В четвъртък приключи българското участие в турнира за Купата на УЕФА. Твърде рано и може би доста безславно.

Не влизането в групите на състезанието лиши ЦСКА, Литекс и Локомотив (София) от още поне два домакински мача (и приходите от тях), а зрителите - да могат да видят що-годе класни отбори у нас.

Жалкото е, че и трите състава имаха реален шанс да продължат. Но с отпадането си губят възможността да се наричат „евробойци" (освен ако това не означава някой или нещо, който/което се бори срещу европейската валута). Ако има някаква логика, тя сочи че българските представители бяха елиминирани от бивши участници в Шампионската лига. Иначе казано - тимове със солиден турнирен опит.

Отборите ни станаха активни участници в националния ни спорт гонене на дивото. И тримата ни представили направиха всичко възможно, за да изтърват от ръцете си питомното. А след години ще се помнят само резултатите, а не и факти, че ЦСКА и Локо са допуснали изравнявания от 2:0, че Литекс изпусна Макаби като гост и т. н.

„Червените" счупиха стомната във втория си двубой с продължения в Европа. След  като заличиха аванса на Бешикташ (междувпрочем също допуснат нелепо в Истанбул), избраниците на Пламен Марков сякаш решиха, че са си свършили работата. Това че защитници Вальо Илиев и Сашо Тунчев (героят от Белград) вкараха головете за българския отбор, също е симптоматично. Пропуските на набедени звезди в „червената" атака бяха недопустими.

Наивно допуснатият първи гол във вратата на Ивайло Петров предреши изхода от мача. Но ЦСКА беше длъжен да задържи победата в името на прословутите коефициенти на УЕФА.

Вместо да се опитат да вкарат заветните още два гола, цесекарите се омърлушиха съвсем и допуснаха изравняване.

Литекс изглеждаше най-сигурният ни участник в групите. След постигнатото 1:1 в Холандия, ловчанлии явно решиха, че съперникът от Хайфа сам ще се бие на реванша. Изненадващ удар от 30-ина метра и гол във вратата на Вутов обаче обърна нещата в полза на еврейския отбор. Да, Литекс атакуваше много, но пропусна множество положения в гоненето на дивото. Така загубата беше неизбежна.

Най-много трябва да съжалява като че ли Локо (Сф). Железничарите играха като рутиниран турнирен отбор до края на първото полувреме срещу Фейенорд на „Българска армия". И след като допуснаха от 2:0 да се стигне до 2:2, хукнаха да преследват знаете какво из Ниската земя. Е, не можаха да го уловят, което показа още един път, че е много по-лесно да се представиш добре след победа у дома, а не да търсиш чудо в странство.

Би било добре нашите отбори в Европа да израснат тактически до следваща есен, когато пак ще атакуват добри позици. Но това пожелание звучи наивно и съм сигурен, че и другия сезон ще се тюхкаме за пропуски, грешки и лоши съдии, които са ни лишили от нещо си.