"Червената" публика, "армейската" футболна общност като цяло изведнъж започна да се държи като в периода на първите мачове на отбора във В група. Тогава, през лятото на 2015 година, виждайки отбора си сред тимове като Струмска слава Радомир, Чепинец Велинград и Чико Бяга, се започна едно масово посещение не само на домакинските мачове, но и на тези извън стадион "Българска армия". Помните първото домакинство, няколко "гостувания" пък се играха на стадиона на Локо София, там също бе претъпкано. И, разбира се, след първите няколко убедителни победи стана ясно, че няма как ЦСКА да не е сигурен първенец в края на сезона. Имаше искра, имаше емоция и запомнящи се моменти. Отборът бе подкрепян силно, когато бе на историческото си дъно - в третия ешелон.
Сега се случва някакъв по-скромен римейк с две различни особености. Най-напред трудно е да си представим, че червените биха повторили онзи убедителен рейд, да приемем, че шампиони няма да станат следващата пролет. И другата разлика идва от състава - тогава само млади българи с няколко опитни имена, сега - с между нула и един роден титуляр. След срамното затъване, серията неубедителни игри, започвайки почти от началото на календарната година, резилите в края на миналото първенство, не по-малките излагации в началото на настоящото се стигна до треньорска рокада и спешна допълнителна лятна селекция. И преди две седмици ЦСКА делеше предпоследното място заедно със Септември Сф и точно в този момент нещо се запали. Някак си клечката бе драсната, огънят бе запален. Видя се в квартал "Надежда", продължи с пълна сила в центъра на Благоевград, после и на стадиона. Подобно нещо се очаква да се случи и на "Тича" във Варна, а след това на очертаващото се ново "домакинство" в Стара Загора, после е и вечното дерби. Друг е въпросът, че явно ЦСКА ще приеме някой отбор в София някъде към Великден догодина, поради ред причини червените се превръщат във футболна версия на Харлем Глоубтротърс, което пак напомня по някакъв начин за гастролите по села и градчета преди девет години. И така - искрата е запалена, което не е никак за подценяване.
