В еврозоната икономическият оптимизъм, ултра ниските лихвени проценти и ожесточената конкуренция сред банките повишиха раздаването на кредити в частния сектор до най-високите нива от финансовата криза насам. И това щеше да е добра новина, освен ако нямаше един голям проблем: твърде високата задлъжнялост на региона, пише The Wall Street Journal.
През последното десетилетие дългът на компаниите и домакинствата в еврозоната се е повишил с около 12 процента до 160% от брутния вътрешен продукт, по данни на Банката за международни разплащания. През същия десетгодишен период дългът на частния сектор в САЩ е намалял с около 14 процентни пункта до 152% от БВП.
Сериозният ръст на кредитирането е един от страничните ефекти след почти десетилетие на ултра хлабава парична политика от Европейската централната банка, която намали рязко лихвите под нулата и започна да изкупува облигации, за да съживи икономиката след кризата -- която всъщност бе причинена от твърде големите задължения.
Управляваната от Марио Драги институция прави премерни крачки към премахването на улесненията. Но създаденията и благодарение на тях дълг може да увреди тежко компаниите и семействата, които имат твърде голям дълг, което ще забави растежа на икономиката.
Повишаващите се лихви правят тегленето на нови заеми и връщането на стари по-трудно и за хората, и за компаниите, което уврежда възможността им да харчат и инвестират. Някои дори може да фалират.
"От 2008 година насам няма значим спад на частния дълг в еврозоната, като дял от брутния вътрешен продукт", казва Йорг Крамер, главен икономист в Commerzbank във Франкфурт.
Националните регулатори все повече се притесняват, че ниските лихви може да създават балон в цените на някои активи. Въвеждайки лимити, те се надяват да обезкуражат домакинствата и компаниите от тегленето на заеми, които могат да плащат само заради настоящата ситуация с ниските лихви. Задачата е особено важна за валутен съюз като еврозоната, тъй като националните власти се изправят през различаващи се бизнес цикли, но не могат да променят сами лихвите, за да охладят или стимулират икономиката.
В Холандия и Португалия властите накараха банките да ограничат ипотечните кредити до 90% от стойността на жилището. Във Финландия наскоро този таван бе намален с пет процентни пункта до 85%.
Цените на жилищата се повишиха средно с около и над 10% за година в Ирландия, Холандия и Португалия. Голяма част от парите зад покупките са заети от банки. В Холандия дългът на домакинство е средно 270% от нетния им разполагаем доход - по-високо съотношение, отколкото през 2007 година.
За сравнение, домакинствата в САЩ са намалили задлъжнялостта си до 112% от 144% през 2007 година, по данни на OECD.
Компаниите също имат твърде големи задължения. Заемите към бизнеса в еврозоната са се увеличили през януари с най-бързия им темп от финансовата криза насам - 3,4% на годишна база. Разбира се, Европейската централна банка иска компаниите да заемат средства, за да могат да инвестират. Но институцията се притеснява, че ниската цена на парите окуражава инвестиции, които са печеливши само при ниските лихви и това крие риск при тяхното повишение.
Във Франция корпоративната задлъжнялост се повиши до около 134% от БВП от 104% преди десетилетие. Затова наскоро властите в страната поставиха таван на експозицията на банките към високо задлъжнели големи компании и намекнаха, че могат да накарат кредитозаемателите да повишат капиталовите си нива.
