В големите клубове винаги нещата са или лоши или отлични. Средни положения няма. ЦСКА не прави изключение. След победите над Миньор, Берое и особено при триумфа във Виена над  Рапид, като с магическа пръчка отпаднаха злободневните теми за дългове, бази, лоша селекция. Стоплиха се отношенията по оста протестиращи фенове и клубни шефове. В съблекалнята чужденци и българи вече се обичат, премиите за последните победи над Рапид и Пирин се плащат не редовно, а светкавично.

И изведнъж се оказа, че Миодраг Йешич ще бъде на трибуните за мача на "армейците" с Локо (Пд). И да не е той, ще има други кандидати за треньорска слава защото нещата вървят в момента добре. Тепърва хора, които допреди десетина дни не искаха да чуят за ЦСКА сега ще се натискат да се предлагат. Да припомним само, че ако Йешич се бе напънал да се върне през зимата на тази година нямаше да се стигне до недоразумението Йоан Андоне. Но Йешо каза от разстояние, че обича ЦСКА, не е преставал да мисли и толкоз.

Последните новини, че се преговаря за спонсор от следващото лято с няколко големи турски компании още повече изостря обонянието към парите, които могат да потекат в най-титулувания български клуб. Защото в ЦСКА е така - като няма, няма. Ама като има е много. И както казахме кандидатите са много.

Наистина последните титли в ЦСКА дойдоха под треньорско ръководство на Стойчо Младенов през 2003 и 2008 и Миодраг Йешич през 2005. При Генерала бяха постигнати двете паметни победи над Леверкузен и тази над Ливърпул на "Анфийлд". Малко остана ЦСКА да излезе от групите за Купата на УЕФА по негово време. Просто един по-точен шут на Данчо Юруков в Монако при 1:2 щеше да доведе до 2:2 и ремито пращаше "червените" напред.

И тогава може би нямаше да се случи това загадъчно стопяване на точките от Левски, за което и до ден днешен Йешич казва: "И врабчетата на "Армията" знаят как се получи това".

Ако Йешич поеме ЦСКА ще бъде по сходния начин, както го направи първия път. Тогава той пое стегнат и направен отбор от Ферарио Спасов. Като тогава при Феро нямаше такава тежка криза, каквато бе сега доскоро. Сега ако Генерала се завърне ще вземе тим, който бе изваден от невероятна депресия от Милен Радуканов.

И все пак нека г-н Борисов, който обяви, че няма да пипа Милен Радуканов не само до края на годината, а и през пролетта да си изпълни обещанието. Защото когато отборът върви, както очевидно е сега, и футболистите се чувстват добре при този треньор, не трябва да има никакви треньорски рокади. Разбира и самият Радуканов трябва да издържи още няколко теста за това, че заслужава огромното доверие, с което го обграждат вече не само шефове, но и фенове, да не говорим за медиите. Първият тест е отборът на Локо(Пд).

В съблекалнята на "армейците" непосредствено преди мача трябва да бъдат припомнени думите казани от Здравко Лазаров през седмицата. А именно, че Локомотив щял да връща ЦСКА където бил преди четири кръга. Думите на Електричката ще са тест и за самите футболисти в "червено".

Неговите "мъдрости" са достатъчни състезателите на ЦСКА да скочат и да изиграят мача като ужилени. Което би трябвало да означава с оглед на сегашната форма на "армейците" важни три точки с красива и зрелищна игра. В последния кръг от есенния дял на първенството същото се отнася и за двубоя с Академик. На ЦСКА в момента са нужни точки, за да може да има добра изходна база за пролетния сезон. Ако Радуканов си спечели оставащите два мача за първенство, което изглежда съвсем логично, ще е изпълнил програмата минимум да остане начело на ЦСКА и през пролетта. Радуканов обаче преди да мисли как трябва да изглежда отборът през пролетния сезон и какви подходящи футболисти да бъдат привлечени, е нужно да победи Локомотив (Пловдив).

Наистина трите точки срещу "смърфовете" са много важни за да се запази положителния тонус в отбора. В ЦСКА има отлични или лоши моменти, няма средни. А и вездесъщият Димитър Пенев предупреждава: "При победа от криза се излиза, а при загуба се влиза". Затова и Радуканов и момчетата веднъж излезли от кризата дружно ще искат да я държат на поредна победа разстояние от ЦСКА.