Отборът на Уигън успя да спре победния ход на Ливърпул. Мърсисайдци изпуснаха победата на своя собствен "Анфийлд", след като водеха в по-голямата част от срещата. Раул Мейрелеш успя да вкара за 1:0 в 24-ата минута.
Уигън обаче шокира домакините с гол на Гохури в 65-ата минута, като до края на срещата въпреки натиска си, Ливърпул не успя да стигне до победен гол.
В началото на срещата играта бе сравнително скучна. Ливърпул се активизира едва около 20-ата минута, когато Кайт стреля опасно, но в аут. В 24-ата минута обаче прошка нямаше. Аурелио проби отлично, центрира и Мейрелеш с отлично воле вкара поредния си гол за "червените" - 1:0.
Малко по-късно новото попълнение Луис Суарес, който записа първи мач като титуляр за тима, имаше добра ситуация за гол, но пропусна.
До края на първата част Шарл Н'Зогбия имаше добра ситуация за гол, но пропусна.
В началото на втората част Ливърпул продължи да пропуска. Макси и Суарес направиха по още един пропуск.
Заради всичко това обаче Ливърпул бе наказан. В 65-тата минута Стив Гохури засече центриране отдясно и изравни резултата.
До края на мача Ливърпул натисна сериозно, но чрез Шкъртел и Суарес допуснаха още два пропука и не успяха да стигнат до заветната точка.
Ливърпул- Уигън 1:1
1:0 Мейрелеш (24), 1:1 Гохури (65)
Ливърпул
Рейна, Кели, Карагър, Шкъртел, Джонсън, Макси, Лукаш, Мейрелеш (Н'Гог- 54), Аурелио, Суарес, Каут (Йованович- 72')
Уигън
Ал Хабси, Колдуел, Гохури, Алкараз, Фигероа, Моузес (Клевърли- 66'), Уотсън (Макартър- 72'), Диаме, Маккарти, Нзобиа, Родайега
redko happy
на 14.02.2011 в 11:45:43 #41Joyeux anniversaire, Bravo!
bravo
на 14.02.2011 в 10:57:27 #40благодаря от сърце, братче.
bravo
на 14.02.2011 в 00:48:14 #39Моля ви, прочетете тази статия от sportcafe.bg (Автор - Дидро) Наистина велика история и написано много добре. Днес имам рожден ден и пожелавам здраве и щастие на всички форумци, без изключение. Баварци, юнайтедци, и най-вече моите хора от Мърсисайд!
bravo
на 14.02.2011 в 00:44:54 #38Телефонът звъни в 2 часа след полунощ. Марина Далглиш се събужда и протяга ръка към слушалката. От другата страна на линията тихо хлипа женски глас, говорейки неясно за малкия си син Лий, за смърт и тъга. Момчето и е загинало на "Хилзбъро" месеци по-рано. Поредната нощ, в която семейството на Кени Далглиш не спи, а брои часовете до утрото, което да остави настрани поне за малко призрака на ужасната трагедия. Разказът е на Кели Далглиш, дъщеря на великия шотландец. Тя помни като дете ужасния 15 април 1989 г., променил живота на цялото семейство. И съдбата на един велик футболен клуб. Това семейство и този клуб са едно цяло. Когато преди месец Кени Далглиш се върна на поста мениджър в Ливърпул, и клубът, и този необикновен човек, усетиха колко много са си липсвали. 20 дълги години Краля и неговото кралство бяха разделени, а поданиците мечтаеха магията да се върне. Сега това неизбежно ще се случи. Кени си тръгва от Ливърпул през януари 1991 г. в една необяснима студена утрин. Обявява, че не може повече. Изчерпан е. Сам го обяснява така пред репортерите: "Личността Кени Далглиш се измори да е две десетилетия все в предните редици, твърде често се налагаше да тласкам себе си към границите на възможностите ми. Най-вече психологически." После отива при отбора и се разплаква, казвайки само: "Продължавайте напред и не забравяйте привилегията, която имате, носейки тази фланелка." Тръгва си и оставя след себе си шок. Тогава Ливърпул е шампион, лидер в класирането и все още в турнира за Купата на Англия. Никой не разбира решението на човека, спечелил от всичко и по много с клуба, който обича колкото семейството си. Но и той, и футболният храм