В четвъртък вечер една голяма "червена" мечта се сгромоляса с гръм и трясък в 96-ата минута. Срещата на ЦСКА с Тулуза се превърна в мъка в последната секунда, вместо да се запомни като един добър миг от историята на клуба. Много голяма мъка за феновете на ЦСКА.

Да погледнем причините за провала. На първо място - аматьорската грешка на тима в последната атака на френския тим. Считаният за главен фаворит за титлата отбор допусна елементарна грешка, позволявайки на Жиняк да ни нокаутира. Но атаката тръгна от вратаря, а нямаше кой да го посрещнe и да го пресира. Дори да го фаулира с риск за картон.

Друга причина за провала е несъобразителността на Стойчо Младенов и неразумното използване на трите смени. Разбира се, негово е правото да прави промени, но появата на Удоджи (който за времето, прекарано на терена, не можа да си намери място, та бе изгонен) и Котев будят малко недоумение. Котев е отличен бранител, но без достатъчно игрова практика, за да бъде полезен на отбора.

Един Георги Чиликов можеше да внесе необходимото превъзходство в атакуващата фаза дори само с присъствието си, но не стана.

Формата на ЦСКА преди важната битка не подсказваше, че отборът ще излезе и ще пресира противника си по целия терен. Напротив - в мача със Славия лъснаха слабости, но те не бяха фатални. Но Тулуза не е Славия, за съжаление.

Така факторите - грешни смени, липса на психика и тактическа грамотност изиграха фаталната роля за отпадането на ЦСКА.