Проследих с интерес играта на ЦСКА срещу Пирин и Беласица. Първите два официални мача на „червените" за новата година в никакъв случай не ме заредиха с оптимизъм. Както и очаквах, голяма част от новите попълнения се оказаха пълнеж и няма да имат ключова роля в отбора. Само преди седмица прогнозирах, че през лятото ЦСКА ще се чуди как да се освободи от голяма част от играчите, които привлече. Така и ще стане. След края на сезона заедно с Гунлаугсон багажа ще трябва да си съберат още поне половин дузина безполезни ментета.

ЦСКА не разполага с равностойна резервна скамейка и няма адекватни алтернативи за редица постове. В ариергарда единствено дясната зона е стабилна. Там с успех могат да играят трима футболисти - настоящият титуляр Минев, лекуващият контузия Виданов и действащият като десен външен халф Данчо Тодоров. Това е най-добре обезпеченият пост в ЦСКА и за него Любо Пенев няма основание да се притеснява. Не така стоят нещата в центъра на защитния вал. Там Котев и Иван Иванов са без никаква конкуренция и в каквато и форма да се намират, те ще трябва да играят. Докато през миналия сезон в ЦСКА имаше „убийствена битка" за поста на двамата централни бранители, сега положението е на другия полюс.

Преди година за място в тази част на терена спореха Валентин Илиев, Тунчев, Котев, Вуядинович и Ландзаат. Поради голямото натрупване пък Иван Иванов бе преотстъпен на Локо (Пд). Сега ако Котев или Иванов са контузени или наказани, няма кой да ги замени. Същата е ситуацията и в зоната на левия бек, където Машадо е без абсолютно никаква алтернатива. Единственият бразилец, който не е финтирал съперник през живота си, продължава да е основен футболист на ЦСКА, а това е твърде притеснителен факт. Машадо е много далеч от класата на Тиаго Силва и за него отличен пристан биха били Славия или Локомотив (Сф), но не и ЦСКА.

Проследявайки по-нататък титулярната единадесеторка, стигаме до двойката вътрешни полузащитници. Там се подвизават тичащият като с ботуши и придвижващ се като Робокоп Мороз, непостоянният Маркиньос, разочарованието Чипев и вездесъщият капитан Тодор Янчев. От това каре Любо Пенев може да избира за опорните халфове. Реално от тях на мястото си тежи само Янчев. Чипев не става, а Мороз е за „В" група. На Маркиньос му се играе зад нападателя, но по принуда е ползван като партньор на Тошко в средата на терена.

Така стигаме и до позицията на играча, ситуиран зад тарана. В тази зона изборът е повече от ограничен. Единствената адекватна опция е Маркиньос. Той се представя на ниво само когато се е събудил в настроение. Неведнъж съм споделял, наблюденията си, че като футболни качества Маркиньос е най-комплексният и класен играч в българското първенство.

Неговата ленивост и непостоянство обаче му пречат да се превърне в истинска звезда. Зад нападателя в последния мач видяхме Руи Мигел. Португалецът е играл на този пост и в Локо (Мз) и също е някакво решение. Но все пак той в никакъв случай не е изкусен подавач и не притежава нужната бързина за тази позиция.

Така стигаме и до двата фланга на „червената" атака. Там имаме Давид Силва отляво и Йордан Тодоров отдясно. И дотук спираме. Любо Пенев не разполага с нищо повече, докато Здравко Лазаров не се завърне на терена и не навлезе във форма. Ели Маркес не го броя за вариант. Той е прекалено мек футболист, а и е с ниска тактическа култура. Единствено с младока Сашко Тонев може да се опита нещо различно. Момчето има качества и от него зависи доколко ще успее да ги развие.