Ливърпул, никога след това не са същите. Сега е ясно. Трагедията на "Хилзбъро" е последният удар върху емоционално изтощения Далглиш. Той посещава над 40 от 96-те погребения на жертвите. На терена в минутите на ужаса търси сина си Пол, който е на мача в агитката на Ливърпул, редом с детето на Рой Евънс, един от мениджърите на тима през 90-те. "Никога не казах на Пол какво усещах тогава. Просто се радвах, че е жив, виждайки толкова смърт." Кени е опората на Ливърпул след "Хилзбъро". Той утешава плачещия вратар Брус Гробелар в автобуса към дома след прекратения мач в Шефилд. Стражът разказва как е чувал хората от трибуната зад гърба му да викат: "Брус, умираме!". Всички играчи до един искат да се откажат от футбола. Градът е потънал в мъка, хората плачат по улиците. Кени утешава близките на жертвите, убеждава играчите да продължат, дава домашния си телефон на майките на загиналите. Ходи из болници, домове, гробища. Пръв заклеймява вестник "Сън", написал на първата си страница ужасяващ материал за пияни фенове, обирали портфейлите на мъртвите по терена. Призовава никой в Ливърпул да не купува вестника. И сега, толкова години по-късно, "Сън" има смешно ниски продажби там. Той е светец в очите на града. Но не издържа. Нещо в него се къса, има нужда да се махне. И как да издържи, след като животът му освен с успех и слава, е неизменно белязан от смърт и трагедии. Пред очите му стават трите най-големи ужаса в британския футбол за последните 40 години. На 2 януари 1971 г. Кени е резерва за Селтик в гостуването на Рейнджърс. Голямото дерби завършва с 66 загинали фенове на домакините, смазани на тесните стълби при изходите на стадион "Айброкс". Далглиш вижда всичко и травмата е огромна. През 1985 г. Краля отива в Брюксел, където трябва да опита да спечели четвъртата си Купа на шампионите с Ливърпул.Но на 29 май стадион "Хейзъл" става гробница с 39 загинали привърженици на Ювентус. Кени и останалите футболисти от двата отбора са накарани насила да играят, докато линейки изнасят трупове и ранени от пистата край терена. Но и след "Хейзъл" Далглиш не изоставя Ливърпул. Става играещ треньор, печели трофеи, изгражда един от най-великите отбори в историята на "червените". Привлича Джон Олдридж, Питър Биърдсли и Джон Барнс, а тимът заиграва най-атрактивния футбол, виждан в Англия от десетилетия. За съжаление този отбор никога не успя да играе в Европа заради наказанието на клуба от УЕФА. Зарадва се "само" на три титли и два дубъла Феновете го увековечават в любимата си песен - "Fields of Anfield Road", в която се пее, че някога те са гледали как играе Крал Кени. А как играеше той! Най-силният футболист в историята на клуба. Безспорен. Най-добрият британски нападател за всички времена, избран в мащабна анкета на списание "4-4-2". Най-, най-, най-. Човек от невероятен калибър. След напускането Кени две десетилетия чакаше да се върне у дома. "Онова решение от 1991 година бе най-тежкото в живота ми", призна преди няколко дни. И разкри, че призракът на "Хилзбъро" никога няма да напусне дома му. Но сега големият шотландец получи рецептата за лечението му - той отново е в дома си, на мястото си. Прави това, което обича там, където го боготворят. А затъналият в посредственост и съмнение в собствените сили Ливърпул се надигна и отвори очи, озарен от завръщането на своя всемогъщ Крал и неговата неподражаема детска усмивка. Кръстоносния му поход далеч от дома продължи твърде дълго и кралството две десетилетия упадаше. Но сега бъдещето изглежда светло. Като в приказките, нали?
stainless steel
на 13.02.2011 в 19:30:02 #37soccerwin
на 13.02.2011 в 12:52:49 #36SOCCERWIN.NET - ТОЧНИТЕ ФУТБОЛНИ ПРОГНОЗИ!!!
