е смятал мачовете в Лига Европа за съществени? Между другото те бяха тегобата, в която ги бе вкарал холандецът. Когато обаче хиксовете на "Олд Трафорд" натежаха и на хоризонта се появи непривлекателното шесто, че дори и седмо място в Премиършип, Лига Европа се оказа спасителната сламка. Заради онази лудост на Платини да даде на победителя в турнира директно място в групите на ШЛ. На практика и 20-и да бяха останали във Висшата лига, Юнайтед щяха да бъдат догодина в своята компания. Тази на най-богатите в света! Но победата си има своята логика.
Как си представяте Аякс с пет-шест момчета, които още не се бръснат, да победят отбора на гръмовержеца Жозе. Нали сте гледали рекламата на бирата и Салсиче. Там той играе себе си. Моуриньо е този с гръмотевиците и мълниите. Когато играе негов отбор, мачът не е само на терена. Наблюдавайте го. Безмълвен при първия гол на Погба, нервен и гневен след 60-та минута, когато трябва юздите да се държат изкъсо. И подскачащ като малко дете след връчването на купата. Не е ли Специален!?
Подобен мач се печели на всяка цена, а на всяка цена най-добре може да печели точно Моуриньо. Без блясък, с брилянтна тактика, основана върху геометрични и тригонометрични изчисления на всяко движение по терена. Гледали сте поне два мача на Аякс в Лига Европа и знаете, че те правят положения от нищото. Срещу математика Моуриньо не намериха нито една пролука, през която да се проврат. Чак в последната 94-та минута паяжината се проби и пак не се стигна до почетен гол.
Когато Моуриньо пристигна в Юнайтед, мнозина знаеха, че отборът вече няма да бъде същият. Но се надяваха, че ще печели. И когато има победи, няма значение как те са постигнати. Победи през сезона много нямаше, но тази срещу Аякс на практика го легитимира. Три купи и спечелено директно участие в ШЛ. Всъщност това е доста по-добро постижение от второто място на Тотнъм, третото на Сити или четвъртото на Ливърпул. Да, без съмнение Конте взима черешката на тортата, но и Жозе не е с празни ръце. И все пак дори тази знаменита победа, постигната дни след грозния, варварски атентат в Манчестър, не решава естетическия проблем с бъдещето на Юнайтед.
Моуриньо винаги се дразни, когато наричат тактиката му "паркиран автобус", но това си е самата истина. Да, автобусът е за специални цели, но това не променя отношението на естетите. Този начин на печелене добавя слава за Моуриньо, но не доставя наслада. 12 от 14 възможни победи във финали е знаменито постижение, но то си е за Моуриньо, а не за публиката на "червените дяволи". Феновете на Юнайтед очакваме нещо различно от нашия любим отбор. Очакваме мощ и мачкане на всеки противник. Не случайни голове след рикошети, а натикване на противника в собствената му врата. И да не забравяме - инфарктни попадения в последните минути. Знаете кой бе специалистът - сър Алекс Фъргюсън. Но Моуриньо и Фъргюсън са две различни планети. И едва ли има фен на Юнайтед, който да не иска да живее на планетата на Сър Алекс.
