Преди 20 години Мартин О'Нийл продаваше застраховки. Сега един от най-великите клубове в английския футбол вижда в него човека, който да проведе правилната политика, за да изведе Астон Вила от блатото на посредствеността.

Една от най-харизматичните личности в играта сложи край на спекулациите за бъдещето си и на 15-месечното си отсъствие, след като наследи Дейвид О'Лиъри.

На първата пресконференция при назначаването си в петък вечер северноирландецът обяви, че ще разполага с пари за трансфери.

Номер 1 в неговия списък е капитанът на националния ни отбор и негов любимец от времето в Селтик Стилян Петров.

Мартин О'Нийл се изправя пред огромно предизвикателство. Той поема страдащия английски гигант навреме, за да проведе краткото предсезонно турне в Германия и Холандия, което започна вчера срещу Хановер на Чавдар Янков, но има само две седмици на разположение, за да подготви тима за новия сезон в Премиършип.

Откакто Брайън Литъл напусна през 1998 г., клубът от Бирмингам преживява шокиращ период, в който Джон Грегъри, Греъм Тейлър и последно Дейвид О'Лиъри се провалиха в опитите да върнат славните времена от 80-те. И което е още по-лошо, никой от тримата дори не се доближи до това.

Пътят, който двукратният носител на КЕШ като играч измина, за да се превърне в един от най-значимите треньори на Острова бе дълъг. Той стартира в аматьорската Бийзър Хоумс Лийг с Грантъм Таун. Бившият капитан на Северна Ирландия прие работа, която настоящите звезди милионери биха подминали, държейки се за носа.

При първото си назначение О'Нийл получаваше заплата 100 паунда седмично. Но този опит плюс наученото под ръководството на великия Брайън Клъф в Нотингам бяха основата на следващите две десетилетия на успехи с Уигън, Норич, Лестър и Селтик.

О'Нийл носи страстта в професията, която всички фенове искат да виждат. Той бе изборът не само на Елис и на феновете, но и на всички четири консорциума, които искат да притежават клуба.

О'Нийл е готов да заяви ясно исканията си пред шефовете си и не се страхува да си тръгне просто ей така, ако те не бъдат изпълнени. Той трябваше да се справи със суровото отношение от трибуните в ранните си дни в Лестър, но си правеше труда да чете писмата от привържениците си и да отговаря на много от тях лично, за да проумее исканията на хората.
54-годишният северноирландец не е типичният футболен мениджър, който познава играта и нищо друго.

Той учеше за адвокат и бе увлечен по криминологията. Посещаваше някои от най-известните съдебни дела в британската история, включително случаите с Йоркшърския Изкормвач и Черната пантера О'Нийл започна спортната си кариера, практикувайки ирландски футбол, преди да избере правилния спорт и да спечели купата на Ирландия с Дистилъри през 1971 г.

Наградата бе европейски сблъсък с Барселона. Той се премести във Форест по-късно същата година, но кариерата му придоби различни измерения едва след пристигането на Брайън Клъф 4 години по-късно.

Полузащитникът игра основна роля при двойния европейски триумф на Нотингам с КЕШ през 1979 и 1980 г. След 371 мача и 62 гола той напусна Форест, след като трябваше да отстъпи мястото си в центъра на полузащитата, за да играе отляво. Той никога не опита отново същия успех като играч, въпреки че бе капитан на Северна Ирландия при най-големия успех на страната, когато надигра Испания на Мондиал 1982.

Кратките му престои в Норич (на два пъти), Манчестър Сити, Нотс Каунти, Честърфийлд и Фулъм бяха последвани от травма на коляното, която сложи край на кариерата му през февруари 1985 г.

Трансформацията към успехите от другата страна на тъчлинията не беше бърза, затова и Мартин трябваше да продава застраховки, за да издържа семейството си.

Изминаха две години преди шефът на Грантам Тони Балф да го назначи за старта на сезона 1987/88 г. Той доведе в отбора бивши професионалисти като Алън Кенеди, Тери Кърън и Джон Робъртсън.

Въпреки че съвсем доскоро европейските триумфи и победите на световни финали бяха нещо нормално за О'Нийл, първите му цели като мениджър бяха от типа на Ивънс Халшоу
Флуудитс къп, за която достигна първия си финал и загуби от Олфретън Таун.

Несъгласие с боса заради бюджета за възнаграждения на играчите го принуди да напусне през 1989 г. и след два месеца начело на Шепърд Чартърхаус, той направи стъпка нагоре, поемайки Уикъмб Уондърърс.

Клубът бе във Воксхол Конфърънс, когато О'Нийл започна петгодишното си властване през февруари 1990 г. След триумфа с ФА трофи, през 1993 г. той спечели промоция във Футболната лига и 12 месеца по-късно последва нова, вече във II дивизия.

Репутацията на мениджъра разцъфваше и през лятото на 1995 г. Норич върна изгряващата звезда сред треньорите на "Кероу Роуд". О'Нийл издържа само половин година и напусна през декември след скандал с президента Робърт Чейс за трансферния фонд.

"Канарчетата" загубиха, спечели Лестър. О'Нийл пристигна на "Филбърт Стрийт", за да провокира най-успешния период в историята на клуба. Той не спечели на своя страна феновете веднага, но те бяха негови веднъж завинаги след драматичния гол на Стив Кларидж на финала в плейофите през 1996 г., с който промоцията бе постигната още в първия му сезон.

