Кой унищожи Лийдс Юнайтед? Това е въпрос, в който са преплетени убийство и прекомерни разходи, а отговорът е някъде между площад "Таксим" и офиса до сградата на "Мис Свят".

Трансформацията от клуб, който стигна полуфинал на Шампионската лига през 2001 г., до настоящ пътник към Лига 1 е една странна приказка.

Всичко започна на 11 януари 2000 г., когато Сафраз Наджиб бе пребит на "Боар Лейн" в центъра на града. Сред арестуваните бяха Джонатан Уудгейт и Лий Бойър и то в момент, когато популярността на Лийдс бе започнала да расте.

Сезонът за Лийдс вървеше повече от успешно. Голът на Дейвид Уедърол за Брадфорд Сити срещу Ливърпул в последният кръг осигури класиране на "белите" за Шампионската лига и отприщи безпрецедентно харчене на пари.

Питър Ридсдейл, тогавашният президент на клуба, бе много популярен. Неговото чувство за дълг след убийството на двамата фенове на "белите" преди полуфинала за купата на УЕФА с Галатасарай, го направи симпатичен на мнозина. Виждайки прободните рани Ридсдейл прати личният си шофьор да докара още кръвни банки от съседната истанбулска болница. Тогава никой не се съмняваше, че на него му пука.

Две години по-късно той се срещна със Сю Спрейт, една от вдовиците на убитите, преди предсезонната контрола с Фарсли Селтик. "Децата й са добре и изглежда, че тя успява да се справи", заяви Ридсдейл от офиса си в Лондон, в близост до сградата на "Мис Свят". По това време Дейвид О'Лиъри бе освободен, а клубът бе неуправляем.

Първата покупка на О'Лиъри  (на снимката) бе Дейвид Бати, като младият мениджър похарчи общо 144 милиона паунда. За да обезпечи тези амбициозни разходи, Ридсдейл сключи неизгодна сделка с Рей Ренсън за заем. Бордът на директорите на клуба убеди и Стивън Шехтър, финансист от "Уол Стрийт", да им отпусне 50 млн. паунда.

В последствие той трябва да получи 60 милиона осигурени от бъдещата продажбата на сезонни билети. "Необходимостта от тази сделка тогава бе надценена, признава един от директорите на клуба от онова време. - Нещото, което трябваше да се прави бе просто да се обслужва дългът. Тогава бяхме ударени от пропадането на трансферния пазар,а и през 2001 г. пропуснахме Шампионската лига заради една точка, а през 2002 г. заради едно място."

Питър Лоримър, легенда на Лийдс, собственик на кръчма, а по-късно и директор обаче е на друго мнение. "Дайте ми 100 милиона паунда и със сигурност ще се представя добре във Висшата лига, твърди Лоримър. - Питър обаче се разхождаше гордо."

Въпреки това, проблемите на клуба не дойдоха само от един човек. На 14 декември 2001 г. Уудгейт бе осъден на 100 часа обществено полезен труд. Следващият петък Лийдс посрещна Евертън на "Елънд Роуд", а Бойър бе на трибуните, поставен в трансферната листа, след отказа му да плати глоба от 100 000 паунда. В крайна сметка той плати, но клубът вече потъваше.

В съдебната зала Майкъл Дюбъри отрече съотборникът му да е замесен, но получи заплахи за живота си. О'Лиъри също получи заплашителни писма. На 1 януари 2002 г. Лийдс победи с 3:0 Уест Хям, а "белите" се изкачиха на първо място в класирането. Последваха обаче 10 мача без победа, а в края на февруари тимът бе на 9 точки от зона Шампионската лига. Дейвид О'Лиъри продължава да твърди, че срещу него се е водена подмолна кампания, и че след освобождаването му през лятото играчите са му се обадили за да му пожелаят успех.

Въпреки това Дани Милс, заяви че е бил жертва на мениджъра, който не го харесвал, а феновете се чудеха, защо Стивън Макфейл обявен за бъдещата звезда на клуба, бе титуляр само в един мач за 17 месеца.Новият мениджър Тери Венебълс стъпи на нестабилна почва след продажбата на Рио Фърдинанд на Манчестър Юн.

Дълговете вече бяха 82 милиона, разходите за заплати 50 милиона, а за наемите на Роби Кийн, Фаулър и Сет Джонстън отиваха други 60 милиона. Дължаха се и пари покрай изграждането на юношеската академия. Иронията е в това, че впоследствие Лийдс покри част от дълговете точно заради юношите на клуба, като Пол Робинсън, Алън Смит, Хари Кюъл, Джонатан Уудгейт, Джеймс Милнър, Стивън Макфейл, Аарън Ленън и Скот Карсън.

През 2002 г. надеждата за Лийдс бе завръщане в Европа, но работата на Венебълс бе възпрепядствана. Феновете не го обичаха, остана без Дакур и Бати, през януари и без Уудгейт, а през март бе уволнен. 10 дни по-късно Ридсдейл се оттегли. Лийдс продължи да губи точки, играчи и мениджъри.

Работата на Питър Рийд ще се запомни с факта, че професор Джон Маккензи, заяви че първо ще поспи, преди да му съобщи че е уволнен. И накарая всичко опря до Еди Грей, който преди това бе изгонен от поста асистент-мениджър от Рийд. Изпълнителният директор Тревър Бърч доведе клуба до купуването му от консорциума на Джерълд Креснър. Новото ръководство изплати дълговете, но стадиона бе продаден на два пъти.