В последните няколко години скандалите в ЦСКА нямат край. Няма значение дали отборът е на първо място с преднина от 10 точки, или е на по-задна позиция. Няма значение кой е треньорът, има или няма спортно-технически директор, кой е собственикът. Караниците между наставника и прекия началник са запазена марка за „червените”. Събитията от събота следобед на Панчарево доказват, че нищо в Борисовата градина не се е променило, дори и при новия бос Прамод Митал и наместника му в България Александър Томов.

Даже нещата май са още по-драматични дори и от времето на няколкомесечната война между Миодраг Йешич и Стефан Орманджиев. Броени дни преди подновяването на първенството Стойчо Младенов и Сашо Томов извадиха на показ всичките си различия, което няма как да не доказва, че двамата не мелят брашно както трбява. Това обаче не е първият път, когато треньор на ЦСКА напада началника си по една или друга причина.

Преди четири години някъде по това време малко странно Сашо Станков бе сменен с Ферарио Спасов. Мустакатият спец не успя да направи никаква зимна селекция, тъй като шампионатът започваше само след няколко дни. Тогавашният председател на Надзорния съвет Стефан Орманджиев вече бе изготвил селекцията и за Феро не остана нищо освен да довърши сезона. През лятото треньорът доведе Забавник, Цаха, Аянда и малко по-късно Вальо Илиев, като странното е, че нямаше никакви противоречия по тези трансфери.

Клубът се бе опарил от случая с Лима и Соуса и бюджетът за привличане на нови попълнения бе свит до минимум. Така че Ферарио Спасов нямаше кой знае колко голям избор за нови играчи. Проблемът на наставника със Стиви`О не бе относно трансферите, а в това, че феновете не приеха Феро и не застанаха зад него при разногласията му с шефа. А такива имаше – най вече около това, че Орманджиев правеше всичко сам, не зачиташе думата на треньорите.

Разликата между преди и сега е, че при Феро например нямаше човек като Емил Костадинов, т.е. спортно-технически директор, който да е като буфер между треньора и шефа. При Феро в ролята на главен мениджър бе Спас Джевизов, но задълженията му далеч не бяха, като тези на Костадинов. В началото на 2005 година ръководството начело с Орманджиев би шута на Феро по необясними причини. Отборът бе пръв на полусезона, а треньорът бе изгонен заради...многото контузени футболисти. Просто бившият рефер бе нарочил наставника и дните му на „Армията” бяха преброени.

На негово място дойде Миодраг Йешич. При сърбина просто беше страшно. Особено през зимата на 2006 година, когато Левски започна да стопява седемте точки разлика на „червените”. По време на зимната пауза бяха продадени трима основни играчи – Гай, Забавник и Максич. С началото на подготовката специалистът заяви, че въобще не е знаел за тези трансфери. След първите грешни стъпки на тима започна и войната между Йешич и Орманджиев. Сърбинът постоянно нападаше шефа си публично без да му мигне окото.

Няколко пъти Миодраг заяви, че стопяването на разликата е заради действията на Орманджиев, който е „господин никой” и който не работи за доброто на ЦСКА. Йешич спечели любовта на феновете, които стояха зад него във войната му срещу Стиво`О. Привържениците дори разлепиха плакати в цялата страна с лозунги: „Орманджиев, вън от ЦСКА”. Треньорът заяви, че си е тръгнал от отбора, защото председателят на Надзорния съвет го е предал.

„Този човек не работи нито за вас, нито за отбора и клуба, както и за нито един от предишните треньори. Той иска да се сменяват наставниците, за да се купуват нови играчи и да извлича собствени дивиденти”, бяха само част от нападките на Миодраг по адрес на бившия диджей. Логично след продължителната война, която водеше срещу Орманджиев, Йешич бе уволнен и на негово място пристигна Пламен Марков.

Севлиевецът се различаваше драстично по характер от предшественика си. Но това не му даваше гаранция, че всичко ще е спокойно. Още по време на лятната пауза треньорът трябваше да понесе първия удар срещу себе си. Шефовете продадоха трима от основните му футболисти – Хидиуед, Янев и Гъргоров. „Твърдо бях против
трансфера на Мурад Хидиуед, но трябва да се съобразявам”, каза публично Марков. Думите му обаче не трогнаха ръководството, което в лицето на собственика Васил Божков излезе с историческа декларация.

Босът бе решил да намали драстично бюджета и да продаде повечето играчи, ако има примвамливи оферти. Това означаваше едва ли не край на амбициите на Пламен Марков да направи нещо значимо през сезона. „Нека видим кои футболисти ще останат. Имах идеи за селекция, но политиката на ръководството се обърна в съвсем друга посока и аз не мога да направя нищо. Когато поех ЦСКА, разговорите с ръководството на клуба бяха в съвсем друга посока, но в момента съм поставен пред свършен факт", каза Марков.

Севлиевецът, както сега Стойчо Младенов, бе притиснат до стената и не се взимаше под внимание думата му. През зимата настоящият национален селекционер бе изготвил списък с играчи от чужди отбори, които бе набелязал. Нито един от тях обаче не акостира на „Армията”. Бяха привлечени единствено Удоджи и Моралес, а на треньора му бе ясно, че няма как да наложи мнението си. Още повече, когато Орманджиев бе заявил в прав текст, че набелязаните играчи са много скъпи и едва ли ще могат да бъдат купени.

Пламен Марков бе последният треньор, който работи със старото ръководство. Но той има честта да бъде първият, който бе начело на ЦСКА при новите шефове начело със Сашо Томов. Кашата на „Армията” продължи и севлиевецът имаше не едно и две разминавания с политика. Въпреки че Томов остави Пламен Марков в началото на пролетта на 2007 година, след няколко издънки треньорът бе уволнен.

Раздялата предизвика доста проблеми, стигна се до сезиране на комисиите на БФС. Марков искаше да получи като обезщетение няколко заплати, а Томов се дърпаше. Все още въпросът не е решен, като заканите на наставника щяха на няколко пъти да донесат доста главоболия на шефовете в Борисовата градина.