На върха на атаката по всичко личи, че твърдо ще се налага Саидходжа. Той притежава прекрасна физика, но проблемът при него е психологически. Много добри футболисти не са успявали на „Армията", защото не са имали характер на победители. Не са били пердета и са унивали след първите си слаби мачове. Муши безспорно има някакви заложби и единствено психическата му нагласа ще предопредели дали той ще успее да се наложи в ЦСКА. Резервите на този пост също са доста скромни. Те се изчерпват с Мартин Тошев, пълното недоразумение Гунлаугсон и евентуално Руи Мигел. Досега нито един от тях не е доказал, че е решение.

За това към ЦСКА не може и не бива да има очаквания за суперфутбол. Отдавна минаха времената, когато „червените" прегазваха гостуващите отбора на „Армията" с по 5-7 гола разлика. И така беше в почти всяко домакинство. Последната подобна поредица бе през есента на 1988 година. Но тогава атаката на „червените" бе водена от неудържимите в цяла Европа Стоичков-Пенев и Костадинов, а зад тях оперираше гениален халф като Пламен Гетов, подкрепян от други двама страхотни полузащитници - Георги Георгиев и Ивайло Киров. Сега с такъв материал разполагат малко треньори в Европа, а да не говорим за опоскания български футбол.

В ЦСКА още отсега трябва да започнат да мислят за лятната селекция. До две седмици Любо Пенев е редно да има идея от какви футболисти ще има нужда през лятото и да се даде ход на проучвания и преговори. Абсолютно всички треньори на „червените" в последните години са се проваляли при селекцията.

Дори много силен специалист като Йешич доведе на „Армията" куп ментета. А селекцията е изключително важен процес в един клуб. Тя не се прави от днес за утре. Необходими са сериозни наблюдения и дълбоки проучвания и натрупвания, за да може да се направи точният избор.

Пак ще кажа, че за Любо Пенев не е най-важното да изведе ЦСКА до титлата. Да, за „червените" това винаги е цел №1. Но с назначението на легендарния нападател ЦСКА получава шанса да върне безупречната си организация и дисциплина, които се бяха изпарили от „Армията" през последните 15 години. Клубът първо трябва да стъпи на една солидна управленска и организационна основа и едва след това да надгражда над класата си като отбор. Ако двата процеса вървят паралелно, още по-добре. Но като знам, че вече 4 дни Любо се занимава с абсолютно всичко на „Армията", то ще му е трудно. Много трудно. И затова от възлово значение е хората около него да не го подведат. И да изпълняват това, което се изисква от тях.

И така, ЦСКА би с лекота Беласица, без да покаже абсолютно никакви достойнства в играта си с изключение на върнатия от Любо Пенев импулс и настроение в отбора. Задължително е да се отчете и следният момент. Освен че не разполага с нужния кадрови ресурс, новият треньор поема отбор, който не е добре подготвен физически. Това ясно пролича както в мача с Пирин, така и в този с Беласица. Поради тази причина изключително ключова ще бъде ролята на сеньор Паредес. Както отбеляза един уважаван колега, най-хубавото в мача с петричани бе, че ЦСКА най-накрая излезе в автентичния си армейски екип и поне визуално напомни на онзи голям ЦСКА от края на 80-те години.

И така най-важното за „червените" в момента е сделката по покупко-продажбата на клуба да бъде час по-скоро обявена официално. След това половината от бездействащите служители на „Армията" трябва да бъдат изгонени и да се разчита само на инициативни хора. Ще се отнася до спортно-техническата част, то не се съмнявам, че екипът Пенев-Паредес-Здравков ще си свърши работата и дори и в тази ситуация, в която е поставен в ЦСКА - без лоби в БФС, със слаба физическа подготовка и безидейна селекция, отборът отново може да стигна до титлата. Първите мачове показаха, че конкуренцията от страна на Левски и Литекс в никакъв случай не е респектираща. Напротив - и двата отбора по-скоро ще разчитат на външни фактори. ЦСКА просто трябва да се пребори със самия себе си и да уеднакви критериите си с тези на големите клубове в Западна Европа.