Съдбата си знае работата. Има нещо символично в това, че точно 5 години след като съдът заличи старото дружество на ЦСКА, армейците затвориха кръга по завръщането там, където е мястото им. И това завръщане бе подпечатано и юридически, и спортно-технически. Да започнем с формалната страна на нещата. След решението на Спортния арбитражен съд в Лозана (КАС) да потвърди становището на ФИФА от миналата година, с което на "Армията" бяха признати за наследник на обявеното в несъстоятелност през 2016 г. дружество, всички въпроси от процедурен характер са изчерпани. Магистратите и хората от световната футболна централа потвърдиха очевидното, което отдавна бе ясно. ЦСКА е един. Той е там, където са неговите фенове, посочили истината със сърцата си. Всичко останало е маргинална суетня около бутикови проекти, чиято орисия е да останат в историята максимум на нивото на бележка под линия. И ако попитате откъде идва тази убеденост в оценката, ще отговорим - от обективната реалност и реалния живот. Не от съновиденията за салонен клуб екзорсисти, които в търсене на абсолютната футболна чистота не усещат как всъщност са маша в нечии чужди ръце и тези ръце са всичко друго, но не и приятелски настроени към червената идея.

Но нека се съсредоточим към фактите на битието и днешния ден. Какво виждаме там? Да започнем с положителното. ЦСКА изпрати най-успешния си сезон след неимоверния катаклизъм, на който бе подложен. Катаклизъм, спестен на много други клубове под една или друга форма. Този удар изсмука значителен за нашите стандарти ресурс, излят за оправяне на предишните финансови батаци, и в голяма степен лимитира възможностите за изграждането на шампионски отбор. На този фон е донякъде обяснимо, че за последните 5 години ЦСКА спечели само 1 трофей.

За червената част от България това обаче е крайно недостатъчно, дори и ако добавим пробива в групите на Лига Европа през 2020/21 и победите над Базел и Рома. Именно неудовлетворените очаквания са в основата на спорадично припламващото напрежение по оста фенове - ръководство. В този мач всеки има своята истина.

От една страна, настояща власт на "Армията" има пълното основание да твърди, че е спасила клуба, връщайки го буквално от небитието. В момента ЦСКА е икономически стабилен, финансовата организация е добра и плащания не се бавят. Това не е никак маловажно, особено в днешните сурови от стопанска гледна точка ковид-времена. Ако някой си мисли, че всичко това се предполага от само себе си само заради величието на червената история, то значи още живее в ХХ век. Презумпцията, че това е клуб-институция и следователно желаещите да инвестират в него се прескачат по алеите на Борисовата градина, е успокоителна заблуда за романтични наивници. Днешният свят безмилостно чупи подобни розови очила. Ако не вярвате, погледне цирковете, които вървят в момента на "Герена".

Но и гледната точка на феновете е напълно легитимна. Те са прави да недоволстват от пълзящото статукво, при което ЦСКА опасно се приплъзва към позицията на вечно втория зад Делиормана. На "Армията" отдавна не са на върха на хранителната верига у нас, що се отнася до входящите трансфери на българи. Сега правото на първи избор е привилегия на новата аристокрация от Разград. Стратегията на ЦСКА е да се разчита на относително евтини чужденци, основно свободни агенти, които да бъдат развивани и при добра оферта - продавани без колебания. Последното със сигурност не се харесва на мнозина. Факт е, че ЦСКА дължи на феновете си напредък. Защото без тяхната подкрепа на "Армията" надали щяха да оцелеят в окото на бурята, разразила се периода 2015-2016 година.

И да, настоящият модел е доказал своята жизненост във финансов план, но това не пречи да се внесат някои корекции. Ясно е, че чужденците в средносрочен порядък ще продължат да бъдат движещата сила. Към тях обаче задължително трябва да има българско ядро, гарантиращо армейската идентичност. Идеална пропорция би била две към три, но на първо време и 20-25% стигат.

Ако говорим за реалната класа в момента, отборът има стабилна основна, която при запазване на набраната инерция ще направи ЦСКА реален конкурент на Лудогорец за титлата през следващия сезон. Допълнителен плюс е, че червените ще влязат в тази битка с до голяма степен съхранен и калибриран след едногодишно обиграване състав. На вратата, макар и далеч от суперлативите, Бусато гарантира поне минималния праг за един солиден страж. През пролетта треньорският щаб наложи централна двойка защитници в лицето на Матей и Кох, и двамата за кратко време регистрираха впечатляващ прогрес. На двата фланга на отбраната Турицов и Мазику също покриват тестовия минимум, а първият е достатъчно млад, за да има перспектива за развитие. Юга е дефанзивен халф, чиято роля и влияние освен в спортно-технически план е допълвана от лидерските му качества.

Тиаго е непоклатима фигура, а в края на сезона се утвърди и Варела. Посрещнат с доста резерви през зимата, в последно време аржентинецът демонстрира изключителна креативност. На върха на атаката Жорди Кайседо вече се адаптира и от него се очаква още повече през новия сезон. Там е и Бисмарк Чарлс, който с гола си във финала за купата направи заявка за титулярно място. По двата фланга на нападението Греъм Кери и Георги Йомов са добри опции, но там трябва да се добавя още.

И изобщо пицата не е чак толкова постна. На този отбор му трябва увереност, самочувствие, малко повече българи и работата може и да стане. За тази цел обаче ще е изключително важно да се направи силен старт на сезона.

Филип Филипов: ЦСКА има потенциал да се издържа, продажба на Кайседо няма да е проблем

Филип Филипов: ЦСКА има потенциал да се издържа, продажба на Кайседо няма да е проблем

"Трябва дълбочина в защита"