GARGOYLE
на 13.02.2011 в 12:44:02 #35Като цяло слаб мач,но тва е проблем не само за нас след поредните малоумни мачове на нционалните отбори по никое време.Лукас игра 90 минути за Бразилия в мач,в който неговия отбор бе с 10 човека повече от полувреме,а Лейва трябваше да покрива огромен периметър в безсмислен мач.Мейрелеш също игра до изтощение в мача на Португалия и вчера е бил неподоготвен,както преди мача и на почивката е повръщал и тва е довело до смяната му.Добавям,че Шкъртел все още не е 100% готов,Агер също се контузи в мача на Дания,а Джерард и Каръл са също аут,докато Кайт също бе на терена 75 минути в безсмислена контрола и срещу Уигън просто нямаше сили. Към всичко това добавям поредното безобразно съдийство този сезон,след като ни вкараха гол от триметрова засада,а на Колдуел бе спестен червен картон 70 минута за очеваден фаул срещу излизащия сам срещу вратаря Суарез. Отборът не играе добре,но поне знае как да печели,ако не се намесват странични фактори.Както бях написал след мача с Челси,целта е да обиграваме състава за новия сезон и това май се получава.Кели бе за пореден път изключително стабилен,като и той преодоля лека травма,за да играе 90 минути.Момчето израства от мач на мач и вече е въпрос на време и да получи първа повиквателна от Капело.Луиз Суарез също ме впечатли с играта си.Приликите с Тевез са неизбежни.Бърз,комбинативен,с нюх към гола,смел играч,който не го е страх да се набута в огъня.Вчера създаде куп проблеми за отбора на гостите и им изработи няколко картона.Уцели два пъти гредите,но ситуациите си ги изработи сам.Ще му е нужна адаптация,но с играч като Каръл биха могли да направят доста добър тандем. Все пак изравнителния гол на гостите вчера дойде в липсата на почти половината основни играчи за бъдещето на клуба.Джерард,Каръл,Мейрелеш,Агер и почти възстановеният Джо Коул,който съм убеден,че при Стив Кларк ще напомни защо е считан за един от големите английски таланти. Добре игра и Глен Джонсън,като при него проблемът е,че центиранията с левия крак са голям проблем,върху който трябва да работи,но в дефанзивен план си върши работата доста добре и напредъкът е повече от очевиден. Жалко,че Шелви получи тежка трамва и е аут за три месеца,което още повече ограничава опциите ни в средата на терена.Вчера Йованович се включи трагично,беше като спънат кон.Трудно спира топката,спъна се в нея веднъж и си мисля,че лятото е добре да бъде продаден при изгодна оферта.Чета,че свраките готвят интересно предложение за Коул от лятото,но ще видим какво ще стане до тогава. С оглед стабилизирането ни по двата фланга на отбраната и подсилването с двама нападатели,сега мисля,че трябва да се подсилим с поне един флангови футболист(А. Йънг е добро решение),един дефанзивен халф,който да замества Лукас,защото е нелепо в тази зона да се разчита само на младия бразилец и евентуално един централен защитник,защото Кириякос май си тръгва лятото,Кара е на годинки и понякога е доста хаотичен и паникьосан,а Шкъртел все още търси формата си,докато на Агер травмите му идват в повече.
България е бяла
на 13.02.2011 в 05:02:36 #34Дори дебила БРАВО днес не се е исрал под статията за Луковият Марш ,от радост по спечелена точица...
България е бяла
на 13.02.2011 в 05:00:51 #33Айде стана у Канадско 20 4аса и скоро софтуерняит бос Канадеца и другата отрепка терцата ще почнат да празнуват точката на отбор4ето което скоро ще сложи две звезди по безтитлие...А Милан смаза Парма с 4:0 и остави на Божинката да направи 4 тека на Николетка...
hudini
на 13.02.2011 в 03:47:47 #32е за Аурелио е разбираемо - малко ли ги вкарвал такива... Ама Макси..
bravo
на 13.02.2011 в 03:23:28 #3146. hudini | 13.02.2011 02:30 браво, 2-та греда и тя беше на Суарез Самият мач не го гледах, но на репортажа го повториха сума ти пъти пряк свободния.. ================================== Да бе, знам много добре. Преди това обаче имаше още два пряк-свободни. Чак на третия му дадоха на новото момче, и то беше най-близо. Ако му бяха дали другите два, все един трябваше да влезе. Ама пуст Аурелио и след това Макси искаха да си начешат и те крастата.
hudini
на 13.02.2011 в 02:30:38 #30браво, 2-та греда и тя беше на Суарез
Самият мач не го гледах, но на репортажа го повториха сума ти пъти пряк свободния..
bravo
на 13.02.2011 в 02:29:33 #29Абе гледай сега - аз имах резерви към собствениците, но след последната трансферна кампания и няколко интервюта с Джон Хенри съм оптимист. Просто няма как да стане с магическа пръчка, а и по-добре да не става. Иначе ще заприличаме на Сити. По-важното е да се върне духът, за да няма повече изцепки тип "Торес". Това вече е започнало, но е много важно да се направят още добри игри и победи над Ман Ю, Тотнъм, Сити. Зая пореден път пътят е дълъг, но мен това не ме плаши. Знам, че стана банално да сме все на превилния път, но според мен за първи път имаме такива собственици от много време насам. Адекватни са. А иначе за Торес - само си спомни мача с Тотнъм този сезон, и как пропусна да го реши при 1:0 сам срещу вратаря два пъти, ако се не лъжа. Според мен сам срещу вратаря е 50:50, което не е достатъчно да се каже, че е добър сам срещу вратаря.
