„Нямах представа колко добре се е получило, докато не се усетих, че всички в съблекалнята говорят за това. Наистина беше страхотно, но бях изненадан от реакцията на останалите“, разказва Деле Али. Става въпрос за гол срещу Кристъл Палас. Спърс се мъчеше при 1:1, когато Али пое свалената от Кристиан Ериксен топка. С първото движение я укроти, с второто я прехвърли през рамото си над главата на стоящия зад него Майк Йединак. Третият удар бе светкавично воле в долния ъгъл на вратата.
„Това движение вече ми се получава естествено. С едно от момчетата, които отговарят за екипите, имаме игра – всеки от нас се опитва да прехвърли топката над глава и да удари воле при обръщането. Затова той си приписа заслугата за този гол“, разказва 20-годишният Али.
Някои твърдят, че това е най-добрият гол на „Селхърст Парк“ от прехвърлящия удар на 21-годишния Дейвид Бекъм срещу Уимбълдън през 1996 г. Али не иска да го сравняват с легендата. Всъщност той почти не го е гледал като малък. Деле е само на 7, когато Бекс напуска Манчестър Юнайтед в посока Реал Мадрид, и на 11, когато халфът се отправя към ЛА Галакси.
„Любимците ми бяха Джерард и Роналдиньо. Всички хлапета на моята възраст харесваха Роналдиньо заради стила му. Виждаше се колко много обича играта. Гледах какви неща прави и се
опитвах да ги повторя, но почти никога не ми се получаваше
Джерард пък ми харесаше заради отношението си на терена. Той определено не обичаше да губи. Опитвах се да го копирам и дори си взимах същите обувки. Най-добре си спомням гола му на финала за купата с Уест Хем. Това трябва да направи един велик играч във велик момент“, спомня си Али.
Смесица от безгрижното забавление на Роналдиньо и амбициозния и непримирим Джерард – това е Деле Али, най-обещаващият младеж в съвременния футбол. Той тича бързо през футбола. Само преди 10 месеца играе срещу отбори като Порт Вейл, Флийтууд и Рочдейл за родния си МК Донс, с който се бори за промоция в Чемпиъншип. Именно в Милтън Кийнс за пръв път се запознава с играта, а на 11 години се присъединява към доновете и веднага привлича вниманието.
„За пръв път ми направи впечатление при едно гостуване на Норич. Имахме и други добри момчета, но Деле наистина обичаше да владее топката и непрекъснато опитваше нови неща. За мен това, което прави, не са самоцелни трикове. Той се опитва да изрази себе си“, разказва шефът на школата на доновете Майк Дав.
По поведението си на терена Али напомня по-скоро за уличните футболисти от южноамериканските фавели, отколкото на възпитаник на академия от лондонските предградия. Той е смел, поема рискове и вдига феновете на крака с изпълненията си.
„На 15 Деле започна да тренира с първия тим – спомня си мениджърът на МК Донс Карл Робинсън. - Винаги е умеел да влияе на играта. На каквото и ниво да играеше, го правеше по свой начин. Освен че е непредвидим с топката, той има невероятна работна етика. Умее да покрива много голяма част от игрището, енергията му е невероятна.“
Али е надарен с естествен атлетизъм, но основният му коз е ентусиазмът. „Винаги се опитвам да се забавлявам на терена. Като малки всички се опитвахме да направим „мрежички“ на противника и аз все още го правя. В Донс го направих на треньора Дарън Потър, но той го прие като шега, каквато си беше“, твърди Али. Във фенски профил в Туитър има статистика на „мрежичките“, които е направил в Тотнъм – 14: „Най-много ми хареса да го направя на Лука Модрич в предсезонната контрола с Реал.
Друго си е да мушнеш топката между краката на техничен играч.“
Но едно е да си направиш майтап с плеймейкър, а съвсем друго с коравите защитници и опорни халфове във Висшата лига.
„Много от по-старите играчи се опитват да ми се карат, защото се смея много на терена. Но аз просто се забавлявам и мисля, че това е част от играта. Те би трябвало да го очакват. Аз например нямам нищо против да ме ритнат“, твърди Али.
