Поглеждайки към футбола от 80-те години на миналия век често е трудно да си спомним какъв беше, дори да сме били по стадионите и то на млада възраст. Играта преди събитията от април 1989 година беше много по-различна от днешния свят на супер лъскави звезди, населяващи Висшата лига на Англия.

През 1989 г самата идея, че целият свят ще се интересува от английския футбол щеше да бъде посрещната с голям смях от всички точки на планетата. Клубовете от Англия бяха наказани да не играят в европейските турнири заради трагедията на „Хейзъл" през 1985 г на финала на Купата на европейските шампиони между Ливърпул и Ювентус. Тълпи, навряни като животни в клетки по стадионите, често държащи се отвратително. Вълната през това време направи насилието модно като дизайнерски аксесоар, а футболът изглеждаше така, сякаш се отправя към зла съдба, водеща антисоциална насоченост.

Трагедия, като случилата се на стадиона на Шефилд Уензди „Хилзбъро" можеше да се стане навсякъде, а че не се случи преди това беше истинска изненада. Предупредителните знаци бяха налице: 66 загинали на „Айброкс" през 1971 г, ужасяващият пожар на стадиона на Брадфорд Сити, „Хейзъл". Но нещата продължиха както преди. Феновете се наблъскваха по стадионите, охранявани от полицията, сякаш са престъпници, а не присъстващи на спортно мероприятие.

Доброто и лошото от случилото се на „Хилзбъро" ще бъде дебатирано другаде и от по-добре квалифицирани хора, но дълготрайните последствия за футбола и революционизирането на играта в Англия си струва да бъдат разгледани.

Със сигруност след трагедията никога нищо вече няма да бъде същото. В двадесете години след инцидента английският футбол премина през революция и като във всяка революция имаше победители и загубили.

Най-очевидната промяна беше физическа. Докладът Тейлър, приет в зората на нещастието в Шефилд, направи препоръките си и стадионите много бързо се превърнаха в съоръжения само със седящи места. Нови стадиони се построиха в цялата страна и този процес се продължи, като старите катедрали на английския футбол сега са част от миналото.

Мейн Роуд, Филбърт Стрийт, Айрсъм Парк, Бейзбол Граунд, Рокър Парк, Бърндън Парк и много други паметни имена сега са супермаркети, автомобилни паркинги или апартаменти. Чисти, модерни, целево построени стадиони ги замениха в Манчестър, Лестър, Мидълзбро и другаде.

Преди това да бъдеш на мач се изроди от това да си на стадиона и просто да гледаш до част от играта в тъмната й слава - възприе се като позитивно антисоциално поведение, като да не си сложиш колана в колата.

Охраняването на новите стадиони също се промени. Неагресивни стюарди се появиха и известните хулигани бяха набелязани, разкрити и наказани. Да се биеш преди, повреме или след мач стана непопулярен спорт, преследван само от посветени на желанието за насилие вандали, които вече практикуват далече от стадионите.

Подобни очиствания помогнаха да се прокара пътят към най-драматичната промяна в английския футбол от рождението на играта: Висшата лига.

Обетованата земя

Основаването на Висшата лига, рафинирана версия на идеята за „Супер лига", която беше предложена от водещите фигури през 80-те години, беше повече като прострелване в ръката. Тя преобрази играта по начин, който щеше да накара доктор Франкенщайн да се гордее.

„Скай" инвестира много пари, за да си осигури телевизионните права за новото състезание, а тези пари помогнаха играта да стане по-изкусна, по-добре организирана и по-конкурентна. Помогна за създаване на климат за безмилостна конкуренция на свободния пазар - да си част от лигата, заради финансовите премии стана по-важно от радостта от спечелването на Купата на Англия, например.

Парите доведоха в Англия и най-добрите сред талантите в световния футбол. Надпреварата се провежда на по-висока скорост и с по-голям интензитет от вероятно всяко друго първенство по света.

Мнозина биха оспорили, че подобна атмосфера, в която парите са по-значими от историята или традицията, е еднопосочен път към банален, замиращ и бездушен спорт - повече за повърхностния блясък, отколкото за истинската слава. Мнозина биха били на противоположното мнение, че „продуктът" днес е толкова добър, че всякакъв дебат е безсмислен. Както и че мултикултурният модел, събран във Висшата лига е позитивен пример за обществеността като цяло.

Това което със сигурност е вярно, че телевизионният фен, той или тя където и да се намира по света, сега е много по-важен за много клубове от местните привърженици, които в повечето случаи може и да имат проблем да си позволят купуването на билети за мачовете на любимия отбор. Заедно с парите на „Скай" и чистите стадиони, цените за достъпа до мачовете тръгнаха нагоре, което означава, че футболът излезе от възможностите на много от традиционните си фенове: човекът от работническата класа и неговото семейство.

Това може би се променя сега, когато световната рецесия налага влиянието си дори над футбола. Да отидеш на мач, което някога струваше колкото билет за кино, не е вече лесното съботно занимание отпреди години. Сега футболът заема различно място в йерархията на почитателите си - по-малко рутина и повече ритуал, което е свързано с цената му.

Може би най-естествената финална точка е да погледнем към самия стадион „Хилзбъро". Някога съоръжение от световна класа, използвано при домакинството на Мондиала през 1966 г и Европейското първенство през 1996 г, както и за полуфинали от турнира за Купата на Англия. Сега изглежда сянка на самия себе си, като стана жертва на тежки наводнения през последните две години.

Шефилд Уензди, установеният собственик на стадиона, е добър пример за жертва на революцията. Преди по-малко от декада клубът беше във Висшата лига, а не много преди това участваше и в Европа - с отбор, в чийто редици личеше името на Паоло Ди Канио. Нарасналият натиск след няколко слаби сезона накара „кукумявките" да харчат все повече и повече в отчаян опит да се задържат в „Обетованата земя".

Провалиха се като почти стигнаха до закриване, а сега се борят в долната половина на Чемпиъншип, като преди няколко сезона усетиха атмосферата и на Лига 1. Тяхната история не е уникат. Погледнете положението на Лийдс, Лестър, Нотингам Форест, всички тези отбори станаха жертва на климата на безмилостна конкуренция, който Висшата лига създаде.

Някои ужасни и тежки уроци бяха научени в онзи слънчев ден в Южен Йоркшир. Те оставиха такава сянка, че тя още стои над нас двадесет години по-късно. Някои от тях най-вероятно все още учим.

Зак Уилсън