Капитанът на Лутън Том Локиър говори за пръв път, откакто колабира в 59-ата минута на мача на тима му с Борнемут във Висшата лига на 16 декември.
Той призна, че е бил "на практика умрял", след като сърцето му спря за 2 минути и 40 секунди на терена.
"Оттогава търся отговори, но не успявам, защото наистина всичко беше наред. Тичах към средата на терена, когато се случи това. Мислех, че всичко е окей, но след секунда вече не беше", спомни си Локиър.
"Събудих се и парамедиците бяха там. Разбрах веднага, че е нещо различно от това, което ми се случи през май. Миналия път чувствах, че сякаш се събуждам след сън, а сега се събуждах от нищото", добави футболистът.
Капитанът на Лутън добави, че е почувствал облекчение, когато е разбрал, че е жив.
"Разбрах, че има повече паника около мен и бях дезориентиран. Не можех да говоря, не можех да се движа. Помислих си: "Можех да умра тук". Беше сюрреалистична мисъл. Усещах, че слагат система в ръката ми и беше странна смесица от емоции. Накрая се съвзех и успях да говоря и да отговарям на въпроси. Когато се почувствах добре, беше облекчение, че съм жив. "Най-тежко беше, че семейството ми е видяло това. Те са го преживяли по-зле. Баща ми беше на трибуните, а приятелката ми беше бременна в седмия месец по това време".
Локиър не знае дали ще може да играе отново футбол.
"Майка ми си е била вкъщи, като е слушала по радиото. Тя е отишла да прави чай, след като Борнемут вкараха гол и след като се е върнала, брат ми е спрял радиото. Тя е попитала "защо". Това е голямата картина, която хората не виждат, а е най-трудно да се справиш с това. Няма да лъжа, това бяха трудни два месеца. Не знам дали ще се върна. На практика бях умрял и не съм говорил за това оттогава", завърши той.