Да, той не се бои да се хвърли в боя. Още в дебюта си във Висшата лига се спречка с Ръсел Мартин от Норич. Този навик му е останал от академията на доновете, където Дав и треньорите се опитват упорито да го укротят, но вместо тях той се вслушва в думите на капитана Дийн Люингтън. „Когато започнах да играя там, имах навика да се хвърлям в отчаяни шпагати в краката на съперниците. Треньорите се опитваха да ме отучат, но Дийн ми каза, че това е много силен момент в играта ми и трябва да го запазя – казва Али. - Като млад играч, идващ от Лига 1, доста съперници се опитват да ме поставят на мястото ми, затова трябва да съм твърд. Опитвам се да бъда себе си на терена. Понякога се впрягам повече, отколкото трябва, но все още съм само на 20 и имам още много да уча.
Почетино много ми говори за това, също и Юго Лорис. Откакто съм в Тотнъм, той ми е помогнал най-много. Казва ми да не губя агресията си и да вярвам в себе си.“
Именно заради мениджъра Маурисио Почетино младият играч избира да премине в Тотнъм. Към него има интерес от Арсенал, Ливърпул, Нюкасъл и дори Байерн Мюнхен. „Щом чух, че ме искат в Тотнъм, изобщо не мислих повече. Най-важното беше треньорът.
Исках да пробия и затова трябваше да отида при човек, който също като Карл Робинсън не се притеснява да залага на млади играчи във важните мачове“, признава Али.
Осем играчи на Тотнъм дебютираха в националния отбор на Англия, откакто аржентинецът Почетино дойде в клуба през 2013 г. „Наистина не го очаквах. Бяхме в Монако за мача от Лига Европа и мениджърът ме попита какво ще си помисля, ако ме викнат в младежкия отбор на Англия. Казах му, че за мен би било чест да играя за страната си във всяка възрастова група, той ми каза, че по-скоро биха ме викнали в мъжкия тим“, разказва Али. Влиза в игра в квалификацията срещу Литва, а за пръв път започва като титуляр в контролата с Франция. В един момент топката му пада удобно и той прострелва капитана си в Тотнъм Юго Лорис от над 20 метра, за да вкара първия си гол за Англия. „Стана просто така, едва след това се замислих какво се е случило. Видях, че топката идва, успях да я уцеля добре и тя влезе. Юго беше много щастлив за мен, но да ви кажа, за мен бе много сладко да вкарам първия си гол точно на него. Още не съм му го казал, не знам как ще реагира“, казва Али.
Той все още трудно се приспособява към голямата промяна в живота си – доскоро момче от предградията той вече е футболна звезда във Висшата лига. Признава, че
все още не знае как да използва пералната машина
и се опитва да се ориентира в живота под светлината на прожекторите в Лондон.
„Мисля, че се справям, пък и всички ми помагат. Не мога да готвя нищо освен пържени яйца. Надявам се да се науча, но засега се доверявам на готвача на Тотнъм. Той готви страхотно и си взимам храна за вкъщи от клуба – твърди Али. - Във Висшата лига е много тежко и затова се опитвам да си почивам, когато мога. Запалих се по Call of Duty, 15 души от отбора я играят – Фертонген, Алдервейрелд, Уокс (Кайл Уокър), Бенталеб. Ерик Дайър е най-слаб (смее се). Освен това се облича най-зле, нито една от дрехите му не му става, пък и е най-лошият танцьор, въпреки че се опитвам да го науча на нещо.“
Дайър е най-добрият приятел на Деле в отбора. Двамата са почти набори и почти земляци, а последния сезон оформиха отличен дует в средата на терена в Тотнъм и националния тим. Ерик се увлича и по бокса, а Деле му е обещал да му уреди мач със световния шампион в тежка категория Антъни Джошуа, което не е особено приятелски жест. „Но иначе е добро момче и страхотен играч. Откакто съм в клуба, сме много близки и мисля, че това ще е от тези приятелства, които са до живот“, смята Али. Той обаче си мечтае да се раздели с Дайър поне на терена, за да преследва мечтата си да облече фланелката с номер 10, която в момента е притежание на Хари Кейн. Не смята, че има опасност бързото превръщане в звезда да му замае главата. „Наистина се надявам да играя на европейското първенство във Франция. Знам, че трябва да се развивам още. Слабото ми място е играта с левия крак – трябва да я подобря. Често оставам след тренировка, за да усъвършенствам къси и дълги пасове – признава Али. - Определено не мисля, че вече съм там, където трябва. Имам да постигна още много. Много съм благодарен за това, което ми се случи досега, но искам повече. В следващите пет години искам да стана титуляр в националния отбор и да спечеля Шампионската лига. С Тотнъм, разбира се".
