Има няколко неща, които правят впечатление във Висшата Лига на Англия за последните седмици. Иска ми се да ги изредя и да опитам да намеря обяснение за една част от тях.
1. Слабият старт на възхитилите ни тимове от миналия сезон – Евертън и Ливърпул!
2. Промяната в игровия стил на Арсенал
3. Възходът на Челси
4. Силното начало на Астън Вила и Суонси
5. Проблемите на Нюкасъл.

Вероятно може да се изредят и още теми. Но тези ми се струват достатъчни на този етап. А и за някои от тях вече сме говорили в тази рубрика – за Астън Вила например, а и за Челси.

Простите отговори

Преди много години ми бяха казали винаги да търся отговорите в простичките неща. Защото когато на един въпрос, можеш бързо да намериш обяснение, то това е вероятно и най-правилния начин да тълкуваме случващото се. Да, има моменти, в които отговорите няма да са интересни или пък да са желаните, но ... добре, да се запитаме какъв точно им е проблемът на Ливърпул и Евертън?

При мърсисайдци всички знаем чудесно къде е проблемът – напускането на Суарес. Тимът през миналия сезон се възползва по прекрасен начин от качествата на уругваеца, бе съвсем близо до спечелването на титлата във Висшата Лига, но бе ясно, че той няма да остане още един сезон. Просто защото е латиноамериканец, изкушен от испанското първенство. Само че Ливърпул наистина разчиташе много на нападателя. Футболисти като Стъридж и Стърлинг бяха около него и бестяха с вълнуваща светлина, но тя в голяма степен бе продукт също на Суарес. Да, те са силни футболисти, но тепърва трябва да намерят мястото си в Ливърпул като лидери, като основни фигури, които да поемат отговорност във важните мачове. Или с други думи да бъдат какъвто бе Суарес миналия сезон. Може би си спомняте, че Джерард бе върнат назад в полузащитата, за да може да бъде полезен също на уругваеца – пасовете му пращаха топката от едната половина в другата умело и това даваше възможност противниковата отбрана да бъде хващана неподготвена. Енергията на Хендерсън също бе прекрасно „наместена" в този пъзел.

Но през лятото основната фигурка на този пъзел изчезна. И сега всички търсят нещо ново, различно, за да може Ливърпул пак да функционира толкова ефективно. Това е простичкият отговор защо нещата не вървят Ливърпул - защото го няма най-добрият играч. Това е! Всичко останало е следващо в списъка с обяснения. Получавам доста въпроси по темата и знам, че ще бъда скучен в отговорите си, поради което и ги пропускам. Но нещата стоят точно така и няма смисъл да говорим кой бил слаб и кой не.

Следващият важен въпрос е как да се оправят нещата? Може ли да стане с друг човек, който да играе ролята на Суарес? Вероятно е възможно, ако се намери точно такъв като него. Проблемът е, че няма. Има по-добри (не са много, а и не са на пазара, а и да са, ще струват много пари), има и по-слаби, но като него точно няма. Така че да сложиш Балотели и да искаш да е като Суарес няма логика. Италианецът е силен вътре в наказателното поле, когато има топката в краката. А сега той трябва да играе преимуществено на скорост и то не толова близо до вратата. С други думи да бъде като Суарес. Няма как да се случи.

Така че докато не се намери вариант, в който отново да се използват най-силните качества на отделните играчи, няма как да се стигне до нещо толкова вълнуващо в играта, колкото бе през миналия сезон. Ако помните Суарес бе ключова фигура преди два сезона за Ливърпул, но играта му не бе толкова ефективна, колкото стана миналата година. Тогава Роджърс му измисли мястото, което съчетано с всички останали играчи, даде резултат. Същото трябва да се случи и сега, но вече да се отчетат възможностите на футболистите в отбора, които сега са на разположение.

Синдромът на втория сезон

Доста по-различно е положението Евертън. Тимът на пръв поглед би следвало да играе по-силно то миналия сезон дори. Сега основните играчи останаха в тима, онези, които бяха под наем, вече са с постоянен договор (или поне повечето). Младите прогресираха и заеха своето място в състава. Мениджърът е същият. Да, обаче не се получава. Напротив! Ето едно сравнение между Евертън на Роберто Мартинез през миналия сезон и през този.

След 6 кръга П Р З ГР Т Позиция
Сезон 2013-2014 3 3 0 9:6 12 4
Сезон 2014-2015 1 3 2 12:14 6 15

Оказва се, че стартът сега е доста по-слаб от миналия сезон. Допуснати са над 2 пъти повече голове, но и са вкарани малко повече. Две от загубите сега са дошли от два двубоя, в които съставът е печелил преди година. Да, това са лесни препратки, но липсата на достатъчно точки и различната позиция в класирането препраща към един момент от развитието на Евертън в миналото – ерата на Дейвид Мойс и нейното начало. Вижте и класиранията!

Сезон П Р З ГР Т Позиция
2002-2003 17 8 13 48:49 59 7
2003-2004 9 12 17 45:57 39 17
2004-2005 18 7 13 45:46 61 4

Мога и още да продължа, но идеята е, че един треньор не е в състояние да гарантира с абсолютна сигурност, че стилът му ще е успешен за дълъг период от време. Винаги трябва да е готов да измисли нещо ново, за да направи отбора си различен и изненадващ за съперника. За мен точно това се случва с Евертън. През лятото всички имаха изобилие от време, за да прегледат внимателно играта на „карамелите" от миналия сезон и да се подготвят за двата си мача срещу тях. Между другото всеки тим прави такива анализи за своите съперници и има най-общ, готов план как да играе в такива мачове. Сега просто е ред на Роберто Мартинез да направи нещо ново за Евертън. Присъствието на Лукаку на крилото вече не изненадва никого. Или пък способността на Нейсмит да се връща назад и от дълбочина да прави извеждащи подавания. Съперниците на Евертън са нясно с такъв игрови план. И противодействат. Някои по-добре (като Челси), други не чак толкова добре (като Уест Бромич), но като цяло има ясен план как се играе срещу Евертън. И Кристъл Палас го демонстрира най-ясно.

Мърсисайдски проблеми

Оказва се, че Ливърпул и Евертън имат доста общи неща – те трябва да освежат играта си като идеи. Не е задължително да се изоставят печелившите практики от миналото, но е ужасно даден отбор да не добави нещо ново и различно в играта си. През миналия сезон изпитвахме огромно уважение към двамата мениджъри на Ливърпул и Евертън. Те наистина ни впечатлиха. Но сега са изправени пред дори по-сериозен проблем – как да направят така, че отново да изненадат всички с представянето на тимовете си. Няма да им е лесно, но пък може да е затвърждаващо славата им действие. Сезонът е пред нас, ще видим дали ще се получи.