Раниери: Футболът не е химия

Мениджърът на Лестър Клаудио Раниери-Мислителя (64 г.) е на прага на най-големия триумф в кариерата си. Лисиците се нуждаят от 3 победи от последните си 5 мача от сезона във Висшата лига, за да сътворят сензацията и да си гарантират титлата. Но италианецът продължава да повтаря, че тя изобщо не му е цел.

- Мистър Раниери, има ли логично обяснение как в рамките на един сезон кандидатът за изпадане Лестър Сити в едно от най-силните първенства в света се превърна в лидер в класирането?
- Няма обяснение. Нашият успех е следствие от различни обстоятелства. От една страна, водещите отбори не играят така, както би трябвало да играят. А от друга страна, никой не очакваше от нас да се представяме по този начин. Когато дойдох в Лестър през август, шефът ми каза, че целта през първите 2 г. е да не изпаднем. След това бързо разбрах в разговорите с играчите, че се притесняват от италианската тактика, не бяха убедени в нея. И аз бях така! Възхищавам се на треньорите, които измислят нови схеми, но най-важното за всеки добър треньор е да изгради отбора си на базата на характерите на играчите, с които разполага. Затова тогава казах на момчетата, че им вярвам и няма да им говоря много за тактика. За сметка на това промених някои неща, някои постове и смених начина на игра. Важното беше всички да тичат толкова, колкото бяха тичали в края на миналия сезон. И за късмет те не могат да спрат да тичат...
- 5 кръга преди края Лестър не може да бъде изместен от първата четворка. Тогава целта може да е само една.
- Да, вярно е. Но Лестър е малък клуб, трябва да правим малки крачки. А и най-важната цел вече я изпълнихме, догодина пак ще играем във Висшата лига
Сега ще се опитаме да станем шампиони. Но ще я караме бавно. Мач за мач.
- Всеки в Лестър говори за "мач за мач". Може ли да се каже, че вашият отбор е английска версия на Атлетико М?
- И да, и не. Не, защото там се играе по друг начин, притежанието на топката е много важно. Когато някой от големите отбори владее топката по 60% от времето, по принцип печели. Но това малките отбори не могат да го правят. Тук така не става. Макар че под ръководството на Диего Симеоне Атлетико тръгна по нов път и стана шампион през 2014 г. с по-малко притежание на топката. И те наистина играеха мач за мач. Както ние сега.
- Има ли прилики между Лестър и предишните отбори, които сте тренирали?
- До сегашния ми отбор се доближава Валенсия. Там построихме нещо голямо с много млади играчи. Но Лестър е това, което винаги съм искал. Никой от нас не мисли, че работим, за да живеем. Ако беше така, всяка сутрин щяхме да се събуждаме изморени. Но ако живеем, за да работим, тогава всичко, което правим, е от значение. Този опит го натрупах в края на кариерата ми като футболист, при Джани ди Марцио в Катандзаро. Онзи отбор беше като сегашния Лестър, съставен от приятели, които живееха заедно.
- Любопитен факт е, че съставът на Лестър не се е променил особено в сравнение с миналия сезон. Какво казвате на играчите, за да играят целенасочено и с високо самочувствие?
- Футболът не е химия. Във футбола не важат законите, които важат навсякъде другаде. За да вървят нещата, трябва да извадиш най-доброто от състава си. 
Обещах на играчите, че всяка седмица ще имат по 2 свободни дни това е нашата договорка. Казах им: "Вярвам ви и ще ви обясня някои работи за футбола, но вие трябва да давате всичко от себе си."
- Този Лестър живее благодарение на своята сплотеност, но въпреки това някои изпъкват. Варди има 21 гола, Махрез - 16, а Н'Голо Канте е страхотен, когато става дума за отнемане на топката. Вярвате ли, че може да задържите тези звезди?
- Да, вярвам. Махрез и Канте започват да изпъкват едва сега, като 25-годишни. Имат качества, но трябва да се развиват стъпка по стъпка. Варди го познават всички.
- Колко важни за вас са играчи като Роберт Хут и Кристиан Фухс?
- Това са два крайъгълни камъка в нашата защита. Хут беше по мое време в Челси и дебютира като 17-годишен. Здраво момче, голяма личност и характер, дава ни самочувствие. Кристиан е друг тип, с много международен опит и ни помага в най-различни посоки. Разбира как да намери точния баланс по левия фланг, има отлична техника за центриранията си и мисли стратегически. Не трябва да се забравят и дългите му тъчове.
- До края на сезона във Висшата лига ви предстоят мачове с Уест Хем (б.р., днес), Суонзи и Евертън вкъщи, както и гостувания на Манчестър Юн и Челси. А вторият Тотнъм има гостувания на Стоук, Челси и Нюкасъл, както и домакинства на Уест Бромич и Саутхемптън. Кой е решаващият мач?
- Не знам какво ще се случи. Важното е да запазим спокойствие, да си спомним откъде идваме и как искахме единствено да оцелеем във Висшата лига. Но първо трябва да се концентрираме върху двете ни трудни домакинства - срещу Уест Хем и Суонзи.
- Притеснявате ли се, че играчите ви може и да не успеят да запазят спокойствие, а вместо това да се паникьосат?
- Надявам се, че напрежението няма да се стовари върху нас наведнъж.
- Според една нова анкета Лестър е вторият най-обичан отбор сред английските фенове. Как ще коментирате?
- Ще кажа, че във времена, в които само парите са от значение, даваме надежда на хората
- Ще бъде ли шампионската титла на Англия най-голямото ви постижение като треньор?
- Ако бяхме Челси, Арсенал, Сити или Манчестър Юн, щях да мисля за титлата. Но не сме. Затова предпочитам да не говоря за нея. А и четвъртото място, което ни е сигурно, е нещо прекрасно.
- След Евро 2016 селекционерът Антонио Конте ще напусне Италия, за да поеме Челси. Ще бъде ли удоволствие за вас да го наследите?
- Щастлив съм в Лестър и не мисля за промяна. Мисля, че Лестър ще бъде последната ми спирка във футбола. Надявам се, че ще ми дадат още един дълъг договор за 6-7 г. Така ще прекратя кариерата си в клуба.
- Футболът дава шанс за реванш тогава, когато най-малко го очакваш. Важи ли това за вас след лошия ви опит начело на Гърция?
- Аз съм щастлив човек, защото имам работа, която обичам. Наслаждавам й се от 30 г. Влязох с Лига 1 начело на Монако и след това станахме втори. В Гърция пък ме разкритикуваха и уволниха след 4 слаби мача. Но това е футболът...