Преди едно привидно спокойно гостуване на ЦСКА в Търговище, изнервените от първото място на „армейците" съперници се опитаха да разклатят лидерския устрем на „червените" към титлата.

Съвсем нормално е при всеки гранд спокойствието да не е идилично, а привидно. И от професионализма на съответния голям клуб да зависи доколко това спокойствие може да бъде опазено в името на голямата цел.

Кристално ясно бе, че след назначаването на Драголюб Симонович в ЦСКА, между него и Радуканов  няма да има отношения тип „дуци, муци". Босовете на ЦСКА трябва да са наясно, че колкото по наближават решителните мачове от първенството с Черно море, Лудогорец и най-вече с Левски и Литекс, външни сили ще противопоставят Симонович и Радуканов за треньорския пост. И какво да им кажеш на тези, ясни и по цвят външни сили, босовете на ЦСКА с привличането на Симонович сами противопоставиха Дуци и Радуканов.

Е как няма да е изнервен Радуканов. В чисто футболен план вече не става въпрос да се вдигне отборът от разразилата се криза, и третото място да е като шампионска титла. От тази есен вече се гони самата шампионска титла. И е нормално натискът отвсякъде да е по-голям.

Отвсякъде би трябвало да означава отвън и извън ЦСКА. Но с привличането на Симонович вътрешната партия шах стана доста сложна за изиграване. Като добавим и това, че евентуална премия за голмайстор на шампионата за Зику, със сигурност не е обещана от Радуканов, нещата стават по-сложни.

От друга страна „доброжелателите" на ЦСКА не виждат как след поредицата загуби на Берое, и вечно спряганият за треньор в Левски - Илиан Илиев - все по-често си изпуска нервите. За сметка на това Радуканов няма право да изпуска своите на половината на Гонзо. Защото знаем, че Гонзо бил темпераментен, но Милен трябва да пази винаги благоприличие.

Но в ЦСКА е така. Спокойствието е дефицит. Дали след сложни вътрешни ходове или умишлено търсени външни атаки, важното е да има напрежение. Не случайно Милен Радуканов не спира да повтаря „единствено ЦСКА може да победи ЦСКА".

Какво да се прави. Сега е моментът Милен Радуканов да се кали в атмосферата на „съскане на змии в Борисовата градина", както обичаше да казва дипломирания историк Георги Василев. Ако не успее да го направи, този който ще го смени може и да не е Дуци Симонович, но при всички случаи заместник ще има. Милен сигурно вече е разбрал, че за да си треньор на „армейците" трябва да си мазохист. Хем да си подготвен за всякакви вътрешни и външни атаки, хем да се чувстваш прекрасно, че... печелиш с ЦСКА.