redko happy
на 13.02.2011 в 01:38:12 #28Е моля те, в това Торес бе6е най-добър сам сре6ту вратаря , но наистина в други отно-ения от играта не бе6е ни6то особено. Но като трябва да вкара го праве6е и доста 4есто изкарва6е отбора от заплетени ситуации. Както и да е прав си за това, 4е не Суарез е замзстника, а Карол. 6те видим като заиграят заедно. Ина4е това за което си мислих бе6е 4е трябва хомогенност в отбора, т.е. добра резервна скамейка. За съжаление толкова време не успяват. Единствения силен сезон който направиха при Бенитез бе6е на мускули с 11 ду6и. Крайно време е да видим финансова стабилност. И за6то не взеха Адам не разбрах , а из4акаха парите на 4елси за да купуват.
bravo
на 13.02.2011 в 01:21:55 #27Еми според мен това идва от това, че са различен тип играчи. Нека не забравяме, че Суарез не беше взет за заместник на Торес. Аз имам добро предчуствие, а и вече имаме наблюдения. Според мен направи по-добри два дебютни мача от всички последни нападателни надежди на отбора в последните години, като Крауч, Торес, Каут, че и Сисе, който вкара на дебюта си. Да не говорим за желанието му за игра - както казах, Торес никога не съм го виждал толкова трескаво да търси гола. Според мен ние, феновете на Ливърпул, малко преувеличавахме качествата на Торес, за да имаме и ние някакъв топ-нападател. И то по-точно психическите му качества. Като техника, сила и скорост е много напред, но с какво се различава от един Бербатов в лесното си разколебаване, с честата липса на тонус? В общи линии приносът му се дължеше на индивидуални проблясъци - нещо красиво за гледане, но недостатъчно за да носи победи постоянно или да стимулира останалите към по-добри игри или самочувствие. Е, днес според мен видяхме, че Суарез има същият този потенциал за индивидуални проблясъци (първата греда). А ако Аурелио и кой беше втория пряк свободен му бяха дали на него да бие първите два пъти, щеше вероятно да вкара. Тази греда не е случайна, и само липсата на глас в отбора на този етап му попречи да ги бие всичките преки свободни и да се поздравим с победа. А, и още нещо - Торес никога не е бил добър сам срещу вратаря. Спомни си колко пропуски има. Така че това, че може да излиза на такива позиции не беше от голямо значение.
redko happy
на 13.02.2011 в 01:01:07 #26Браво , Какво мисли6 за Суарез, по добре ли се държи от Торес на терена? За мен все пак Торес си остава трудно заменим. Особено 6то се отнася за пласиране и искане на топката в пространство.
redko happy
на 13.02.2011 в 00:52:02 #25Добре бе6е, 4е не се загуби този ма4. На това ниво не бе6е зле. След тези контроли, толкова.
bravo
на 13.02.2011 в 00:41:32 #24Не знам дали чете интервюто с Далглиш след края на мача в някой от интернет медиите, но той точно това каза. Агер е от тях. Мейрелеш затова бе изваден. В момента той ни е ключова фигура. Абе кутсуз днес голям.
redko happy
на 13.02.2011 в 00:38:33 #23А специално за този ма4, си мисля , 4е има6е някои поуморени игра4и и особено в средата на терена се по4увства липсата на креативен игра4 до Лукас.
bravo
на 13.02.2011 в 00:35:44 #22Трудно е да се каже. Той отсъства от терена дълго време, и не може да се каже, че защитата беше по-стабилна. Но пък това беше при Уой. При всички положения не може според мен със 100% сигурност да се твърди, че стар Джейми е за боклука. Оказва се, че Агер не е бил във форма днес, иначе можеше и да видим двойка Шкъртел-Агер. Но по-вероятното е пак да ги беше пуснал тримата отзад, Така и трябваше да е май, понеже щом срещу Стоук се изобрети тази схема за да неутрализира опасните страни на грънчарите, а именно физическата им сила и играта във въздуха, то това се отнася с пълна сила и за Уигън, които днес като ги гледах, нямаха от ръгбист по-малък в отбора си. МНого здрави копелета, и според мен се защитавахме прилично, сравнено с предишните ни изяви с подобен тип отбори. Де факто преди нашите ни изпиляваха нервите. Днес имаше само един-два такива момента. От подобни глупави голове никой не е застрахован, така или иначе.