Докато у нас футболните функционери решиха да се наслаждават без ангажименти на хубавото време и пролетните температури, на Острова вече завърши единият от трите турнира, за които английските клубове намират време. В оспорван, равностоен и дълъг мач Тотнъм загуби битката за Карлинг Къп от "обичайните заподозрени" този сезон - Манчестър Юнайтед.

Колкото и да изглежда, че Купата на лигата не е особено важна за отборите от горната половина на таблицата, спечеленият финал за отбора на сър Алекс Фъргюсън означава първо отличие по програма максимум този сезон. Още през декември Червените дяволи взеха една титла, но тя с пълно основание може да е на сметката на миналия сезон.

Пък и наследникът на Междуконтиненталната купа, Световното клубно първенство в момента представлява нещо средно между зимна подготовка и турне из футболно неуките страни и народи. Форматът му някак си не може да се мери нито с Премиършип, нито с купите на Острова, а още по-малко с Шампионската лига. А Юнайтед са все още "в играта" и нямат намерение да се предават, в който и да е от турнирите.

Единствената надпревара, където сър Алекс си позволяваше да показва подценяване и желание за изпробване на нови лица, е вече спечелена. С цели линии от голобради надежди и тук-таме някоя от титулярните звезди за цвят отборът стигна до финала и накрая триумфира с купата.

Иначе несменяемите Едвин ван дер Саар, Майкъл Карик, Уейн Рууни и Димитър Бербатов за пореден път бяха на трибуните, а Видич и Гигс влязоха във финала, за да пробват тревата на "Уембли". Макар успехът да бе постигнат без гол в редовното време и с доста пропуски в края на срещата и в продълженията, отличният вратар и демонстрираното хладнокръвие при дузпите свършиха работа.

Това, което мачът показа за пореден път, е отличното умение на Фъргюсън да разполага с играчите си когато и както му се наложи. В лицето на Джони Еванс сър Алекс има обещаващ и все по-сигурен централен защитник, Фостър освен най-полезен играч на финала е и достоен заместник на Ван дер Саар, а Дарън Гибсън и 18-годишният Уелбек има какво да покажат, след като преодолеят "сценичната треска". В натоварения и почти безкраен сезон, който очаква Юнайтед, тази дълга резервна скамейка може да се окаже решаващ коз за европейския клубен шампион по пътя му към рекорден урожай.

Впрочем, без да са играли и минута в последния кръг на английското първенство, момчетата на сър Алекс се доближиха с още една крачка до целта. Претендентите Челси и Ливърпул не се представиха на ниво, като първите се спасиха от равенство с Уигън след инфарктен гол на вездесъщия Лампард, а с вторите се подигра Мидълзбро, като даже не им позволи да вкарат гол. Така Юнайтед е с мач по-малко и със 7 точки повече, което звучи все повече като нова титла.

В същото време, въперки трудностите и проблемите в защитата, Червените дяволи не се дадоха на Интер и след нулевото равенство оставиха интригата за "Олд Трафорд". С малко повече сметки става ясно, че от следващия уикенд започва "седмицата на истината" за Манчестър Юнайтед - на 7 март ги чака Фулъм по пътя към финалите на ФА Къп, а след това идват домакинствата на Интер в сряда и на Ливърпул на 14 март.

Червените дяволи имат точно седем дни, за да покажат дали ще могат все още да мечтаят за нечувания рекорд. "Седем дни на истината", в които, ако отборът на сър Алекс направи една-единствена грешка, поставя под голяма въпросителна амбициозния план максимум.

А че Юнайтед могат да допускат грешки, се видя на няколко пъти през сезона. Загуби от Дарби Каунти, Арсенал и Ливърпул, хиксове срещу средняци като Евертън и Нюкясъл, голова суша срещу Виляреал и Астън Вила. Даже от финала на Уембли стана ясно, че Дяволите определено не са "безгрешни". Имаше какво да се желае и от мотивацията на Роналдо, и от сигурността на Евра, и от функционалността на Тевес и Нани.

Отборът на Тотнъм, допреди няколко месеца уверено тръгнал към Чемпиъншип, още в редовното време на няколко пъти можеше да остави Юнайтед със сребърните медали. С други думи, притиснатият до стената Ливърпул, "специалният" Интер или безперспективният Фулъм могат да намерят сили, желание и възможности за много повече. Сега опасността пред Манчестър Юнайтед е много по-сериозна, защото грешната стъпка струва скъпо.

Преди около три месеца 2:2 срещу Олборг на "Олд Трафорд" не означаваше нищо особено, сега 2:2 срещу Ливърпул няма да е никак приятно, а 2:2 с Интер ще е фатално. Купата на лигата беше най-лесното препятствие пред сър Алекс и неговите играчи. Затова и мениджърът си позволи да пусне младоците и да остави звездите си да почиват, както със сигурност и ще направи в някои от предстоящите мачове от първенството.

Най-трудната част от сезона е пред Юнайтед, отборът е в почти пълен състав, целите са толкова високи, че няма нужда от друга мотивация. Когато напрежението е толкова голямо, а натоварването става непосилно, се стига до рекорди или до приоритети. Рекордите определено се приемат по-добре на "Театъра на мечтите". Допуснати голове или даже загубени точки срещу Нюкясъл, Вила или Съндърланд няма да означават толкова много, колкото попарените мечти от загубата срещу Интер. А Юнайтед трябва да продължи да мечтае.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".