Безспорно, Англия е една от държавите, която уважава безкрайно много своите футболни таланти. Всеки един млад играч е гледан като „писано яйце" и дори да не разполага с великолепни качества, на Острова той се превръща в изключителна звезда, която може да поведе националния тим към така мечтаната втора световна титла. По този път са минали не един или двама състезатели, които в течение на времето обаче са разочаровали тотално както феновете, така и футболните специалисти.

Днешният герой в  рубриката ми „Бъдещите звезди на световния футбол" , за кратко време се прeвърна в голямата надежда на всички англичани. Нещото, което го легитимира пред британската футболна общественост бе едно перфектно попадение срещу Манчестър Юнайтед. Името му е Саидо Берахино и брани цветовете на бирмингамския Уест Бромич Албиън , младеж преживял ужаса на войната и изпълнен с мечти за много по-добър и щастлив живот.

Историята на Саидо започва по улиците на африканската държава Бурунди. Младокът е роден на 4 август 1993-та година в столицата Буджумбура, като според данни на Световната банка, тази страна е втората най-бедна държава в целия свят. Детството му не е никак розово. Бурунди е разкъсван от гражданската война между хуту и тутси и за Саидо е честа гледка да вижда как убиват негови роднини и приятели. За съжаление, баща му също става жертва на войната, след като загива през лятото на 1997-ма година. Тъгата за Берахино е голяма и единственото нещо, което го спасява от мисълта за баща му е футболната топка. За отбелязване е, че Саидо не е имал истинска такава, а е бил принуден да си играе с множество найлонови торбички увити с дантела.

„Избягахме от Бурунди, когато бях на 10 години. Майка ми искаше по-добър живот за мен, далеч от жестокостта на войната. За съжаление, тя отиде в Англия сама, за да намери място където да живеем. Аз пристигнах на Острова след няколко дни с още един приятел. На пристанището обаче веднага бях поет от емиграционните служби, които ме отведоха в дом за временно настаняване. Близо няколко седмици нямах никаква връзка с майка ми. Не знаех какво се случва с нея, а това ме натъжаваше изключително много", спомня си Берахино.

„Благодарение на социалните служби, аз открих майка си, но все още не можех да бъда с нея, тъй като трябваше да ни се направи ДНК-тест, за да се потвърди нашата роднинска връзка. Спомням си, че тогава бяхме в Лондон, но дори и не ни дадоха да се прегърнем. Нямаше как да бъдем заедно, преди резултатите от теста да излязат на яве. Благодарение на Бог, всичко свърши, когато тестът установи нашата роднинска връзка. Преместиха ни в Бирмингам и там започна моят нов живот. Просто си нямате и на представа, какво преживях", допълва играчът на УБА.

На 10 години, Саидо започва да учи в училището Астън Тауър. Адаптацията му е изключително трудна, като огромният му проблем е езиковата бариера. Постепенно, Берахино успява да се впише в колектива благодарение на футбола. Младокът има изключителният усет да бележи от всякакви ситуации, което го превръща в основен реализатор на училищния отбор.

Безспорният му талант е забелязан и от скаути на Уест Бромич, които го наблюдават по време на мачове от неделната лига. Те веднага взимат Берахино в академията на „дроздовете", където започват работата си с този не шлифован диамант.

„Беше ми изключително трудно. Да си призная, бях тактически неграмотен във футболно отношение. Отне ми близо три години, за да се науча. Бог ми даде сили, за да се превърна в истински състезател такъв, за какъвто си мечтаех още от дете. Моите идоли са Дидие Дрогба, Самуел Ето'о и Джърмейн Дефоу", заявява пред „Дейли Стар" Берахино.

Постепенно, Саидо се изкачва по футболната стълбица, като през 2011-та подписва и първия си професионален договор с Уест Бромич. Последват няколко негови краткосрочни наема в Норхямптън и Брентфорд , където той се представя повече от достойно.

Уестил вкуса на мъжкия футбол, Берахино прави своят официален дебют за УБА през лятото на 2012, когато влиза като резерва срещу Йолвил Таун за Купата на Лигата. Той обаче отново не попада редовно в селекцията на „дроздовете" и е изпратен в Питърбъро. Там обаче се скарва жестоко с мениджъра Дарън Фъргюсън и много скоро се завръща на „Дъ Хоутърнс".

Големият пробив на Берахино идва през месец август тази година. Младокът вкарва хеттрик при успеха над Нюпорт Каунти  за „Кепитъл Уан Къп", което подсказва на мениджъра Стийв Кларк, че той вече е готов за големите мачове в Премиър Лийг. Саидо прави своя мечтан дебют на 1-ви септември срещу Суонзи. Безспорно, звездният му мига идва 27 дни по-късно, когато отбеляза и победното попадение срещу любимия си  Манчестър Юнайтед насред митичния „Олд Трафорд". Гол, който веднага го превърна в добре познато им за всички, като спекулациите за негов трансфер в Сити, Арсенал и Ливърпул вече са ежедневие.

Берахино е преминал и през всички младежки формации на Англия, като в момента е основен играч в гарнитурата до 21 години.  Нападателят, който може да играе еднакво добре и по двете крила е на мнение, че все още му е рано за националния отбор, но не крие мечтите си за повиквателна от Рой Ходжсън.

За разлика от повечето млади звезди, Берахино не води разгулен живот по нощните клубове. Роденият в Бурунди играч все още живее със своята майка,  която е и неговият най-голям критик. Двамата се подкрепят непрестанно, стараейки се да забравят за ужаса на войната, който са преживели в Бурунди. Към днешна дата, лишенията и тъгата са само един неприятен спомен за Садио, който се надява, че тепърва ще радва своята майка с множество попадения и добри игри.

Вижте и видео с някои от най-добрите отигравания на Саидо Берахино!