Тъй като България е футболна нация, родният запалянко няма как да остане безразличен към предстоящото през лятото на 2008 Европейско първенство по футбол. По терените в Австрия и Швейцария няма да видим националния си отбор, затова и всеки ще се ориентира сам за себе си, кого да подкрепя на финалите.

Когато твоят тим се е класирал е лесно. Опъваш знамето, наливаш бирата и “Българи юнаци”. Все пак създалото се положение не е непознато, тъй като така или иначе не сме от най-честите участници по големите форуми. Затова и всеки си има т. нар. “резервен отбор”, чийто стил и футболисти му допадат най-много.

За мнозина българи този отбор е Англия. И ето ти нов проблем, тези май също не се класираха, ами сега… Огромен контингент фенове ще трябва да избира своите фаворити в последния момент. Затова ще опитаме да насочим по-обърканите за кого да дерат гърло.

Ясно е, че има няколко страни, които подобно на Англия, са спечелили сърцата на голяма част от българите. Логично това са големите футболни сили – Германия, Италия, Холандия и Франция.

Бундестимът има сериозната подкрепа на хората, които обичат да са за победителя. И няма как да е иначе. За половин век Германия е стъпила 3 пъти на световния и 3 пъти на европейския връх. Пък и Гари Линекер бе казал, че накрая винаги Германия печели.

Мнозина привърженици има и Холандия. Бунтарят Кройф още е в съзнанието на тези, които са имали шанса да гледат Световното първенство през 1974. Магическото трио Рийкард-Ван Бастен-Гулит, донесло титлата на ЕВРО 1988 на “лалетата” също не се забравя лесно. Още повече, че наставник на оранжевите е авторът на най-красивия гол в историята на еврофиналите.

“Скуадра адзура” от своя страна притежава специфичен стил, който се харесва на доста ценители. Италианците са и действащ световен шампион, което няма как да не е привлякло на тяхна страна доста привърженици. Голям плюс на воденият от Донадони тим носи и факта, че футболистите му се състезават основно в клубовете от Серия “А”, които намират сериозната подкрепа на мнозина българи. Едва ли някои остава безразличен, когато се говори за Интер, Милан, Ювентус и Рома. Няма да пренебрегнем и множеството, което харесва играта на Лацио, Фиорентина и Наполи.

По повод клубни пристрастия в България на мода е и Испания. Иберийците също ще имат доста сериозна подкрепа, тъй като играят техничен и бърз футбол, а и хората ще видят в техния състав любимците си от Реал (Мадрид), Барселона и най-вече Валенсия, който е най-силно представен в състава на “Ла Фурия”.

След големите си успехи в последните десетина години, място под българското слънце намери и Франция. “Петлите” станаха поред световни и европейски шампиони, а през техният национален тим минаха играчи, които ще остана във футболната история. Естествено най-много привърженици “зариби” иконата Зинедин Зидан. Популярни по нашите земи са още Тиери Анри, Давид Трезеге, Франк Рибери и още, и още…

От големите фаворити остана един отбор, който е по вкуса на любителите на Бразилия. Естествено, всеки който харесва стила на “селесао” оприличава Португалия на великата футболна сила от Южна Америка. Маса звезди от пиринейската страна пълнят любимите чуждестранни клубове на българите. Кой не знае, къде играят Роналдо, Нани, Деко, Тиаго и Карвальо. Треньор на тази банда дори е бразилец – Луиш Фелипе Сколари.

Но да оставим фаворитите и да огледаме земите лежащи доста по-близо до нашите граници. Ако забравим вечните балкански дрязги, може да си харесаме за подкрепа тим от тази част на Европа. Бойките хървати доказаха, че заслужават уважението на цял свят, след като не полегнаха на Англия, въпреки че се бяха класирали на първенството отдавна. Истина е, че с румънците доста се плюхме, но евентуален техен успех, ще докаже, че и нашият тим е бил на ниво и незаслужено е останал извън ЕВРО 2008.

Мнозина българи се радваха на триумфа на Гърция в Португалия преди три години, защо да не се надяват на ново чудо от дружината на Ото Рехагел. Или пък от тази на Фатих Терим. Третото място на Турция на Мондиал 2002 бе отпразнувано шумно в доста родни градове и села.

Трябва да отбележим старата дружба с най-големия славянски народ руския и да припомним, че руснаците се класираха на това първенство. Историческата връзка между България и Русия не може да бъде пренебрегната и мнозина ще се радват на успех на братушките след 8 месеца. Треньорът им Гуус Хидинк също, а и Абрамович, който май му плаща заплатата.

За шведите май няма как да сме. Много бой сме видели от тях и са ни станали малко или повече антипатични. Е, ако има някои върл фен на Златан Ибрхимович не може да го принудим да желае провала на “тре крунур”. Полша пък е отбор, на който сигурно завиждаме, тъй като там липсват големите звезди и ни е малко яд, че те са на европейско, а ние не.

Подобно е положението и при Австрия и Швейцария. Техните места на финалите никак нямаше да са сигурни, ако не бяха домакини. Все пак и това е повод за симпатии към наследниците на Щраус или към “часовникарите”. Нали България от около век се стреми да стане Швейцария на Балканите. Явно сме близки с този народ.

Остана да обърнем внимание на един от най-постоянните отбори, когато стане дума за европейски първенства. Добрата стара Чехия. Няма да скрия симпатиите си към този състав, готов винаги да надскочи себе си и да победи наистина големите. Момчетата на Карел Брюкнер имат опит и нужната класа дори да спечелят титлата. Е, ще им трябва малко късмет и външна подкрепа. Вероятно много българи ще им я дадат, както стана на финала на ЕВРО’96.

Надяваме се обърканият запалянко вече да се ориентирал поне малко. Ако не, има доста време до юни 2008. Най-добре е да си харесате няколко национални отбора. Така няма опасност да останете без фаворит след груповата фаза, когато започват големите мачове. Важно е да се заредите с бира и добро настроение, защото футболът е само игра и трябва да носи положителни емоции.