Обикновено равносметки и изводи за представянето на определен отбор се правят в края на спортния календар. Тъй като обаче, за един тим сезонът на практика свърши, можем спокойно да анализираме неговото представяне. Едва ли някой се съмнява че въпросният отбор е Арсенал.

Хронология на падението - или 11 дни в Ада

На 25 февруари Арсенал излезе на стадион "Милениум" в Кардиф, за да се изправи на финал за Карлинг Къп срещу градския си съперник Челси. Мачът започна отлично за "детската градина" на Венгер. "Артилеристите" създаваха положение след положение и дори поведоха в резултата. Постепенно обаче Челси се върна в мача и благодарение най-вече на Дрогба обърна развоя на срещата, и отмъкна трофея от младите "топчии".

Освен загубата Арсенал трябваше да понесе и жестоки дисциплинарни наказания заради масовото сбиване в края на срещата. Ебоуе, Адебайор и Туре изгоряха за по три мача, а контузията на Диаби отложи операцията на рамото, която Тио Уолкът трябваше да претърпи след края на двубоя.

Три дни по-късно Арсенал напусна безславно другия турнир на домашната сцена - Купата на ФА. Срещу Блекбърн "топчиите" изнесоха урок по изпускане на положения, а с гол в края Бени Макарти прати момчетата на Марк Хюз на четвъртфинал.

Черната серия бе довършена на 7-ми март с драматичното отпадане от ПСВ Айндховен на осминафиналите на Шампионската лига. За пореден път липсата на острота в последната фаза на играта изигра лоша шега на Арсенал и дори се наложи противников играч да направи това, което нападателите на "артилеристите" не можаха. Алекс си отбеляза автогол, след което вкара и в правилната врата, за да разбие на пух прах надеждите на Венгер и компания за постигане на нещо по-значимо в най-престижния европейски клубен турнир.

Защо?

Най-големият проблем пред Арсенал е ефективността пред противниковата врата. За най-голямо съжаление на възпитаниците на Венгер определението за гол в правилника на играта е едно единствено и гласи следното: "Гол е отбелязан, когато цялата топка премине през линията на вратата между страничните греди и под напречната греда".

Положенията за гол не се броят за попадение, както и множеството пропуски. За гол не се смятат и ъгловите удари, нито пък безбройните подавания между съотборниците без противника да докосне топката. Футболът е игра на голове, и ако в края на мача от 20 шанса си оползотворил само един, а съперника от 5 - 2, можеш да виниш само себе си.

За всеки е ясно, че ако играчите на Венгер бяха реализирали дори половината от головите възможности, които им се откриха във въпросните срещи, попаденията на Макарти и Алекс нямаше да са победни, а протоколни.

Според мнозина в състава на Арсенал има достатъчна дълбочина що се отнася до защитата и халфовата линия. Не така обаче седят нещата в нападение, където празнината от евентуално отсъствие на Анри и Робин ван Перси се запълва много трудно. Вярно е, че Баптища вкара 4 гола на Ливърпул и 2 на Тотнъм. Също е вярно, че Адебайор се раздава докрай всеки път когато стъпи на терена, но дали това е достатъчно.

В тези три фатални мача, Арсенал не можеше да разчита на основните си реализатори и това се оказа решително. Ван Перси счупи крака си още през януари, а капитанът на "артилеристите" игра 25 минути само срещу ПСВ Айндховен и то не напълно възстановен. Нямам нищо против Баптища, Адебайор и Алиадиер, но те не отговориха на очакванията в най-важните моменти.

Сгъстената програма също си каза думата, но за нея "топчиите" също носят вина. Поради гореспоменатите причини Арсенал добави в календара си две преигравания за ФА Къп, като срещу Болтън се стигна до продължения. Редовното време не бе достатъчно и срещу Тотнъм на полуфинала за Купата на Лигата, където също се играха продължения.

Неминуемо умората се усети в някои от футболистите, а многото мачове провокираха доста контузии, като за двубоя с Рединг, който се игра три дни преди реванша срещу ПСВ, в състава на "артилеристите" имаше само 14 напълно здрави играчи.

Какво остава?

След като напусна всички турнирни състезания, за Арсенал остава единствено да защити честта си в английската Висша лига. Шансовете за титла са само математически, а финиширането сред първите 4 - почти сигурно. Това ще позволи на Анри да се възстанови напълно един път завинаги, а и завръщането на Ван Перси също няма да бъде форсирано.

"Бъдещето е светло"

При наличието на толкова талантливи играчи в невръстна възраст най-често срещаното определение за отбора на Арсенал е "млад и перспективен". Фразата "Бъдещето на "Емирейтс" е светло" също е доста популярна в коментарите относно тима от северен Лондон. Рискът при заклеймяването на даден отбор с "млад и перспективен" обаче е доста голям и е изключително грешно възрастта да се използва за оправдание.

Предизвикателството пред Венгер и неговия щаб е да променят това определение, като със сигурност в новото такова трябва да присъства думата "печеливш". Клубът се нуждае от трофеи и хубавото е, че "младите и перспективни" играчи го осъзнават.

За привържениците на Арсенал не остава нищо друго, освен да се радват на един от най-атрактивните футболни стилове, налагани някога и да се надяват, че точните изстрели на "топчиите" ще дойдат колкото се може по-скоро.