Рединг и Стив Копъл сякаш са един за друг. Въпреки двата неприятни инцидента, които разтресоха приятното им представяне от началото на сезона - първо ужасната контузия на лицето на Петър Чех, а след това и грозната разправия с Нийл Уорнък край тъчлинията, новакът играе добре, без да афишира високи цели и да се прави на такъв, какъвто не е. 

Блясъкът на Висшата лига е заразителен. Обръща се голямо внимание на дори несъществени подробности. Затова е трудно на футболисти и мениджъри да работят спокойно, а Стив Копъл винаги е предпочитал да върши работата си без много шум. Когато дава наставления по време на тренировки, 51-годишният специалист винаги говори бавно и с добре обмислени думи. Опитът във Висшата лига му дава достатъчно храна за размисъл, откакто отборът му показа характер в първия мач този сезон, когато обърна Мидълзбро от 0:2 до 3:2.

"Играчите ми твърдят, че в Премиършип срещите продължават по-дълго, отколкото в Чемпиъншип, твърди Копъл. - Играеш в събота, в неделя вестниците анализират мача ти, в понеделник телевизиите все още показват головете, а във вторник срещите продължават да са тема на обсъждане в различни предавания. Мачовете във Висшата лига продължават четири дни. За сравнение в Чемпиъншип играеш в неделя, в неделя вестниците ти отдават малко внимание, ако в понеделник сутрин се събудиш преди 9 часа можеш да видиш повторение на головете и след това всичко е забравено."

Специалистът може и да обича да си върши тихомълком работата, и го прави добре, но хората започват да се интересуват все повече от Рединг, който след 136 години в долните дивизии най-сетне проби в големия футбол. След като победи Астън Вила в събота, изведнъж тимът се оказа в "зона УЕФА".

Треньорът има трудната задача да доизгради отбора с ядро от млади футболисти, който бе подготвен от Алън Пардю до готовност за надрастване на Чемпиъншип. Тук е моментът да се припомни, че преди пет години отборът беше в трета дивизия на английския футбол.
Рединг е странна компания, събрана след успешните покупки като нападателя Кевин Дойл и защитника Ибрахима Сонко, добре свършена скаутска работа с пренебрегнати от големите отбори играчи (Стив Сидуел, Джеймс Харпър) и "стари пушки" като капитана Греъм Мърти.

"Не мога да си спомня какво точно харесах у Кевин Дойл, когато го гледах в Ирландия, твърди Копъл. - Изпих пет халби "Гинес" и този период е мъгливо петно в съзнанието ми." Със сигурност никой не би предвидил пътя, който Дойл извървя до Премиършип само месеци след като премина от Сток Сити за 78 000 паунда. 

От страна на Копъл бе смело решение да не прави големи промени в състава, който спечели промоция през миналия сезон. "Имам голямо доверие в тези момчета, заяви специалистът. - Не са много отборите във Висшата лига, които са способни да постигнат това, което ние направихме в Чемпиъншип - да спечелят 106 точки. Интересно беше да се види как тези момчета ще се справят. Никой от тях нямаше опит в Премиършип."

Опитът на специалиста да омаловажи мениджърските си умения, е характерен за неговата скромност. Все пак той трупа познания в професията от момента, когато навлезе в нея на 29 години.  

Състезателната му кариера приключи преждевременно, след като коляното му се поду по време на квалификацията за Мондиал'82 Англия - Унгария. Въпреки че хирурзите успяха да го върнат на терена, Копъл се отказа през 1983 г. Сега той дори не притежава собствени футболни бутонки, а на тренировки ходи със странни пухкави обувки. Последния път, когато се включи в тренировка - като мениджър на Брайтън преди няколко години - изпитваше болки дни наред.

Бягането обаче му липсва. Преди няколко години той тренираше за лондонския маратон въпреки слабото коляно, но бе принуден да се откаже, след като скъса кръстни връзки при друг опит да покаже, че не е за изхвърляне.

Кариерата му като футболист протече предимно на "Олд Трафорд", където беше обичан заради убийствената си бързина по крилото. С екипа на Манчестър Юн дори записа рекорд за най-много изиграни последователни мача. "Прекарах девет чудесни години и все ще си спомням първия мач на "Олд Трафорд", спомня си Копъл. - Това бе изключително емоционален момент за едно 19-годишно момче, което преди това бе играло пред максимум 5000 зрители."

Така е било, докато се състезавал за Транмиър и учил в Ливърпулския университет, преди да се съгласи да премине при "червените дяволи". За да направи това, Копъл поставил условие да му позволят да завърши образованието си Тим Дохърти, треньор на Юнайтед по това време, си спомня за пътуванията на тима при гостуванията: "Някои играчи четяха книги или вестници, други гледаха как Лу Макари дава уроци на карти, на другата маса обаче Копъл и Мартин Бъчан се отдаваха на учебниците си."

Аналитичният ум на Копъл е ключов за стила му на мениджър. По собствените му думи обаче първите години в занаята не са били толкова добри. "През първите няколко години въобще не знаех какво да правя", обяснява Стив.

Годините начело на Кристъл Палас му дадоха необходимия опит. Копъл направи тим от слабо известни играчи, като дори ги изведе до финал за ФА къп през 1990 г., а през следващия сезон класира тима на най-високото му класиране в елита - трето. Създаването на футболисти е това, с което Копъл е известен. Сред футболистите, излезли под крилото на специалиста, са Йън Райт, Джеф Томас, Анди Грей, Марк Брайт, Джон Салако. Стив прекара 13 години на "Селхърст Парк", като смени трима президенти. Краят на дните му в Палас обаче дойде със Саймън Джордън - настоящия президент на клуба, който и днес твърди, че Стив просто не е искал да работи с него.

"Той е труден характер, спомня си Джордън. - Похарчих 10-11 млн. паунда, за да направя тима по-силен. Опитах да говоря с него, но той бе много странен и некомуникативен." Дик Найт, президентът на Брайтън, който прибра Копъл малко след това, не е съгласен с подобно определение: "Мисля, че Саймън омаловажава сериозността на Стив. Може би той е най-аналитичният в мениджърската професия от години насам. Подготовката му за всеки мач детайлна и взискателна. Разборите му са неповторими. Прекарва часове пред видеото, за да разучава противника."

От 2003 г. Копъл е начело на Рединг. Той постави високи изисквания, а играчите отговориха на тях. Стив рядко крещи на играчите си, въпреки че по думите му има подходящ тембър за това. Той предпочита да остане спокоен. "Играчите не искат да чуват "Ти си боклук, ти не ставаш", твърди 51-годишният спец. - Просто се нуждаят от указания какво да поправят в играта си през второто полувреме." Самоконтролът му е толкова силен, че почти никой не го е виждал да реагира емоционално.

След като по време на мача с Челси Петър Чех, след това и Карло Кудичини получиха травми в главата, а Мауриньо обвини играчите на Рединг в грубост, Копъл остана безмълвен. Той просто знаеше, че играчите му могат да се справят с лондонския тим. Това се видя при гостуването на "Стамфорд Бридж", откъдето тимът му си тръгна с точка.

Рединг, който през уикенда излиза на "Олд Трафорд" в мач от ФА къп, жъне успехите си благодарение на опита на Копъл. "Не знам колко мача имам зад гърба си, може би са около 900, твърди специалистът. - Това ми дава основание да смятам, че разбирам от работата си. Странно би било след 22 години да не знам какво правя..." Смеейки се, Копъл се отдалечава със смешните си пухкави обувки, за да се подготви за следващата среща на тима.