Изтичащата 2006 година е може би една от най-трудните за феновете на най-титулувания български клуб ЦСКА. Привържениците бяха принудени да изживеят падението на любимия им отбор и най-вече тоталната излагация на футболисти и ръководство през пролетта. Няма смисъл да припомняме, че тогава отборът имаше седем точки преднина пред Левски и изпусна титлата по най-глупавия и нечуван начин.

Още през втория пролетен кръг "армейците" приемаха Беласица (2:2) и феновете разпънаха плакати "Стиви`О + Кузов=ВНЛ". Не престанаха да скандират срещу вече бившия председател на Надзорния съвет на "Армията". Не след дълго последва загубата от вечния враг Левски с 0:1, след която Миодраг Йешич си тръгна. "Червените" ултраси, солидарни със сръбския си любимец, разлепиха плакати против Орманджиев из цяла София и в по-голяма част от страната.

Техните действия против вече бившето ръководство не свършиха дотук. На 15 април ЦСКА бе домакин на Пирин 1922 (2:0), а това бе първият мач на новия треньор Пламен Марков, в който той води тима от резервната скамейка. Въпреки успешния резултат част от агитката в сектор "Г" започнада скандирапротив Божков, като го призова на няколко пъти да напусне клуба. Това се случи за първи път от доста години, откакто шефът на "НОВЕ Холдинг" издържаше "армейците".

След ругатните по адрес на Божков ръководството на клуба взе едно от най-глупавите и крайни решения в историята на ЦСКА. В следващото домакинство на тима свещеният за всички ултраси сектор "Г" трябваше да остане празен. Официалното изявление на клуба бе, че ръководството на ЦСКА не толерира поведението на малка група фенове и като наказание се затваря тази част от стадиона. Привържениците вече бяха крайно убедени, че с тези шефове любимият им отбор няма бляскаво бъдеще. Тарторът на феновете Димитър Ангелов - Дучето преследваше постоянно Стефан Орманджиев, не му даваше спокойствие. Войната между тях не водеше до нищо добро за ЦСКА.

Привържениците приеха новия наставник Пламен Марков, но не така, както обичаха Миодраг Йешич. Сърбинът бе спечелил любовта им с постоянните изказвания, че "навиячите на ЦСКА са най-добрите на Балканите". Прагматизмът и интелигентността на Марков се оказаха чужда за тях. Ултрасите искаха да чуват по-често остри думи по адрес на Левски, Наско Сираков или Тодор Батков. Севлиевецът обаче не е такъв характер и се държеше възпитано.

Феновете продължиха да се изнервят от случващото се в ЦСКА и на няколко пъти показаха, че дори и Пламен Марков не може да изтрие мъката им по загубената титла и сриването на отбора само за половин година. В предпоследния кръг след мача ЦСКА - Славия (2:1) част от феновете скочиха на Пламен Марков, недоволни от направените смени и бавенето на играта.

"Това не е присъщо за нашия клуб. Докъде стигнахме да пуска Абрашев, за да не ни вкарат гол", беснееха привържениците.

Финалът за купата на България между ЦСКА и Черно море (3:1) се игра точно на 24 май - Деня на славянската писменост и култура. Нищо културно обаче не демонстрираха феновете на ЦСКА и Черно море. Биха се като кучета по трибуните, минаваха през терена все едно нямаше мач, а сцена от бойно поле. Само за половин година привържениците на "армейците" изпитаха невероятни трудности, обявиха се срещу ръководството, скандираха не срещу кого да е, а против собственика на клуба Васил Божков.

Есента на тази година като че ли нещата поутихнаха. Единствената, но уникално просташка постъпка отново бе на "червените" ултраси. По време на мача на Левски с Барса в Шампионската лига, при головете на испанците, от съседния стадион "Българска армия" си пускаше тържествена заря. Типично по български някои се радваше на неуспеха на другия.

Привържениците на ЦСКА чакаха смяната на властта и усетиха, че печелят войната с ръководството. И наистина това се случи в началото на този месец. След шест години старата управа развя бялото знаме и Дучето и компания ликуваха. Феновете останаха и те ще бъдат винаги до футболистите - на стадион "Българска армия", в Пловдив, Смолян или Бяла Слатина. Те са тези, заради които трябва да работят и новите шефове, иначе футболът няма смисъл.