Изминаха 10 години. Никой не може да триумфира в Шампионска лига и английската Висша лига в един и същи сезон. За последно го направи Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън и Кристиано Роналдо. Сезонът е 2007/2008.
Много вода изтече от тогава. По това време клубовете от Острова бяха гигантите, които диктуваха темпото в "турнира на богатите". Между 2005 и 2012:
- Ливърпул победи Милан онази луда нощ в Истанбул (2005), 2 години по-късно отново игра финал;
- Само Барселона успя да спре Арсенал през 2006, правейки същото 2009 и 2011 с Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" триумфираха през 2008;
- Челси бе сред най-константните величини в турнира до 2012, когато мечтата на Роман Абрамович най-после се сбъдна - иронично, най-слабата единайсеторка на "сините" за периода спечели надпреварата;
- 2007, 2008 и 2009 са годините, в които 3 от последните 4 оцелели претендента за "купата с ушите" са представители на Висшата лига.
Статуквото се промени.
Вече рядко виждаме клуб от Албиона дори на полуфинал в надпреварата. От 5 години насам единствено испанци печелят Шампионска лига. Реал (Мадрид), Барселона и Атлетико (Мадрид) господстват в Европейските клубни турнири. Вярно - Ливърпул игра финал срещу "белия балет" през май, но това е единичен случай, а не тенденция.
Когато някой клуб се представя силно в Англия - отпада безславно в Европа. Ако е аут от сметките за титлата - по-лесно стига до заключителната фаза на Шампионска лига. Примерите са много.
Висшата лига се превърна в месомелачка.
Това е най-трудното първенство на планетата в момента. През няколко кръга играеш срещу пряк конкурент за титлата, а междувременно гостуваш на традиционно корави съперници. За да я спечелиш, трябва да прецениш силите си перфектно. Малцина успяват да поддържат отбора си във върхова форма за дълги периоди, каквото направи Пеп Гуардиола миналия сезон на "Етихад".
С всяка следваща година шампионатът става все по-тежък. За клубовете в челото е кошмар да играят на втори сериозен фронт през пролетта (не взимаме предвид мачовете за Купата, където се дава шанс на резерви и момчета от школата). Нека видим какво ни предлага настоящият сезон:
- 3 отбора се отличават в английската Висша лига до момента - Манчестър сити, Ливърпул и Челси. Шампионите отново изглеждат недосегаеми. Мърсисайдци намериха нужните изпълнители за слабите си постове, а "сините" имат едно голямо предимство - не играят в Шампионска лига.
Една идея след тях в представянето си са Тотнъм и Арсенал. "Шпорите" не взеха нови играчи през лятото. Ясно личи, че звездите им не са във върхова форма след Мондиала. "Артилеристите" още опипват почвата след края на ерата "Арсен Венгер". Манчестър Юнайтед изпада във все по-дълбока криза всеки следващ уикенд и ще е чудо, ако завърши преди 6-то място. Пожарът в съблекалнята на Жозе Моуриньо може да я изгори до основи.
- Сити започна колебливо в "турнира на богатите". Въпреки това се очаква да спечели групата си. Ливърпул даде сериозна заявка с победата над Пари Сен Жермен, но е в далеч по-сериозна компания от тази на "гражданите". Юнайтед на Моуриньо ще трябва да удържи безгрешния Ювентус - класирането напред е под въпрос. Тотнъм се падна във възможно най-тежката група и загубените точки в Милано могат да се окажат скъпоценни.
Трябва да обърнем внимание и на един неприятен и непридвидим фактор - контузиите.
Сезонът в Англия е дълъг. Когато звездите на останалите шампионати пият шампанско и ядат скариди, на Острова се играе футбол. Програмата на Висшата лига предвижда 3 кръга за седмица! Пренаситеният календар и по-свободните единоборства са причините за повечето травми. А такива се появяват по всяко време - да си припомним за голмайстора на шампионата и как се контузи в най-важния мач за сезона.
Мохамед Салах бе заменен принудително във финала на Шампионска лига. В Ливърпул трябва да са благодарни, че се завърна бързо на терена. Можеше да последва Алекс Окслейд-Чембърлейн, който ще е в лазарета поне до края на 2018.
Разбира се, играчите в останалите първенства не са имунизирани от контузии, но тези на футболистите от Висшата лига са неминуемо повече. Пренатрупването на умора в края на декември води и до спад във формата на грандовете. Нека вземем за пример Реал:
- "Белият балет" показва нагледно как се печели Шампионска лига - 3 от последните 4 сезона в Мадрид се поздравяват с прословутата купа. Реал търпи спад в края на зимата и винаги влиза във върхова форма за важните елиминационни мачове от "турнира на богатите". Ако това е формулата за спечелване на надпреварата, то как отбор от Висшата лига може да си позволи да "проспи" няколко поредни кръга?
Тъжно за феновете на Острова, но факт. В настоящия момент трябва да се случи невъзможното, за да видим английски "златен" дубъл.
