"Червеният" подарък, който получи Ники от баща си Борислав Михайлов по случай 19-ия си рожден ден, е повече от невероятен. Боби показа нагледно какво става, когато заговорят човешките гени, като изстреля сина си на "Анфилд".

Да, точната дума е изстреля. От кошмара с Вердер и после с Черно море, през настръхналите "сини" фенове, до митичния клуб Ливърпул. Пред внука на Бисер и син на президента на БФС има поне 20-годишна давност да докаже, че може да стане пророк извън собствената си страна.

Знае се, че вратарският пост е като уискито, вината, изобщо като тънките алкохоли. При вратарите е същото - колкото по-старее, толкова по-добър става. Дали Ники ще опровергае всички прогнози и ще завърши един ден кариерата си като Дино Дзоф или Гордън Бенкс, зависи само и единствено от него.

От една страна Боби не може да го направи от трети вратар първи, или ако решат да го пратят в третия тим на града - Транмиър, не може да се намеси. Хубавото в цялата работа е, че в Англия, ако покажеш, че си добър на терена, дори и да си "гост" на страниците на "Сън", и с топ не могат да те пипнат.

За разлика от България, хората знаят как да отделят светското от футболното. Разбира се, в този случай трябва да вървиш по ръба на медийния бръснач и няма да се порежеш. Прекалиш ли, ти остава само футболното  име като на Пол Гаскойн или Тони Адамс, или който и да е друг велик играч, попаднал в светския водовъртеж. Но и в този случай трябва къртовски труд, за да си извоюваш собствена футболна аура. Па макар и след това сам да я засенчиш. Изобщо изборът е на Ники. Той бе пренесен през българското "Разпни го". Остава сам самичък да се потруди за своето "Осанна".

И още нещо. Няма никаква случайност, че бащата заведе сина си в Ливърпул. Нали в агитката "Коп" пеят "Вие никога няма да сте сами". Така и Боби не остави сина си сам. Публиката на Ливърпул също няма да остави Ники изолиран. Стига, разбира се, той сам да не го стори...