Последваха четири поредни години в Топ 10 на крайното класиране, два поредни сезона на финал за Купата на лигата и триумф с трофея през 2000 г., две участия в турнира за купата на УЕФА. И тук Мартин не разполагаше с кеш за трансфери, но успя да измъкне максимума от футболисти като Мъзи Изет, Роби Савидж, Нийл Ленън, Стив Уолш и Емил Хески. Без нужните финанси, с които да подобрява позицията в елита, постепенно той започна да се ослушва за оферти и Селтик го потърси съвсем навреме.

Ако имаше работа на света, на която той не можеше да откаже, тя бе на "Паркхед". На 14 години той  се ръкува с Джок Стейн и докосна европейската купа по време на среща на фенове с прочутите Лисабонски лъвове.

Неговият шанс дойде след абдикацията на Джон Барнс през февруари 2000 г., въпреки че О'Нийл не пое клуба преди лятото на следващата година, а настоящият мениджър на младежите на Англия Питър Тейлър зае неговото място в Лестър.

Селтик беше различно предизвикателство. С цялото ни уважение към Уикъмб и Лестър, „детелините" най-после доведоха О'Нийл в лигата на големите. Той трябваше да понесе цялата отговорност и тежест на мениджърския пост в клуб, който бе печелил шампионската титла в Шотландия само веднъж в последните 13 години.

И още веднъж О'Нийл се справи и то със стил. "Детилините" спечелиха домашен требъл в първия му сезон. Той остана на „Паркхед" пет години, в които донесе три пъти шампионската титла, три пъти купата на  Шотландия и купата на лигата. Бившият полузащитник на Нотингам изведе „детелините" до финал за купата на УЕФА, където бе победен от Жозе Мауриньо и неговия Порто.

Изглеждаше, че периодът на О'Нийл на „Паркхед" ще бъде безкраен, но през 2005 г. той изненадващо напусна, за да прекарва повече време с болната си съпруга Джералдин. Това беше шок за феновете на Селтик, но и разбираемо решение и проява на мъжественост.

Медийните му изяви след това бяха толкова редки като появите на Чудовището от Лох Нес. Все пак през лятото на 2006 г. О'Нийл излезе от анонимността си, за да коментира Мондиал 2006 за Би Би Си. Той бе интервюиран от ФА за поста на национален мениджър на Англия, но работата така и не му бе предложена. Всички обаче знаеха, че О'Нийл отново е на светло. Включително и Вила...

Защо Стилян е нужен на Вила

Стилян Петров не случайно е първият футболист, който Мартин О'Нийл ще се опита да привлече като мениджър на Астон Вила. През миналия сезон един от най-славните английски клубове едва се спаси от отпадане в елита, а лятото бе белязано от броженията срещу президента Дъжг Елис, очакваната смяна на собствеността и мениджърската промяна.

Покрай толкова събития не остана време за селекция и досега във Вила няма привлечен нито един нов футболист.

Стилян не само бе ключова фигура при успехите на Селтик под ръководството на О'Нийл. Той иска да напусне Шотландия и да се премести на юг. Той е много подобен на функциите, които самият О'Нийл някога изпълняваше като играч.

И преди всичко Стенли е точно футболистът, който липсваше на Вила през миналия сезон. Вила има чудесен вратар в лицето на Сьоренсен, стабилна защита с Дилейни, Риджуел, Мелберг и Бума, качествени флангови играчи като вдъхновяващия капитан Гарет Бари и нападатели като Милан Барош, Хуан Пабло Анхел, Кевин Филипс и Люк Моор.

Отборът обаче винаги се проваляше в центъра на полузащитата, където Гавин Маккан се оказваше недостатъчно качествен, Лий Хендри недостатъчно твърд, а Стивън Дейвис - недостатъчно опитен.

О'Нийл има месец на разположение, за да подсили състава и ще насочи вниманието си към играчи във всяка линия, но тъкмо човек като Стенли му е нужен повече от всичко.

ОТЗВУК

Мениджърът: КЕШ си Остава моята мечта

„Това е фантастично предизвикателство за мен - коментира новият бос на „виляните" Мартин О'Нийл след назначаването си. - Аз се отнасям с огромен респект към историята на този футболен клуб. Нашата задача сега е да върнем славните му дни. Това е трудно, но защо да не опитаме!?"

„Изминаха 25 години, откакто Вила спечели Европейската купа, но това си остава мята мечта и сега - продължи той. Асистентите му от периода в Селтик Джон Робъртсън и Стив Уолфорд също ще пристигат с него на „Вила Парк". - Ще имам на разположение пари, за да подсиля състава и смятам да ги използвам.

Трябва бързо да свикна с играчите. Познавам повечето от тях от разстояние, но съвсем друго е да роботя с тях."

Изминаха 6 години, откакто О'Нийл напусна Премиършип, е сигурен, че ще свикне отново със стандартите. „Имам достатъчно ясна представа какво представлява Премиършип - коментира той. - Играта може би се е променила малко, но аз не съм сляп за това и се надявам, че ще се адаптирам бързо. Фантастично е да съм отново тук и то с такъв клуб."