Последната голяма битка на стария британски лейбъризъм, социалистически и християнски, приключва с решаващо поражение през март 1985. След едногодишна стачка срещу правителството на Маргарет Тачър миньорите се предават и скоро, една по една, мините ги затварят. Но преди стачката и триумфа на Тачър онази левица се наслаждава на удивителна слава. Никога в европейския футбол не е виждано подобно чудо. Футбол и политика? Да, разбира се, случва се. Светът на символите е сложен.

Имаме един град - Нотингам, в индустриалното сърце на Англия. В средата на седемдесетте години Нотингам губи бързо текстилните си фабрики. Населението намалява. Икономическата криза и тази на лейбъризма се сливат във всеобщ упадък. Имаме един отбор - Нотингам Форест, толкова исторически, колкото и повяхнал. Форест е създаден през 1865 г. и взема червения цвят на италианския революционер Гарибалди.

През 1976 г. клубът има забележително минало (Нотингам помага за създаването на лондонския Арсенал, става първият клуб, експериментирал с поставянето на мрежи на вратите, както и с рефер, въоръжен със свирка, вместо с флагчета) и посредствено настояще във втора дивизия.

Имаме млад треньор - Брайън Клъф, който се отличава с ефективност (печели титлата със скромния Дарби Каунти през 1972), с чудовищен характер и с принадлежност към лейбъристите. При една миньорска стачка в Мидландс Клъф отива да подкрепи стачниците и дарява част от заплатата си.

Мистър Клъф, както настоява да го наричат, не може да бъде сравняван с моуриньовците и фъргюсъновците на днешния ден. Последните просто не биха издържали подобно сравнение. Една от знаменитите фрази на Клъф: "Знам, че Рим не е построен за един ден, но само защото аз не съм се захванал с това".

Имаме град, отбор и треньор - една взривоопасна смес. През 1977 г. Мистър Клъф качва Нотингам в елита. И тогава започва истинският празник: на следващия сезон 1977-1978 Форест става шампион. През 1979, годината, в която Тачър оглавява правителството, Нотингам е европейски шампион. А през 1980 г. повтаря успеха. Никой друг европейски тим няма повече КЕШ, отколкото шампионски титли на страната си. Форест осъществява този подвиг, като играе чисто и гладко. Това е първият британски тим, който обича топката. Друго знаменито изказване на Клъф: "Ако Бог искаше да играем футбол в облаците, нямаше да сложи трева на земята".

После идва упадъкът. Звезди като Шилтън и Френсис угасват. Мистър Клъф потъва в морето на алкохолизма. На 15 април 1989, когато Форест и Ливърпул почват полуфинала за Купата на Англия на стадион "Хилзбъро" в Шефилд, в един претъпкан сектор за правостоящи загиват 96 души. Трагедията "Хилзбъро" символизира края на една епоха. През 1993 г. Нотингам изпада и Мистър Клъф напуска.

Най-добрият британски треньор (тази титла може да оспорва евентуално неговият приятел Бил Шенкли, но никога Алекс Фъргюсън) почина през 2004 г. след трансплантация на черния дроб, осигурила му няколко месеца добавено време. Днес Нотингам Форест води жалко съществуване във Втора английска дивизия (Чемпиъншип). Но това, което направиха Мистър Клъф и скромният Форест, никога няма да бъде надминато.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".